О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
София, 07.07.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на пети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 454/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 410 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Т” А. , гр. С. против определение № 394 от 10.09.2008 г. по ч. гр. д. № 980/2008 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 47 състав разпореждане № 199 от 12.05.2008 г. по гр. д. № 12471/2008 г.
С първоинстанционния акт е отхвърлено заявлението на „Т” А. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. П. И., без посочен точен адрес.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение, като се поддържа, че подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата М. П. И. отговаря на всички изисквания за редовност, установени в закона и в образеца на заявлението, в т. ч. конкретно са посочени и обстоятелствата, от които произтича вземането срещу длъжника – ползвана топлинна енергия за отразения в заявлението период, както и топлоснабденият имот. Според частния жалбоподател, съдът неоснователно е счел, че в производството по издаване на заповед за изпълнение е недопустимо даването на указания на заявителя във връзка с редовността на заявлението, като се позовава на разпореждания в този смисъл на други съдебни състави на Софийски районен съд.
Допускането на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с твърдението, че въззивното определение съдържа произнасяне “по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос”, който е решаван противоречиво от съдилищата, без обаче същият да е формулиран конкретно. В подкрепа на становището за противоречие в практиката са представени четири определения, постановени от състав на Софийски градски съд и актове на Софийски районен съд.
Ответницата по частната касационна жалба – М. П. И. от гр. С. счита същата за недопустима поради липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. за неоснователна. Подробни съображения за това са развити в депозираното по делото писмено възражение от 29.03.201 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението на „Т” А. за издаване на заповед за изпълнение срещу лицето М. П. И., въззивният съд е приел, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, тъй като в него не е достатъчно конкретизиран размерът на вземането – от какви компоненти и по какъв начин е формирана главницата, т.е. не са посочени дължимите суми за всяко периодично вземане по месеци на доставка, както и по изравнителна сметка, каквато в случая се твърди, че е изготвена. Отчетена е липсата и на друг задължителен елемент от конкретизацията на вземането – посочване на имота, за който се отнася потребената топлинна енергия. Като неоснователен в тази връзка решаващият състав е преценил доводът на заявителя, че съдът е бил длъжен в съответствие с чл. 101 ГПК да даде указания за отстраняване нередовността на заявлението, като е обосновал становището си за неприложимост на посочената норма към заповедното производство по аргумент от чл. 411, ал. 2 ГПК, както и предвид липсата на изрична разпоредба, аналогична на чл. 129 ГПК и на препращане към нея.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Напълно достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване в случая, съобразно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, представлява непосочването на значимия за конкретното дело материалноправени/или процесуалноправен въпрос, по отношение на който се поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Конкретен въпрос не е формулиран нито в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, нито в самата частна касационна жалба. Без значение в тази насока са представените от частния жалбоподател съдебни актове в подкрепа на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Същите следва да бъдат преценявани единствено във връзка с наличието на твърдяното противоречие в практиката, но не са основание и не пораждат задължение за касационната инстанция служебно да определи кой е обуславящият изхода на делото въпрос.
Независимо от изложеното, дори да се приеме, с оглед релевираните в частната касационна жалба оплаквания, че значимият в случая въпрос е за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, касационното обжалване отново не следва да бъде допуснато. От една страна, представените въззивни актове не доказват твърдяното противоречие в практиката по посочения въпрос. Доколкото липсват данни за влизането им в сила, тези актове не могат да обосноват допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. От друга страна, дори и да е било налице такова противоречие, понастоящем същото е преодоляно. По посочения въпрос вече е създадена единна и непротиворечива практика, обективирана в множество актове на Върховен касационен съд, постановени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК – определение № 790 от 30.12.2009 г. по ч. т. д. № 412/2009 г. на ТК, І отд.; определение № 86 от 20.02.2009 г. по ч. гр. д. № 32/2009 г. на ТК, І отд.; определение № 484 от 30.12.2008 г. по ч. т. д. № 293/2008 г. на ТК, ІІ отд.; определение № 431 от 09.12.2008 г. по ч. т. д. № 414/2008 г. на ТК, ІІ отд.; определение № 364 от 08.06.2009 г. по ч. т. д. № 385/2009 г. и др. В тези актове е прието, че редовността на заявлението включва конкретно посочване на всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането, а така също и белезите, индивидуализиращи вземането, каквито са размерът и периодът му.еднаквено е и решаването на въпроса за недопустимостта в заповедното производство да бъдат давани указания за отстраняване нередовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съответствие с общата разпоредба на чл. 101 ГПК. И тъй като постановеното от Софийски градски съд определение е в съответствие с цитираната практика, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на същото.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 394 от 10.09.2008 г. по ч. гр. д. № 980/2008 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: