О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 03.02.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 25 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и е образувано по жалба на К. Г. Д. против определение № 219 от 24.07.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 648 по описа за 2009 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 23.06.2009 г. на Районен съд С. за връщане на подадената от К. Г. Д. искова молба вх. № 7 от 6.01.2009 г., поради недопустимост на предявените искове с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.
За да се произнесе, съдът е отчел, че е поискано възстановяване на процесните имоти по административен ред със заявление вх. № 1* от 26.04.2007 г., подадено до ОСЗ-гр. Самоков след срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ, поради което административния орган не се е произнесъл, а исковата молба по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е постъпила в съда на 6.01.2009 г., т.е. след изтичане на срока съгласно § 22 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр.13 от 2007 г./, поради което е недопустима.
Тезата на жалбоподателя е, че след като е подал заявление вх. № 1* от 26.04.2007 г. до ОЗС гр. С. и след като същата не е компетентна да го разгледа, е следвало да изпрати преписката служебно на компетентния орган – Районен съд- С. , а следователно следва да се приеме, че е спазен законния срок и становището на съда за недопустимост на иска е неправилно. Приложеното определение № 333 от 6.10.2008 г. по ч.гр.д. № 1443/2008 г., ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, дава тълкуване, че срока по § 56 ПЗР ЗИДЗВСГЗГФ /ДВ бр.13 от 2007 г./ е преклузивен и не подлежи на възстановяване, а съответно посочената съдебна практика е по въпрос неотносим в настоящия случай, поради което не обосновава основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, приложимо когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Изискванията за сезиране на съда са ясно и пълно регламентирани в действащите към 26.04.2007 г. норми на чл.98 и чл.99 ГПК /отм./ и при липса на данни отправеното до ОСЗ-гр. Самоков искане от тази дата да е отговаряло на тези изисквания, липсва основание за тълкуване на закона по поставения от жалбоподателя правен въпрос.
В обобщение не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 219 от 24.07.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 648 по описа за 2009 г. на Софийски окръжен съд по подадената от К. Г. Д. частна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: