О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
гр.София, 04.12.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2280 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от „ Професионален футболен клуб – Черно Море“АД против определение № 469/02.07.2019г. по в.т.д. № 360/2019 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение / с характер на определение/ № 114/06.02.2019 г. по т.д. № 1373/2017 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение молба вх. № 1312 на частния касатор за допълване на постановеното решение № 1030/21.12.2018г. по реда на чл.250 ГПК.
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният касатор е изложил съображения, че с допълнителна искова молба е уточнил и допълнил твърденията си по първоначалната искова молба, което е довело до изменение на иска чрез добавяне на второ евентуално правно основание за дължимост на сумата от 20000 евро, представляваща вземане за неустойка, без да се променя петитума на този иск. Не е налице кумулативно съединяване на нов иск за неустойка за неизпълнение с вече предявения иск за неустойка за забава, както е приел въззивния съд. Ако е било нередовност на поисканото изменение на иска, съдът е слeдвало да укаже на ищеца да отстрани тази нередовност. Иска отмяна на въззивното определение и връщане на делото на В. за допълване на първоинстанционното решение.
Ответникът по частната жалба „Професионален футболен клуб – Л.“АД оспорва основателността на частната касационна жалба и основанията за допускането на касационно обжалване.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е съобразил, че В. е отказал да допълни решението на първата инстанция като не се е произнесъл по самия иск за присъждане на неустойка за неизпълнение на чл.3, ал.3 от трансферния договор, за който „Професионален футболен клуб- Черно Море“АД твърди в молбата си по чл.250 ГПК, че е бил предявен, а е оставил без уважение молбата. Намерил е същата молба за допълване за неоснователна, тъй като се касае за нова претенция за неустойка на различно основание, от това заявено с първоначалната искова молба и поддържано с допълнителната. Двете неустойки са предвидени за обезщетяване на различни вреди от неизпълнение на различни задължения. Достигнало се е до едновременно претендиране на неустойка за забава и на неустойка за неизпъленние на две отделни фактически основания. Недопустимо е било ищецът чрез допълнителна искова молба впоследствие да съединява към вече предявените искове нови искове под формата на изменение на иска. Освен това ВнАС е приел, че няма направено в допълнителната искова молба искане за допускане на изменение на иска. Поради което е потвърдил първоинстанционния съдебен акт по чл.250 ГПК.
След преценка на доводите на частния касатор в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
На основание чл.274, ал.3, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол.
Според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В тези определени от касатора рамки ВКС е длъжен да селектира частната касационна жалба.
Настоящият състав на ВКС констатира, че не е формулиран нито един правен въпрос, който да отговаря на гореизложените характеристики. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касатор повтаря оплакванията си от частната касационна жалба за неправилност на обжалваното въззивно определение, а именно, че не се касае до кумулативно съединяване на искове в резултат на уточнението с допълнителната искова молба, а до евентуално съединяване; че при констатирана нередовност по иска за неустойка на новото основание е следвало решаващият съд да остави без движение производството за отстраняване на тази нередовност, а не е дал указания в същата насока; че искане за изменение на иска е било формулирано изрично от ищеца; не е налице добавяне на нов петитум; В. на практика не е докладвал упражненото от ищеца право да измени своя иск, за което процесуално нарушение има оплакване във въззивната жалба, но ВнАС не упражнил контрол. Следователно с оглед своето съдържание доводите представляват оплаквания по чл.281, т.3 ГПК за отмяна поради неправилност на въззивното определение, които не могат да бъда разгледани без определението на ВнАС да е първо допуснато до касационно обжалване.
Следва да се има предвид, че твърдението за непроизнасяне на първоинстанционния съд по молбата на ищеца с правно осн. чл.214 ГПК представлява оплакване за евентуално допуснато процесуално нарушение от В., което следва да бъде преценено от въззивната инстанция във връзка с направени доводи в тази насока във въззивната жалба на частния касатор срещу основното решение на В., с което се отхвърля искът по чл.92 ЗЗД.
Поради изложеното касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 469/02.07.2019г. по в.т.д. № 360/2019 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: