О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
[населено място], 24.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1172 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Министерство на отбраната срещу определение №2733 от 03.08.2016г. по в.т.д.№3469/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е оставена без уважение подадената от него молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение от 16.05.2016г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател излага оплаквания, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.68 от ГПК, съгласно която паричната оценка на предмета на делото е цената на иска, като е включил в цената на иска и размера на акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД. Поддържа, че дори и да се приеме, че в цената на иска следва да се включи и обезщетението по чл.86 от ЗЗД, то минималното възнаграждение съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. възлиза на 18 525,59 лева, а не на определения от съда размер.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], поддържа, че същата е неоснователна.
Третото лице – помагач Служба „Военна полиция“ изразява становище,че частната жалба е основателна и моли да бъде уважена.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
С решение №1038 от 19.05.2016г. по т.д. №3469/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, е потвърдено решение №1956/21.03.2014г. по т.д.№10257/2010г. на СГС, ТО, 21 състав, с което Министерство на отбраната е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], на основание чл.266 от ЗЗД сумата 427 083,60 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор №Д-445/09.11.2001г., сключен между страните и на основание чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 172 769, 35 лева, представляваща обезщетение за забава при плащане на главницата за периода от 18.08.2007г. до 08.09.2010г. С решението САС е осъдил Министерство на отбраната да заплати на [фирма], [населено място], разноски за въззивното производство в размер на 14 000 лева.
В срока по чл.248 ал.1 от ГПК [фирма], [населено място], е поискал да бъде изменено решението в частта за разноските. В молбата поддържа, че минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 14 172,51 лева, без ДДС, за иска по чл.266 от ЗЗД и на 5 983,01 лева, без ДДС, за иска по чл.86 от ЗЗД. С обжалваното определение №2733 от 03.08.2016г. по в.т.д.№3469/2014г. Софийският апелативен съд е уважил молбата по чл.248 от ГПК, като е увеличил размера на присъдените разноски до сумата от 22 866,60 лева, с ДДС.
Определението следва да бъде потвърдено. При определяне на размера на дължимите на ответника по въззивната жалба разноски за адвокатско възнаграждение, въззивният съд е взел предвид представените по делото доказателства за заплатено от [фирма], [населено място], по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 44400 лева, с ДДС, както и своевременно направеното възражение за прекомерност от страна на представителя на Министерство на отбраната. Правилно въззивният съд е включил в цената на иска и размера на акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД. Съгласно чл.69 ал.1 т.1 от ГПК цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. Всеки от исковете по чл.266 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД е самостоятелен, с отделна цена, като сборът от цената на тези искове дава паричната оценка на предмета на делото. Основателни са оплакванията на частния жалбоподател, че при определяне на размера на минималното възнаграждение, съдът не е следвало да прилага метода на изчисление по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за всеки от исковете поотделно, а е следвало да определи общия размер на двата иска и да определи минималното възнаграждение съобразно този размер. В настоящата хипотеза общият размер на двата иска възлиза на 599 852,95 лева. Съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г., в редакцията ДВ бр.28/2014г., действаща към датата на постановяване на решението от 19.05.2016г., минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие при интерес над 10 000 лева възлиза на 830 лева плюс 3% за горницата над 10 000 лева. Определено по този начин, минималното адвокатско възнаграждение за процесния спор възлиза на 17 694 лева, без ДДС или 21 232,80 лева, с ДДС. При това положение определеният от въззивния съд размер на разноските не се явява прекомерен, доколкото същият е близък до минималния. Следва да се има предвид, че съдът прилагайки разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК има право да намали възнаграждението поради прекомерност, но не е задължен да го намали до минималния размер, предвиден в чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. като задължителна долна граница при уговарянето на адвокатски възнаграждения.
Предвид изложеното обжалваното определение по чл.248 от ГПК на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено като правилно.
Воден от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №2733 от 03.08.2016г. по в.т.д.№3469/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.