3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
[населено място], 09.02.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 4 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. З. М., Н. Д. К., М. М. К. и Т. М. М. чрез пълномощника им адв. Н. срещу определение № 396 от 29.09.2011г. на Силистренски окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 234/2011г., с което е потвърдено определение на Силистренски районен съд от 22.07.2011г. по гр.д. № 1270/2009г. за прекратяване на производството по делото.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Съдът е приел, че са производството е по иск по чл. 53, ал.2 З. и го е прекратил като недопустимо, без да вземе предвид, че предявения от ищците иск е друг и определената от съда правна квалификация – неправилна. Считат, че искът е по чл. 109а ЗС за определяне границите на имотите съгласно нотариалния актове от 1985 и 1987г., което фактическо положение е продължило до 1993г. когато е извършена промяна в с Ч. и К., без тяхно съгласие.
В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите изтъкват, че случаят е от съществено значение за точното прилагане на закона и развитието на правото с оглед създаване на практика по въпроса относно правната квалификация на предявения иск и по-конкретно дали може съдът да променя посочената от ищеца в исковата молба правна квалификация, с друга.
Ответникът Г. Й. К. е оспорил жалбата.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Производството по гр.д. №1270/2009г. на Силистренски районен съд е образувано по искова молба на частните жалбоподатели против Г. Й. К. с посочено правно основание чл. 109а от ЗС. Първата ищца е собственица на поземлен имот с площ * кв.м., съставляващ имот пл. № *, част от парцел * в кв.* в [населено място], заедно с жилищна сграда и гараж; останалите трима ищци са собственици на поземлен имот с площ * кв.м., съставляващ имоти пл. № №* и *, също части от парцел * в кв. * с построената в него къща. Ответникът е собственик на поземлен имот с площ * кв.м., съставляващ имот пл. № *, част от парцел * с построената в него двуетажна жилищна сграда и гараж. Твърди се, че при заснемането на кадастралната основа на действащия регулационен план е допусната грешка при отразяване границата между имоти №№ *, * и имота на ответника №* като за имотите на първата ищца и на ответника е отреден общ поземлен имот с площ *кв.м.
Силистренски районен съд е приел, че е предявен иск по чл. 53, ал.2 З.. С определение от 16.07.2010г. е дал указания на ищците да представят отказ на службата по кадастъра да състави акт по чл. 53, ал.3 З. за отстраняване на претендираната непълнота при заснемането на кадастралната карта като е развил съображения, че исковото производство е допустимо само, ако административният ред за отстраняване на непълноти или е изчерпан. Със същото определение съдът е прекратил производството по обективно съединения иск по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт. С определение № 3375 от 22.10.2010г. първоинстанционният съд е прекратил производството по иска по чл. 53, ал.2 З. поради неизпълнение на указанията за представяне на доказателства за отказ за изменение на плана по административен ред. Това определение е било отменено от Силистренски окръжен съд с определение от 02.12.2010г. по ч.гр.д. № 256/2010г. по съображения, че исковата молба е нередовна – петитумът е по чл. 109а ЗС за определяне на граници, а съдът без да изиска конкретизация и уточнение е приел, че искът е по чл. 53, ал.2 З.. С молба от 27.12.2010г. ищците са заявили, че претендират установяване на правото на собственост към минал момент и тогавашните граници на имотите, а именно към 1985 – 1987г. С определение № 3141 от 22.07.2011г. съдът повторно е прекратил производството по делото поради липса на отказ на администрацията да отстрани непълнотата или грешката в плана, който се явява предпоставка за допустимост на исковото производство.
Съставът на Силистренски окръжен съд с обжалваното определение № 396 от 29.09.2011г. по ч.гр.д. № 234 /2011г. е потвърдил определението за прекратяване като е споделил изцяло мотивите на първоинстанционния съд .
За да обосноват достъп до касационно обжалване жалбоподателите се мотивират с това, че казусът е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото предвид задължението на съда да се произнесе по предявения иск по чл. 109а ЗС още с постъпването на исковата молба, а не да я квалифицира по чл. 53, ал.2 З.. Видът и характера на търсената защита са уточнени от ищците и съдът е следвало да се произнесе по тях вместо да постановява мотиви в противоречие с доказателствата. В това според тях се изразява необосноваността на определението.
При посоченото изложение липсва основание за допускане на касационно обжалване. Съдът, в рамките на производството по чл. 288 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК извършва селектиране на касационните жалби и на частните касационни жалби въз основа на законоустановени критерии: първо, разрешаване на правен въпрос /т.нар. общо основание/ и второ, противоречие на разрешението с практиката на ВКС – чл.280, ал.1,т.1 ГПК, с практиката на съдилищата – чл. 280, ал.1, т.2 ГПК или значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл. 280, ал.1,т.3 ГПК /последните три съставляват т.нар. допълнителни основания за допускане на касационно обжалване/. При непосочване на правен въпрос или при липса на поне едно от допълнителните основания касационно обжалване не може да бъде допуснато. Развитите съображения за необоснованост на съдебния акт имат отношение към правилността му и не могат да бъдат разглеждани, ако не са налице изискванията за достъп до касационен контрол. Що се отнася до доводите, че съдът е извършил неправилна квалификация на иска, следва да се има предвид, че приложното поле на иска по чл. 109а ЗС за определяне на граници е само относно имоти, които не са урегулирани с подробен устройствен план. Границите на урегулираните имоти, каквито са настоящите, се определят по административен ред по силата на плана и за тях е недопустим иск по чл. 109а ЗС. В случая съдът е квалифицирал претенцията воден от изложените от ищците фактически обстоятелства, свързани с допусната грешка при заснемане на имотите по кадастралната карта, което заснемане не съответства на границите на имотите според документите за собственост.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 396 от 29.09.2011г. на Силистренски окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 234/2011г. по частната касационна жалба на В. З. М., Н. Д. К., М. М. К. и Т. М. М., всички от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: