О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
София, 09.06. 2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1368 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. К. К., чрез адв. В. Т. П., срещу въззивно решение № 194/27.11.2015 г. по въззивно гр.д. № 241/2015 г., постановено от Търговищкия окръжен съд.
Излага касационни доводи за неправилност – необоснованост на фактическите и правни изводи, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Иска отмяна на въззивното решение и уважаване на исковете, както и присъждане на съдебноделоводни разноски за делото.
Насрещната страна I СОУ „С. С.“, [населено място], представлявано от директора С. З., чрез адв. Д. П., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Търговищки районен съд, отхвърлил исковете на Г. К. К. против I СОУ „С. С.“, [населено място] за отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди това длъжност и заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
За да постанови този резултат, съдът установил, че страните са били в трудовоправна връзка и Г. К. заемал длъжността „възпитател в общежитие“. Във връзка с извършена проверка по сигнал от Дирекция „А. за закрила на детето“ – Р. работодателят извършил съпътстваща проверка на дейността на възпитателите в общежитието относно изпълнение на техните трудови задължения и спазване на Правилника за дейността на общежитието. За резултатите от проверката били съставени два констативни протокола – №19 от 15.12.2014 година за периода от 09.12.2014 година до 15.12.2014 година и №20 от 17.12.2014 година за резултатите от проверка, извършена на 17.12.2014 година. На 23.01.2015 г. и на 06.02.2015 г. комисия, назначена от директора на училището, след като прегледала записите от камерите в общежитието, отразила в писмен вид движението и поведението на възпитателите в определени ситуации по дни и часове. На 09.02.2015 година ищецът получил писмено искане от директора на училището да даде обяснения за констатирани конкретни нарушения. На 12.02.2015 г. К. бил уволнен дисциплинарно. Съдът достигнал до заключение, че посочените в заповедта за уволнение деяния са извършени от служителя, както и, че те съставляват нарушение на трудовата дисциплина. Въззивната инстанция приела за установено, че през октомври 2014 г. К. разбрал, че ученик, настанен в общежитието, притежава електро-шок, който използвал или можел да използва спрямо други ученици. В тази връзка направил проверка по стаите, но не го открил. К. не предприел последващи действия – не уведомил ръководството на училището, въпреки че имал такова задължение според длъжностната си характеристика. При извършена на 09.12.2014 г. и на 10.12.2014 г. проверка от органи на А. за закрила на детето се установило, че притежаваното от ученика устройство било използвано от него срещу друг ученик, който вследствие на упражнения спрямо него психически и физически тормоз, се отписал от училището и от общежитието и се прибирал в [населено място], в Дома за настаняване на деца, лишени от родителски грижи.
Съдът намерил, че в този случай К. подценил информацията за притежаването на електрошоково устройство, както и последиците, които биха могли да настъпят при използването му Като не съобщил на ръководството на училището за получената информация, изложил на риск други деца в общежитието. По отношение на останалите нарушения, описани в заповедта – неизвършване на проверка по стаите на определени дати, напускане на работното място по време на дежурство, неспазване на работното време – идване със закъснение и напускане преждевременно на работа, незаключване на общежитието в определения час, невземане на необходимите мерки за поддръжка на материалната база на общежитието, съдът приел, че те са установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът посочил, че дисциплинарната отговорност е лична и на съдебен контрол подлежи единствено поведението на ищеца и това дали същият е извършил нарушения на трудовите задължения, а не и обстоятелството, че и други възпитатели вероятно са допускали същите нарушения на трудовите задължения.
Прието е още, че заповедта е издадена в съответната писмена форма, мотивирана е чрез излагане на фактически и правни основания за издаването й, спазени са сроковете, визирани в чл.194, ал.1 от КТ. Взети са писмени обяснения от страна на служителя преди уволнението, като няма изискване те да са обсъдени изрично в заповедта за уволнение. Приемането на обяснения по смисъла на КТ цели осигуряване на възможност на работника да вземе становище по конкретни факти, сочещи на неизпълнение на трудовите му задължения, както и възможност на работодателя да се запознае със становището на работника, за да прецени извършил ли е дисциплинарно нарушение и дали да ангажира дисциплинарната му отговорност, съответно какво дисциплинарно наказание да наложи.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои не и в частност, съществува ли задължение за съда да посочи в мотивите си от кои доказателства извежда извода си за извършено от страна на работника/служителя дисциплинарно нарушение; нарушението на служителя счита ли се открито от момента на узнаване на провинението от член на ръководството на предприятието (помощник-директор на училище), какъв вид доказателство представлява видеозаписът и какъв е надлежният процесуален способ за приобщаването му към доказателствения материал по делото; допустимо ли е съдържанието на видеозапис да се възпроизвежда в процеса не чрез оглед по реда на чл. 203 ГПК, а посредством писмен или устен свидетелски преразказ на видяното на видеозаписа; следва ли работодателят в трудов спор, в съответствие с разпределението на доказателствената тежест да докаже извършването от наказания служител на всички изброени в заповедта за дисциплинарно наказание нарушения и, ако работодателят не ги е доказал с допустимите по ГПК доказателствени средства, може ли съдът да приеме атакуваната заповед за законосъобразна; длъжен ли е съдът в производството по спор за законност на дисциплинарното уволнение да извърши съдебен контрол относно това дали наказващият орган е изпълнил изискванията на чл. 189, ал. 1 ГПК, като обсъди всички обстоятелства, които имат отношение към тази преценка; допустимо ли е въззивният съд да добавя обстоятелства от значение за преценката по чл. 189 КТ, които не са твърдяни от работодателя в заповедта за дисциплинарно нарушение, нито по време на съдебния процес, и не намират основание в събраните по делото доказателства.
Първият въпрос – за съдържанието на мотивите на въззивната инстанция, е от значение за постановения резултат, като разрешението на въззивния съд противоречи на задължителна съдебна практика. Въззивната инстанция е изложила собствени фактически и правни изводи, като действително не е посочила въз основа на кои от събраните доказателства е достигнала до съответното заключение. В края на изложението (без съблюдаване на хронологията на събитията), е записано още, че „съдът изцяло споделя мотивите на районния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 ГПК). При така изготвения въззивен съдебен акт не е ясно в какво се изразява препращането. От една страна първостепенният съд е приел, че само част от посочените в заповедта за уволнение нарушения са доказани от работодателя, а въззивния съд е направил свое заключение, че всички нарушения по заповедта са установени по делото; първата инстанция е обсъждала само някои от събраните по делото и конкретно посочени доказателства, докато въззивната се е позовала на „събрани писмени и гласни доказателства“, а между тях има и такива, въз основа на които първата инстанция нито е обсъждала, нито е правила заключения. Няма яснота, също така, дали препращането е към съображения на първата инстанция относно приетите за установените и от въззивния съд факти и направени от него правни заключения, или препращането включва и други, неупоменати фактически и правни изводи на първата инстанция, както и съображенията към тях – напр. за спазването на чл. 189 КТ, като е съобразена само тежестта на установените нарушения.
Установява се противоречие между постановеното от въззивния съд и тълкуването по чл. 290 ГПК в решение № 265/10.09.2012 г. на ВКС по гр.д. № 703/2011 г. на IV г.о. и решение № 310/04.11.2014 г. по гр.д. № 795/2014 г. на IV г.о., което е основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Касационното обжалване следва да се допусне по уточнения от касационния съд процесуалноправен въпрос за съдържанието на мотивите на въззивното решение и начина, по който се извършва препращане по чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция, а с оглед неясните мотиви, касационната инстанция няма възможност да провери относимостта на другите правни въпроси към постановеното от втората инстанция, съответно наличието на поддържаното противоречие с посочената задължителна съдебна практика.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 194/27.11.2015 г. по въззивно гр.д. № 241/2015 г., постановено от Търговищкия окръжен съд
Касаторът не дължи такси по делото.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
2