О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 519
София 20.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 18 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 291/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. Г. от гр. В., подадена от пълномощника му адв. Ю, срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1* от 20.08.2009г. по в.гр.д. № 1428/2009г. с което са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на К. Г. против „П” АД гр. В..
Ответникът по жалбата „П” АД гр. В. в представения от пълномощника му юрисконсулт К. А. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на К. Г. против „П” АД гр. В. въззивният съд е приел, че е осъществено използваното от работодателя основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата. Прието е за установено, че в новото щатно разписание от 12.09.2008г. не фигурира длъжност „Оператор на телекомуникационни съоръжения”, заемана преди уволнението от ищеца. При това положение за работодателя не е съществувало задължение да извършва подбор. Относно длъжностите „Оператор на компютър” и „Трети капитан”, на които са назначени двама от служителите, изпълнявали длъжността „Оператор на телекомуникационни съоръжения”, съдът е приел, че те не са с идентични трудови функции.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправните въпроси длъжен ли е работодателят при масово уволнение да извърши подбор; при взето решение от Съвета на директорите преди извършване на уволненията да бъде изпълнена процедурата по чл. 329 КТ, може ли работодателят да извърши уволнението без подбор; може ли трудовото правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ преди да започне да тече срокът на предизвестие и как следва да се прилага чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ, по който въпрос не се е произнесъл въззивния съд. Счита, че по тези въпроси липсва практика на ВКС и се налага тълкуване на закона за отстраняване на непълноти и неясноти, което ще допринесе за усъвършенстване на правоприлагането. Освен това моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос при промяна на наименованието на част от длъжностите, следва ли да се приеме, че са съкратени всички бройки от дадена длъжност или само част от тях и следва ли в този случай да се извърши подбор, който въпрос според него е решен в противоречие с приетото в решението по гр.д. № 791/2007г. на САС
Върховният касационен съд намира, че не са налице критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК поради следните съображения:
Не е налице твърдяното противоречиво решаване от въззивния съд и от САС с посоченото по-горе решение на въпроса „при промяна на наименованието на част от длъжностите, следва ли да се приеме, че са съкратени всички бройки от дадена длъжност или само част от тях и следва ли в този случай да се извърши подбор”, тъй като двете дела са постановени при различна фактическа обстановка. По гр.д. № 791/2007г. на САС е прието, че длъжностите „касиер” и „оператор на компютър” в стола на предприятието са с идентични трудови функции, поради което за работодателя е възникнало задължение да извърши подбор преди уволнението. По настоящото дело въз основа на експертиза въззивният съд е приел, че длъжностите „Оператор на телекомуникационни съоръжения”, „Оператор на компютър” и „Трети капитан” не са с идентични трудови функции. Така формулираният въпрос не е и от значение за изхода на делото, тъй като не е обусловил решаващите правни изводи на съда.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На първо място следва да се отбележи, че материалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му – т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. Въпроси, по които въззивният съд не се е произнесъл не се включват в обхвата на чл. 280, ал. 1 ГПК. По въпроите „длъжен ли е работодателят при масово уволнение да извърши подбор” и „при взето решение от Съвета на директорите преди извършване на уволненията да бъде изпълнена процедурата по чл. 329 КТ, може ли работодателят да извърши уволнението без подбор” не се налага тълкуване на правни норми с цел точното прилагане на закона. Чл. 130а КТ установява задължения за информация и консултации на представители на работниците и служителите в случай на масово уволнение, но не съдържа задължение за извършване на подбор, различно от установеното в чл. 329, ал. 1 КТ. Независимо от решението на Съвета на директорите подборът би бил задължителен при премахване на част от щатните бройки за заеманата от уволнения работник или служител длъжност, и не е задължителен когато са премахнати всички щатни бройки за длъжността, какъвто е настоящия случай. По въпроса може ли трудовото правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ преди да започне да тече срокът на предизвестието съдебната практика непротиворечиво приема, че по силата на разпоредбата на чл. 220, ал. 1 КТ по избор на страната, която прекратява трудовото правоотношение, предизвестието може да бъде отработено изцяло или отчасти, или да бъде изплатено изцяло или частично, ако е отработен известен период от него. Това обстоятелство не се отразява на законността на уволнението, както е приел и въззивният съд. Съдебната практика е съобразена от въззивния съд, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд. На ответника по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 542,82 лв., съобразно представения списък на разноските.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, ІV с-в, № 1* от 20.08.2009г. по в.гр.д. № 1428/2009г.
ОСЪЖДА К. С. Г. от гр. В., ЕГН **********, да заплати на „П” АД гр. В. сумата 542,82 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: