О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
София, 17.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание шести април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1432/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№5692/29.12.2014 г., подадена от Н. Ж. К. от [населено място], чрез адвокат Б. М., против въззивно решение №469/21.11.2014 г. по гр.д.№394/2014 г. по описа на Смолянския окръжен съд.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил изцяло решение №391/30.7.2014 г. по гр.д.№564/2014 г. по описа на Смолянския районен съд, с което уважен предявеният от Н. Ж. К. от [населено място] против А. Я. Б. от [населено място], с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, за сумата 7000 лева, и е отхвърли иска.
Въззивната инстанция е приела, че ответницата е заявила, че действително е получила в заем сумата 10000 лева от бащата на ищеца, като се е позовала, че по предходно дело е “упоменато”, че 7000 лева са върнати. Съдът е стигнал до извод, че от приетото като доказателство от въззивната инстанция гр.д.№838/2013 г. е видно, че по повод същите заемни отношения, в исковата молба по това дело ищецът е твърдял, че ищцата в уговорения срок е върнала 7000 лева и се претендира остатъка от главницата в размер на 3000 лева, както и неустойка, като с решение по посоченото дело е прието, че от целия кредит в размер на 10000 лева, неизплатената част от главницата е в размер на 3000 лева, поради което и в диспозитива на решението е постановено признаване на съществуващо задължение за главница по този договор за посочената сума, каквато е била и исковата претенция по гр.д.№838/2013 г., а именно че неизплатеният остатък от кредита е в размер на 3000 лева. По-нататък в мотивите си съдът е стигнал до извод, че в исковата молба по гр.д.№838/2013 г. не е предявен частичен иск за сумата 3000 лева от общо дължимите 10000 лева, а се сочи, че 7000 лева са платени в срок и се дължат 3000 лева, като именно върху тази сума е претендирана и неустойка.. Въз основа на това въззивната инстанция в настоящото производство е достигнала до краен извод, че искът по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.240 ЗЗД е неоснователен и недоказан.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се прави оплакване, че крайният извод на въззивната инстанция е направен без да са обсъдени всички доказателства по делото и преценено изявлението на ищеца в съвкупност с другите доказателства, събрани по делото. Твърди се, че задължение на съда е да обсъди признанието на неблагоприятни за страната факти, ведно с всички други доказателства, съгласно чл.175 ГПК. Твърди се също така, че поделото са събрани и други доказателства като личното изявление на ответната страна А. Б. пред първата инстанция, че не е върнала тази сума от 7000 лева, направено в проведеното на 28.7.2014 г.- съдебно заседание, както и че по делото са представени писмени доказателства, които не са обсъдени от съда в съвкупност. Сочат се и се представят три решения на ВКС по чл.290 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация А. Я. Б., посредством процесуалния си представител – адв. И. Г., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа изцяло касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода то спора в настоящото производство касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски в размер на 360 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №469/21.11.2014 г. по гр.д.№394/2014 г. по описа на Смолянския окръжен съд, по касационна жалба, вх.№5692/29.12.2014 г., подадена от Н. Ж. К. от [населено място], чрез адвокат Б. М.,
ОСЪЖДА Н. Ж. К., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], блок “Н.” №3, вх.В, ап.12, да заплати на А. Я. Б., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.В, ет.2, ап.38, деловодни разноски в размер на 360/триста и шестдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: