4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
гр. София, 26.09.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 19.09 , през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №2008 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на Национална агенция по приходите-гр.София срещу определение № 2264 от 11.07.2017 по ч.гр.д. №3225/2017 на САС, с което е потвърдено определение от 29.03.2017 г. по т.д. № 6/2017 на ОС-гр. К., с което е прекратено като недопустимо производството, по иск на НАП срещу [община] , предявен в съда на 25.01.2017 г. по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземане на ищеца срещу ответника за сумата от 446 373,47 лева, подлежаща на връщане главница по договор за безвъзмездна финансова помощ, сключен между общината и МОСВ , сключен по оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК.
При постановяване на обжалваното определение, съставът на САС е изложил в мотивите подробно своите съображения за недопустимостта на така предявения иск, които обобщено се свеждат до следното:
Предявеният в съда на 25.01.2017 г. по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск е за установяване съществуване на вземане на ищеца срещу ответника за сумата от 446 373,47 лева, подлежаща на връщане главница по договор за безвъзмездна финансова помощ, сключен между [община] и МОСВ , сключен по оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”, която е съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейския съюз. Предметът на така сключения договор е определен с влязъл в сила индивидуален административен акт по смисъла на чл.28 ал.1,т.1 от ПМС №121/31.05.2007 г.. Преценката за неизпълнение на договора е нормативно установено правомощие на управляващия орган-чл.60 от Регламент № 2988/95 на СЕ. След цялостен анализ на общностната и вътрешна нормативна уредба на възникването, контрола за изпълнението и последиците от евентуалното неизпълнение на този вид договори е направен извод, че самият договор е източник на административноправни отношения, а не гражданскоправни такива. Доколкото неизпълнението на конкретния договор от страна на бенифициента на предоставените парични средства [община] има за последица възможността на управляващия орган посредством волеизявление за налагане на финансова корекция да задължи неизправната страна да възстанови получените по договора средства, то по своя характер това волеизявление представлява индивидуален административен акт, а самото вземане е публично по смисъла на чл.162 ал.2 , т.8 ДОПК и следователно събирането му следва да е по реда на ДОПК , а не по гражданскоправен ред, поради което така предявеният иск се явява недопустим. Обстоятелството, че за него е бил издаден през 2012 г. акт за установяване на частно държавно вземане/АУЧДВ/ не променя характера на това вземане от публичен в частен.
Допълнително са изложени и съображения в насока, че след като по така издадения АУЧДВ за финансова корекция не са инициирани съответните административни или съдебни производства за събиране на сумите по него до влизане в сила на ЗУСЕСИФ – в сила от 25.12.2015 г. , то за тях за неприложими уредените в пар.10 от ПЗР на този закон специални правила за заварените висящи производства и следователно правото на финансова корекция следва да се реализира по реда на ДОПК, съгласно изричната уредба в чл.76 ал.1 от ЗУСЕСИФ на такова вземане като публично , което е допълнително основание да се счете за недопустим исковият ред по ГПК.
В изложението на основанията за допускане до касация на обжалваното въззивно определение, се сочат поредица от въпроси, които се свеждат до това, дали е допустимо исково производство за реализиране на установено с АУЧДВ вземане за финансова корекция, възникнало, но несъбрано до влизане в сила на ЗУСЕСИФ , ако ИМ не е била заведена в съда към датата на влизане в сила на цитирания закон-25.12.2015 г..Сочи се, че е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.3 ГПК-въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Съгласно т.4 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1, т.3 от ГПК следва да се обоснове необходимост от промяна на господстващата съдебна практика, съответно от формирането на такава по тълкуването но неясни,непълни или противоречиви правни разпоредби.
В случая, подобни основания не обосновават :
В своята задължителна практика , формирана по реда на чл.290 ГПК- Р №68/29.06.2017 г. по т.д. №37882016 г. на ВКС,Първо т.о., последният приема, че съгласно унифицираната уредба в ЗУСЕСИФ финансовите корекции се определят с индивидуален административен акт на управляващия орган и редът за защита е по АПК- чл.73 ЗУСЕСИФ. Съответните специални правила в пар.10 от ПЗР на същия закон се отнасят само за заварените с влизането в сила на същия висящи производства, но не и за заведените след влизане в сила на закона, към които спада и настоящия иск. В тази насока е и Р №17/23.03.2017 г. по гр.д. № 50 176/16 на Трето г.о. на ВКС и Опр. №324/30.06.2017 г. по ч.т.д. № 1214/17 на Първо т.о. на ВКС. С оглед изложеното и доколкото обжалваното определение на въззивния съд е в съответствие с посочената практика на ВКС, то липсва основание за допускане на касационно обжалване на същото.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че не е налице основание за допускане до касация на обжалваното определение, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № № 2264 от 11.07.2017 по ч.гр.д. №3225/2017 на САС. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.