О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 519
Гр. София, 22.08. 2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия П. Хорозова
търговско дело № 546/2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния пълномощник – адв. А., срещу решение № 2414 от 16.12.2016 г. по в.т.д. № 2279/2016 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 2095/06.01.16 г. по т.д. № 788/2014 г. на Софийския градски съд в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 15 797.86 лв., на основание чл.208 ал.3 КЗ /отм./; и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът на касатора за заплащане на горната сума, претендирана като остатък от дължимо застрахователно обезщетение, на основание договор за цесия между [фирма] и [фирма] и договор за застраховка „Каско+” по полица № [ЕГН], с период на действие от 19.03.2012 г. до 18.03.2013 г., относно МПС – влекач Мерцедес Б. с рег. [рег.номер на МПС] , за настъпило ПТП на 11.12.2012 г. в Р. Полша, м. Р., [населено място], Л. област.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост при формиране на изводите на въззивния съд за неоснователност на исковата претенция, с оглед размера на дължимото застрахователно обезщетение. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна и постановяването на друго решение, с което застрахователното дружество да бъде осъдено да заплати на касатора сумата от 15 797.86 лв., представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение за настъпила тотална щета на МПС, за което е сключена застрахователна полица № 44010193960 от 19.03.2012 г. с ответника. Претендира се присъждането на разноските за трите инстанции и за производството по чл. 207 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси: 1.“ При определяне размера на застрахователното обезщетение в случай на тотална щета, следва ли да се вземат предвид запазените части от автомобила и с тяхната стойност да се намали обезщетението? Как се преценява кои части са запазени – с оглед годността им за повторна употреба по предназначение или за продажбата им като скрап?“ 2. „Как следва да се определи стойността на годните части от автомобила – като процент от действителната му стойност или според оценка по опис съобразно пазарни цени?“ 3. „Кой носи доказателствената тежест относно стойността на запазените части на автомобила в случай на тотална щета?“ 4. „Годно доказателствено средство ли е частна експертиза за запазените части от катастрофиралия автомобил, приложена към молбата на ищеца по чл. 207 ГПК, която не е приета като доказателство нито в производството по обезпечаване на доказателства, нито в исковия процес?“. По отношение на първите два въпроса касаторът поддържа наличие на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.2, евентуално – т.3 ГПК, по отношение на третия въпрос – по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, а четвъртият въпрос твърди, че е разрешен от съда в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник – ю.к. К. Г., с писмен отговор поддържа, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване, както и че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Не са налице обаче условията на закона за селектирането й по правилата на чл.280 ал.1 ГПК до разглеждане по същество.
За да формира извод, че застрахователното обезщетение при тотална щета следва да бъде намалено със стойността на запазените части, съдът се е позовал на уговорката между страните в договора, изразена в чл. 14.3.1 от общите условия към него. Съгласно тази клауза, при тотална щета застрахователят изплаща застрахователната сума или остатъка от нея, но не повече от действителната стойност на застрахованото МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, намалена със стойностите на годните агрегати, възли и детайли. При определяне на тази стойност съдът е стъпил на заключението на назначеното вещо лице в производството по чл.207 ГПК, което не е било оспорено от страните. Според него, запазените части от увреденото МПС възлизат на 20 % от действителната пазарна стойност на същото към момента на ПТП – 11.12.2012 г., а именно 80 000 лв. При спадането им, съгласно договора, дължимото обезщетение възлиза на 64 000 лв., а то е заплатено от застрахователя. По отношение размера на застрахователното обезщетение съдът е посочил, че нормата на чл. 208, ал. 3 от КЗ (отм.) вр. чл. 203, ал. 2 вр. ал. 4 от КЗ (отм.) определя, че обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи вещ от същия вид и качество към момента на увреждането, а това е пазарната стойност. Такава е константната практика на Върховния касационен съд, постановена на основание чл. 290 от ГПК и изразена в решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК, решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК и др. Застрахователната сума е само максималната граница на отговорността на застрахователя и неправилно първоинстанционният съд е приел, че застрахователното обезщетение трябва да й съответства.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че формулираните от касатора въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация, така, както е изяснено с дадените в т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания. Първият поставен въпрос – трябва ли от застрахователното обезщетение при тотална щета да се приспада стойността на запазените части на автомобила, не е правен, т.к. отговорът му в обжалваното решение изцяло произтича от клаузите на конкретния застрахователен договор. Преценката относно запазените части на автомобила и тяхната стойност е фактически въпрос и се извършва с помощта на вещо лице, каквото е било назначено по делото и страните са останали удовлетворени от заключението му. Въпросът, върху кого лежи доказателствената тежест при установяване стойността на запазените части, не е обусловил решаващата правна воля на съда, т.к. размерът й е счетен за доказан, въз основа на данните по делото. Същото се отнася и до последния формулиран от касатора въпрос, доколкото в мотивите на обжалваното решение изобщо няма посочване и/или коментар на частната експертиза, представена от ищеца в производството по чл.207 ГПК. Всъщност поставените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси са свързани изцяло с обосноваността /правилността/ на формираните от съда изводи по съществото на спора, която не може да бъде проверявана в производството по селекция на касационните жалби. По тези съображения, исканият достъп до касация следва да бъде отказан.
Предвид изхода от спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2414 от 16.12.2016 г. по в.т.д. № 2279/2016 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9 състав.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма] [населено място] сумата 200 /двеста/ лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: