Р Е Ш Е Н И Е
№ 520
СОФИЯ, 20. 10. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 25 май 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1285/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. ”а” ГПК/ отм./ във вр. с §2, ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. В. К. и А. К. А. чрез техния процесуален представител адв. Ст. В. против решение № 668 от 16.11.2007 г. по в.гр.д. № 483/07 г. на П. окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б.”в” ГПК/ отм./
Ответниците по касация В. П. Б., Е. И. Б., И. П. Б., Р. И. П. и П. И. П. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с навадените в касационната жалба доводи, намира :
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 2* без дата на П. районен съд, постановено по гр.д. № 1597/05 г., с което е отхвърлен предявеният от С. В. К. и А. К. А. против В. П. Б., И. П. Б., Е. И. Б., Р. И. П. и П. И. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху 2/3 ид. части от дворно място, цялото с площ от 240 кв.м., представляващо имот пл. № 2* за което е отреден парцел **** в кв. 349 по плана на гр. П., и за отмяна на основание чл. 431, ал.2 ГПК/ отм./ на нотариален акт № 1* т.VІІІ, дело № 2118/1999 г. по описа на Службата по вписвания при П. районен съд, както и предявеният от С. В. К. и А. К. А. против В. П. Б., И. П. Б. и Е. И. Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху избено помещение с площ 11.55 кв.м., находящо се в северозападната част на партерния етаж от триетажната жилищна сграда, построена в горния парцел.
Установено е от фактическа страна, че с нотариален акт № 1* т.І, дело № 1673/69 г. Божана /Жана/ Ц. С. – праводателка на ищците, е отстъпила на И. П. П. и В. Г. Б. правото да построят върху собственото й дворно място пл. № 2* в кв. 349 по плана на гр. П., включено в парцел ****, една триетажна жилищна сграда върху 120 кв.м., с гаражи и тавански помещения, като Б. С. ще вземе втория етаж и по 1/3 от гаражите и от тавана по неин избор, И. П. първия етаж и по 1/3 от гаражите и тавана, а В. Б. третия етаж и 1/3 от гаражите и тавана. В т.2 от нотариалния акт страните уговорили, че останалата част от дворното място, след построяването на сградата, ще се раздели между тях по равно – по 1/3.становено е също, че сградата е била изградена през 1971-1972 г. Всяка от страните по договора за суперфиция получила в собственост по един етаж от нея, съобразно уговореното, а дворното място било разделено на три реални части, като всеки обработвал своята част.
С нотариален акт № 145/85 г. и нотариален акт № 10/ 1988 г. Божана Ц. К. прехвърлила на своята дъщеря С. В. К. по време на брака й с А. А. първоначално 1/3 ид. част от дворното място, ведно с 1/2 ид. част от втория етаж от построената в него жилищна сграда, както и 1/2 ид. част от гаража и 1/6 ид. част от таванското помещение, а впоследствие и останалите 2/3 ид. части от дворното място, срещу задължение за издръжка и гледане.
С констативен нотариален акт № 114, т.І, дело № 298/99 г. И. П. и Е. И. Б. били признати за собственици по давностно владение при равни права, върху 2/3 ид. части от дворното място.
Тълкувайки клаузата на т.2 от нотариалния акт за учредявяване на правото на строеж във връзка с останалите клаузи от договора и с предварителния договор за суперфиция от 14.11.1969 г. досежно останалото след построяване на сградата празно дворно място, въззивният съд е приел, че волята на страните е била всеки от тях да получи в собственост отделен обект в сградата и реално обособена част от незастроения терен. Тъй като владението, упражнявано от ответниците върху техните реално определени части от дворното място е продължило повече от 10 години, въззивният съд е приел, че същите са придобили правото на собственост по давност при равни права- по 1/3 ид. част.
Този извод е необоснован и незаконосъобразен. Въззивният съд не е съобразил, че владението на ответниците върху две от реално определените части от дворното място, е започнало най- рано през 1971/1972 г. и е продължило при действието на ЗТСУ/ отм./, който не допуска не само придобиване по давност на реални части от парцели, но и придобиване по давност на идеални части чрез владение на реални части. В този смисъл е решение № 186 от 19.02.1997 г. по гр.д. № 154/86 г. на ОСГК, което няма задължителния характер на тълкувателно решение, но дава насоката на съдебната практика при разрешаването на тези въпроси. Правните последици от владението върху реална част от парцел ****а регламентирани в чл. 181 ЗТСУ/ отм./, но касаят само заварените от този закон случаи, при които придобивната давност е изтекла към момента на влизането му в сила. В случая фикцията, установена в чл. 181, ал.3 ЗТСУ/ отм./, съгласно която ако частите, предмет на владението и останалите части от парцела не могат да се обособят в самостоятелни парцели, се счита, че е придобита идеална част от парцела, съответствуваща на реално определената част, не може да намери приложение, тъй като давността е изтекла след влизане в сила на ЗТСУ. Без значение е обстоятелството дали волята на собственика на терена и на приобретателите на правото на строеж е била последните да придобият на оригинерно основание и право на собственост върху съответни идеални части от дворното място.
Затова като е приел, че ответниците са придобили по давност правото на собственост върху 2/3 ид. части от парцела, в който е построена сградата, чрез владение на съответни реални части от него, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Изводът е, че праводателката на ищците не изгубила правото на собственост върху 2/3 ид. части от дворното място и валидно се е разпоредила с целия парцел **** полза на своята дъщеря С. К. Като суперфициарни собственици ответниците имат право да ползват само такава част от дворното място, която е необходима за ползуването на сградата съобразно нейното предназначение, но не и за задоволяване на други нужди.
По тези съображения въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът за ревандикация на 2/3 ид. части от дворното място, съставляващо парцел **** 2731 в кв. 349 по плана на гр. П., следва да бъде отменено и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК/ отм./ да бъде постановено друго от настоящата инстанция, с което ответниците бъдат осъдени да предадат владението върху тези идеални части.
Въззивното решение следва да бъде оставено в сила в частта, с която е отхвърлен искът за ревандикация на избено помещение с площ 11.55 кв.м., находящо се в северозападната част на партерния етаж от триетажната жилищна сграда, построена в горния парцел. От събраните по делото доказателства не може да се направи безспорен извод, че точно това избено помещение е било придадено към жилището на втория етаж. Вещото лице от назначената по делото съдебно- техническа експертиза е констатирало, че в партерния етаж на сграда са изградени три гаража и три избени помещения, като към момента на извършване на огледа всеки от етажните собственици притежава гараж и мазе. В тежест на жалбоподателите е било да установяват, че процесното помещение, разположено зад гаража им, е било конкретизирано като принадлежност към собствения на праводателката им жилищен етаж чрез упражнено от нейна страна право на избор или по съгласие на етажните собственици. Такива доказателства по делото не са ангажирани, поради което правилно въззивният съд е намерил искът за ревандикация на северозападното избено помещение за неоснователен. В тази част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 668 от 16.11.2007 г. по в.гр.д. № 483/07 г. на П. окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. В. К. и А. К. А. против В. П. Б., И. П. Б., Е. И. Б., Р. И. П. и П. И. П. иск за ревандикация на 2/3 ид. части от имот пл. № 2* за който е отреден парцел **** в кв. 349 по плана на гр. П., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. П. Б., И. П. Б., Е. И. Б., Р. И. П. и П. И. П. да предадат на С. В. К. и А. К. А. владението върху 2/3 ид. части от дворно място, съставляващо имот пл. № 2* за което е отреден парцел **** в кв. 349 по плана на гр. П..
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :