О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
София, 22.06.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№203 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №86 от 02.07.08г. по гр.д. №690/07г. на С. окръжен съд е оставено в сила решение №4 от 04.04.07г. по гр.д. №1653/07г. на С. районен съд, с което е извършена делба на недвижими имоти и движими вещи, като недвижимите имоти са разпределени по реда на чл.292 от ГПК /отм./.
Въззивният съд е приел, че жилищният имот в гр. С. първи етаж от двуетажна жилищна сграда, е реално поделяем на две части, при условията на чл.39, ал.2 от ЗС – без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените. Този извод е направен след преценка на приетата по делото техническа експертиза, която съдържа проект за обособяване на два реални дяла, както и на инвестиционен проект в същия смисал, одобрен от главния архитект на гр. С. след положително становище на ЕСУТ – протокол №34 от 04.10.06г. Съгласно този проект, дял ІІ включва антре, стая, дневна с кухненски бокс, баня и тоалетна, както и складово помещение, което следва да бъде обособено в съществуващия гараж, който също е допуснат до делба и който според проекта се включва към дял ІІ. М. на складовото помещение не е отбелязано в проекта.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от съделителката М. С. З., която е заявила възлагателна претенция за целия първи жилищен етаж и която е възразявала срещу възможността от него да бъдат обособени два самостоятелни дяла. Оплакванията в жалбата се свеждат най-общо до това, че съдът не обсъдил доказателства, свързани с незаконността на одобрения инвестиционен проект, представени след даване ход по същество на делото във въззивната инстанция; че допуснатият до делба самостоятелен обект – гараж променя предназначението си, след като част от него е предвидена за обособяване на складово помещение към един от дяловете, при това без да е определено местоположението на това складово помещение; че по проект се предвижда право на преминаване през стълбище, което е собственост само на собствениците на втория етаж – т.е. не е съсобствено на страните и не е обща част на цялата сграда и че съдът неправилно е изчислил застроената площ на дял ІІ, като е включил в нея първоначалната площ на гаража, без да отчете, че след извършени предходни преустройства част от нея е включена в жилищната площ, попадаща в дял І от проекта за делба. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, във връзка със спора за извършването на делбата на недвижимите имоти. Сочат се решения на ВКС и се поддържа становище, че обжалваното въззивно решение им противоречи.
Ответникът в производството М. Ж. М. оспорва жалбата. Счита, че тя е нередовна, тъй като не е формулиран същественият въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд; че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално – че жалбата е неоснователна.
Другият ответник З. Ж. Б. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че жалбата е редовна и са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
От изложението към жалбата може да се извлекат и съществените въпроси, които се поставят – първо – може ли одобреният инвестиционен проект по чл.203, ал.1 от ЗУТ да предвижда в един от новообособените жилищни дялове да се включва и гараж, част от който в бъдеще да се трансформира като жилищна площ, при това без тази част да е посочена в проекта и второ – длъжен ли е съдът при извършване на делбата да извършва преценка за законосъобразност на одобрения инвестиционен проект. По първия въпрос, с оглед неговата специфика, е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, а по втория въпрос – основанието по т.2, тъй като въззивният съд е постановил решението си без да изложи мотиви за законността на одобрения инвестиционен проект, в противоречие с приетото в №410/26.05.2005г. по гр.д. №994/04г. на ВКС, І ГО, на което се позовава и жалбоподателката.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №86 от 02.07.08г. по гр.д. №690/07г. на С. окръжен съд в частта, с която е извършена делба на недвижимите имоти.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: