6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
гр. София 04.02.2020 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2666/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. А., подадена чрез адв. Н. М., против възззивно решение № 55/03.04.2019 г. на Окръжен съд – Кърджали по възз.гр.д. № 247/2018 г., с което е потвърдено решение № 351/09.08.2018 г., постановено по гр.д. № 387/2017 г. по описа на Районен съд – Кърджали в частта, с която е прогласена нищожността на сключения на 29.05.2015 г. с нотариален акт№ 68, том III, рег.№9002, дело № 451/2015 г., вписан в Служба по вписвания – Кърджали, вх. рег. № 1930 от 29.05.2015 г., акт № 154, том V, дело № 982/15 г., стр. 35575, на А. Г. – помощник-нотариус по заместване пр К. Н. Д. – нотариус с район на действие РС-Кърджали с № ** на НК, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в частта, с която Р. В. А. /починала на 18.05.2016 г./ прехвърля на Д. А. А. собствените си 2/6 ид.ч. от първия етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж, представляващ жилище със самостоятелен вход откъм запад с идентификатор **** по КККР на [населено място] на [улица] със застроена площ от 80 кв.м., състоящо се от две стаи, хол, кухня с ниша, тоалетна и баня , при съседи на жилището: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – имот с идентификатор № ****., ведно с 2/6 ид.ч. от прилежащите му избено помещение със застроена площ от 30 кв.м., състоящо се от един бокс за въглища, една стая заемаща западната страна на мазето и половината от средната стая с южно изложение, която стая е преградена с тухлена стена, съгласно протокол – делба за реално ползване на мазето от 27.07.1962 г. на РС-Кърджали, както и 2/6 ид.ч. от 1/2 ид.ч. oт тавана и от общите части на сградата с идентификатор ****, построена в поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на [населено място], одобрени със заповед РД-18-66/18.10.2006 г. на изпълнителния директор на АК, на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 3 ЗЗД поради липса на форма по предявения в тази част допустим иск от М. А. А.-И. срещу Д. А. А..
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
В изпълнение на дадени указания от администриращия съд е приложено изложение на основанията за допускане до касационно обжалване на основание чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което жалбоподателката се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Същата счита, че атакуваното решение е постановено в противоречие с решение № 698/12.01.2011 г. на ВКС, III г.о. постановено по гр.д. № 14/2010 г., решение № 313/22.06.2011 г. на ВКС, IVг.о. по гр.д. № 1409/2010 г., решение № 217/09.06.2011 г. на ВКС, IVг.о., решение № 8/20.02.2013 г. на ВКС, II г.о. по гр.д. № 470/2012 г. Формулирала е следните въпроси: 1/ “Длъжен ли е съдът по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 да обоснове решението си въз основа на цялоствен и обективен анализ на събраните по делото доказателства като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната съвкупност?”; 2/ “Длъжен ли е съдът да съобрази доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение и да изложи мотиви за това и в частност при преценката дали дееспособно лице, сключило договора, е могло при сключването му да разбира или ръководи действията си, която е определяща при основателността на предявения иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 3 ЗЗД?; 3/ Длъжен ли е съдът изцяло да се довери на заключенията на експертите по послесмъртни експертизи /т.е.определящи са медицинските критерии, разглеждайки заключенията на приетите медицински експертизи заедно с всички други ангажирани по делото доказателства, относими към преценката за състоянието на лицето към релевантния момент – деня на сключване на атакуваната сделка?”.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация М. А. А.-И., подаден чрез адв. М. Р., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и оспорва жалбата по същество. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение и представя договор за правна защита и съдействие.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срок /арг. чл. 60, ал. 6 ГПК/, от надлежно легитимирана страна, която има интерес да обжалва въззивното решение и на това основание е редовна, а на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване с оглед цената на предявения иск.
За да се произнесе с атакуваното решение въззивният съд е направил подробен анализ на събраните писмени, гласни доказателства и заключенията на приетите по делото експертизи във връзка с твърденията и доводите на страните, в резултат на което е достигнал до обосновани правни и фактически изводи. Страните по делото са сестри, законни наследници на Р. А.. М. А.-И. е предявила иск срещу Д. А. за прогласяване нищожността на сключения на 29.05.2015 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, по силата на който майката прехвърлила на Д. А. собствените си 4/6 ид.ч. от първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж, представляващ жилище със самостоятелен вход откъм запад с идентификатор ***** по КККР на [населено място] на [улица] със застроена площ от 80 кв.м., състоящо се от две стаи, хол, кухня с ниша, тоалетна и баня, при съседи на жилището: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – имот с идентифкатор № ****., ведно с 2/6 ид.ч. от прилежащите му избено помещение със застроена площ от 30 кв.м., състоящо се от един бокс за въглища, една стая заемаща западната страна на мазето и половината от средната стая с южно изложение, която стая е преградена с тухлена стена, съгласно протокол – делба за реално ползване на мазето от 27.07.1962 г. на РС-Кърджали, както и 2/6 ид.ч. от 1/2 ид.ч. oт тавана и от общите части на сградата с идентификатор ****, построена в поземлен имот с идентификатор **** по КККР на [населено място], одобрени със заповед РД-18-66/18.10.2006 г. Предмет на въззивното решение е само иска по отношение на 2/6 ид.ч. от описания в договора недвижим имот. Ищцата твърди, че към момента на сключване на договора майка им е била в тежко здравословно състояние, напълно неадекватна, трудно подвижна, със сериозни мозъчни увреждания, с невъзможен словесен контакт и невъзможност да разпознава близките си, да чува и да реагира на думите им, в резултат на претърпян през 2014 г. мозъчен инфаркт, с тежки за психическото й здраве последици, многократно констатирани при лекарски прегледи, наред с редица други тежки заболявания, поради което не е могла да разбира свойството и значението на извършените правни действия, същото следвало и от липсата на възможност не само поради влошено психическо здраве да възприеме съдържанието на договора, но и да възприеме същото поради заболяване, представляващо двустранна нервносензорна загуба на слуха, за което в нотариалния акт за сделката липсвало отбелязване, и което правело удостоверяването нищожно. Сочи се, че в нотариалния акт прехвърлителката положила отпечатък от десен палец при констатация на нотариуса за неграмотност, като последното се оспорва поради завършено от прехвърлителката образование, приравнено на сегашен седми клас, при което се твърди да е налична друга причина за поставяне на отпечатък от палец вместо подпис. Ответната страна е оспорила твърденията на ищцата.
Въззивният съд е квалифицирал исковете за недействителност на сключения разпоредителен договор от 29.05.2015г от наследодателката на страните като унищожаем по чл. 31 от ЗЗД, с оглед сочения порок – договор, сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, и като нищожен по чл. 576, вр. чл. 583 и чл. 579 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2, предл. 3 и чл. 18 ЗЗД поради нищожност на нотариалното удостоверяване. Приел е за установено, че прехвърлителката е разполага с правото на собственост върху имота. Констатирал е, че в периода от 09.05.2012 г. до 18.05.2016 г. Р. А. е имала множество отчетени прегледи в първичната извънболнична медицинска помощ и специализираната извънболнична медицинска помощ, както и отчетени хоспитализации за болнична медицинска помощ. Подробно е разгледал резултатите от извършените прегледи и предприетото лечение, както и данните за здравословното състояние от разпита на свидетелите, чиито показания кредитира с доверие. В тази връзка съдът подробно е разгледал показанията на свидетелите С. В. и С. Х., но при съпоставяне на данните от тях с останалите събрани доказателства, включително и приетите заключения по съдебно-медицинските експертизи, ги е приел за недостоверни и не ги е кредитирал с доверие при постановяване на решението си. Във връзка с приетата по делото съдебно-медицинска експертиза за послесмъртно изследване наличието на заболяване на починалата Р. А., обуславящо пълна или частична загуба на слуха и възможността й да възприеме сензорно сключената на 29.05.2015 г. сделка, съдът е приел, че майката на страните по делото е страдала от двустранна невро-сензорна загуба на слуха, обуславяща значителна загуба на слуха, което практически е било пречка да комуникира с околните и да възприеме сензорно сключената на тази дата сделка. Направил е извод, че към датата на сключване на процесната сделка Р. А. е страдала от практическа глухота и макар да не е била напълно глуха, то само хипотетично е било възможно да чуе прочетеното от нотариуса съдържание на договора. Съобразил е с оглед липсата на наведени твърдения и направени възражения, че при сключване на договора не са създадени специални условия за това – да чуе и да разбере ясно това съдържание, като за такива обстоятелства отбелязване в нотариалния акт за сделката не е направено. Този извод на съда относно фактическата обстановка по делото е обусловил и крайното му разрешение по спора. Съдът подробно и обосновано е аргументирал защо намира, че искът за унищожение на договора по чл 31, ал. 2 ЗЗД е неоснователен, като се е позовал и на трайно застъпените в съдебната практика разбирания относно нотариалните удостоверявания чрез полагане на пръстов отпечатък, както и значението на отпечатъка по отношение на съдържанието на договора. Посочил е, че в случая полагането на пръстов отпечатък е послужило за удостоверяване на волята на прехвърлителката по реда на чл. 579, ал. 2 ГПК поради недъгавост, дължаща се на влошеното й увреждане на здравето. Ето защо и не е налице порок във формата на договора в този смисъл. Преценявайки обстоятелствата по делото обаче съдът е приел,че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 583 ГПК, като отново е съобразил съдебната практика. Посочил е, че приживе Р. А. е имала двустранна невросензорна средна загуба на слуха от 77 децибела, представляваща практическа глухота, с давност отпреди датата на процесния договор, с оглед на която е имала затруднения при разбиране на говорна реч, а според експертизата по делото не е можела да възприема обичаен говор и съответно при такъв да възприеме сделката. От съдържанието на нотариалния акт не се установява нотариусът да е уведомен за състоянието й и да се е убедил, че тя чува и възприема казаното от него и другия участник по договора, което опорочава нотариалното удостоверяване и го прави нищожно поради нарушение на изискването на чл. 583, ал. 1 от ГПК. Нищожността на нотариалния акт при това съгласно чл. 576, вр. чл. 583, ал. 1 от ГПК влече нищожност и на договора, оформен с него, поради липса на предписана от закона нотариална форма, която е форма за действителност съгласно чл. 18 от ЗЗД, в т. ч. и по арг. от чл. 583 ал. 2 от ГПК с оглед загубената грамотност на прехвърлителката към сделката. Посочената разпоредба изисква, ако лицето, което е глухо, е и неграмотно, нотариусът да назначи тълковник, който да съобщи на лицето съдържанието на документа и да предаде одобрението му на нотариуса, което в случая е било неприложимо, тъй като практическата глухота на прехвърлителката е придобита с напредване на възрастта й и прогресиране на съдовото й мозъчно заболяване, и няма данни същата да е владяла техниката на жестомимичния език на хората с увреден слух. Предвидената в закона форма за прехвърляне на недвижими имоти е такава за действителност , поради което Окръжен съд- Кърджали е достигнал до краен извод,че сключеният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е нищожен поради липса на предписана от закона форма, представляваща незавършен фактически състав на договора, който може да бъде потвърден от правоприемниците на съответната страна по сделката, в случая от наследниците на прехвърлителката по него, до размера на наследствените им права, при което и договорът не е породил вещно – правно действие и е нищожен до размера на наследствените права на М. А. А.-И. като законен наследник на прехвърлителката, възлизащи на 2/6 идеални части от разпоредените приживе от Р. А. собствени й 4/6 идеални части от имота.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Макар правно-технически разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК да следва основанията за допускане по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият състав намира, че на първо място следва да се произнесе, като посочи че не е налице основание, което да обосновава вероятна нищожност или недопустимост на атакуваното възивно решение. Съгласно даденото тълкуване от Конституционния съд на Република България “очевидна неправилност” е налице, когато са нарушени правни норми и принципи, опорочаващи въззивното решение до такава значителна степен, че неправилността му да произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В случая настоящият състав не намира да се осъществява която и да е от хипотезите, посочени в чл 280, ал. 2 ГПК.
Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В изложението жалбоподателката е формулирала процесуално – правни въпроси, които имат общотеоретичен характер и не могат да се отнесат към конкретно правно разрешение на въззивния съд. Те са зададени, генерализирайки правомощията на въззивната инстанция за преценка на събраните доказателства. Иска се касационният съд да даде правни отговори на въпроси, които многократно са били предмет на обсъждане както в теорията, така и в съдебната практика, а и законодателят ясно е регламентирал задълженията на въззивния съд да извърши собствена обоснована преценка на събраните доказателства и да се произнесе с мотивиран съдебен акт, което задължение не отпада и в случая по приложението на чл. 272 ГПК и е съобразено от въззивния съд. Не съществува и съмнение, че приетите заключения по извършените експертизи не обвързват съда, но той е длъжен да изложи съображения защо приема или не приема дадено доказателство. В случая подробно са анализирани данните от експертизите, съпоставени са с писмените доказателства относно здравословното състояние на починалата прехвърлителка, както и показанията на разпитаните свидетели. Предвид липсата на конкретизация, настоящия състав намира, че формулираните въпроси изразяват единствено несъгласието на касатора с правните изводи на съда, обективирани в решението,. Ето защо и въпросите притежават правната характеристика на касационни основания – оплаквания по същество на спора, които не подлежат на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК и не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване. Липсата на поставен въпрос с предвиденото в закона съдържание е достатъчно основание за недопускане на касационна проверка, без да се преценява дали са налице допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Само за изчерпателност следва да бъде посочено, че приложените от касатора решения на ВКС не съдържат правни разрешения, аналогични на настоящия казус. Окръжният съд е уважил иска за нищожност на сключения договор по отношение на 2/6 ид.ч., като е приел, че не са спазени императивните правила за нотариално удостоверяване при участие на глух човек и съответно не е спазено изискването за форма на валидност на сделката по чл. 18 ЗЗД, а касаторът нито е повдигнал въпрос във връзка с решаващите мотиви на съда, нито е представил съдебна практика, касаеща същата проблематика. Ето защо не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се възложат сторените и доказани от ответната страна разноски в производството за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 55 от 03.04.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 274/2018 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА Д. А. А., ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на М. А. А.-И. сумата от 800 лв., представляваща съдебни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: