О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 30.10.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и осма година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3292 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №390 от 02.06.08г. по гр.д. №64/08г. на Софийския окръжен съд е оставено в сила решение от 10.12.07г. по гр.д. №323/07г. на Самоковския районен съд, в частта, с която съдът е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, сключен между В. И. Д. и С. Е. Д. има мъжът, както и в частта, с която упражняването на родителските права върху детето С. В. Д. е предоставено на майката.
Касационна жалба срещу това решение е подал В. И. Д.. С нея той претендира родителските права върху детето да бъдат предоставени на него. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК е посочил, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – за интереса на детето при разрешаване на спора относно родителските права, в противоречие с практиката на ВКС, израз на която е решение №258/29.04.04г. по гр.д. №52/04г., според което отчуждаването на детето от другия родител и възпрепятстването на контактите му с него е от значение за преценката на родителските качества. Освен това, отново в противоречие с практиката на ВКС – решение №460 от 18.06.99г. по гр.д. №344/99г. на ВКС, ІІ ГО, съдът игнорирал обстоятелството, че майката няма реална възможност да се грижи за детето, тъй като живее и работи в гр. С., а детето живее при родителите и в с. Г..
Ответникът в производството – С. Е. Б. от с. Г., община С., оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира че не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Действително – въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който винаги се разглежда при спор по чл.106, ал.1 от СК – за интереса на детето. Този въпрос обаче не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по тези спорове. Напротив, в унисон с тази практика съдът е преценявал всички конкретни обстоятелства, които са от значение в случая – възрастта и пола на детето – момиче на осем години; препоръките в социалния доклад; възможностите на майката да предостави на детето необходимите битови условия, както и възможността да и бъде оказвана помощ от нейните родители при отглеждане и възпитание на детето. Преценено е също и обстоятелството, че според социалния доклад /на който следва да се отдаде предпочитание пред показанията на сестрата на ответника, преценени по реда на чл.136 от ГПК /отм./, майката не възпрепятства бащата при осъществяване на личните контакти с детето и той го взема почти всеки ден. Това обстоятелство действително е от значение при преценката на родителските качества на майката, но въззивният съд го е съобразил в мотивите на решението си. Ето защо не е налице твърдяното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасянето от въззивния съд не е в противоречие с практиката на ВКС и по-специално – с решение №258/29.04.04г. по гр.д. №52/04г. На следващо място – представеното с касационната жалба решение на ВКС №460 от 18.06.99г. по гр.д. №344/99г., ІІ ГО не засяга спор относно родителските права, а един друг обусловен спор – за съдържанието на мерките за лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Това решение повдига съвсем различни въпроси, свързани с производния спор за режима на личните отношения и поради това не може да бъде илюстрация на практиката на ВКС по обуславящия спор за родителските права. Ето защо и по този въпрос не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №390 от 02.06.08г. по гр.д. №64/08г. на Софийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: