О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N.52
гр. София, 10.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 5827 по описа за 2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Агенция по вписванията, [населено място] срещу решението от 07.05.2013 г. по гр. дело № 13915/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ „А” въззивен състав.
Ответникът Б. А. Н. не е взел становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Състав на Софийски градски съд е потвърдил решение по гр. дело № 25852/2011 г. на Софийски районен съд, с което първоинстанционният съд е отменил заповед № ЧР – 01 – 224/26.05.2011 г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, [населено място], с която на ищецът е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, като са присъдени разноски в полза на последния в размер на сумата 300 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че нарушенията, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца, като главен специалист – незаверяване сметката на ответника по иска със сумите, отразени във вносни бележки /фотокопия/, издадени от [фирма], изброени в заповедта по чл. 188, т. 2 КТ не са доказани. По – конкретно съдът е приел, че ответникът по претенцията не е установил, че е разпоредил на ищеца извършване на проверка по внасяне на тези суми предвид трудовите му функции за фактическо приемане на заявленията за вписване, без реализиране на контрол относно истинността на обективираните в платежните документи факти. Констатирано е в мотивите на решението, че за длъжността, която е заемал ищеца работодателят не е утвърдил технологични правила за приемане на заявленията с приложените към тях документи в определена форма. Изложено е в мотивите на решението, че не е установена субективната увереност на ищеца, че процесните документи са неистински, но съзнателно с цел да увреди работодателя той не е уведомил компетентния орган за това.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът развива съображения по същество на касационната жалба. Същият поддържа доводи за неправилност на въззивното решение, като излага виждането си за това, че изводът на съда, че посоченото в заповедта поведение не представлява дисциплинарно нарушение, защото не е част от уговорените трудови функции е направен, без да се изведе вида на нарушението от обективните му признаци и без да се прецени дали доказателствата установяват фактическия състав на нарушението. С такива доводи, които са насочени към аргументиране на неправилност на въззивното решение не се релевират общи и допълнителни основания по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като същите доводи са относими към нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК и не отговарят на характеристиките на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК, разяснени в ТР №1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. За да се обоснове приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК страната трябва да посочи въпросите, разгледани от въззивния съд, както и в какво се състои противоречието между приетите от него правни разрешения и приложената практика, да отрази практиката, формирана при неточно приложение на закона или практиката, която не е актуална предвид законодателните промени, а при непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, нормите които следва да се тълкуват, за да се създаде практика по приложението им. Единственият въпрос, поставен в приложението е формулиран, както следва:„извършеното от служителя деяние от обективна страна характерезира ли се с признака „противоправност” и в процесния случай налице ли е обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, съгласно даденото в чл. 186 от КТ легално определение на понятието „нарушението на трудовата дисциплина”. Въпросът е фактически, а не правен. Характерезира ли се извършеното от служителя деяние от обективна страна с признака „противоправност” е въпрос по фактите, тъй като се отнася до разглеждане на вътрешните актове на работодателя и трудовия договор с оглед изясняване на възложената трудова функция, а от там и на съобразяване на изпълнението й с нормативните актове. Въпросите, засягащи преценката на фактите, какъвто е и поставения не са правни. Правни са въпросите относно разрешенията на съда по тълкуване на правните понятия и категории в закона. Другата част от въпроса – дали в процесния случай е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение е също така по фактите, тъй като по същество засяга доказването на нарушенията, т.е. твърденията на ответника по иска, че поведението на ищеца е дисциплинарно нарушение. С фактически въпроси не може да се релевира основание по чл. 280, ал.1 ГПК, защото констатациите на въззивният съд по тях не обуславят отклонение от съдебната практика. С възпроизвеждането на разясненията в цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС, както и с твърдението, че в касационната жалба е изложил ясна и точна формулировка на правните въпроси, жалбоподателят не обосновава наличието на основания по чл.280, ал.1 ГПК. Предвид изложеното следва да се приеме, че с представеното приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът не е въвел и обосновал общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, което има за последица недопускане касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 07.05.2013 г. по гр. дело № 13915/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ „А” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: