О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
С., 20.09. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 460 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Делото е образувано по частна касационна жалба, подадена от К. И. Б. против определение № 772/29.04.2011 г., постановено от Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 1293/2011 г., с което е потвърден отказ на първоинстанционния Софийски градски съд за освобождаване на страната по чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащане на държавни такси и разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е срока по чл. 283 ГПК, е от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт /въззивно определение по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК/.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, след проведена процедура по чл. 285 ГПК, касаторът е цитирал пасажи от ТР 1-2009-ОС ГТК ВКС, но не е обосновал въпрос, който да налага разглеждане на частната касационна жалба по същество.
Както е изяснено в цитираното от К. Б. тълкувателно решение на гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд, правният въпрос /въпроси, при чието разрешаване въззивният съд е постановил обжалваното определение и, чието разрешаване се налага чрез допускане на касационното обжалване поради някои от условията по т. 1, т. 2 или т. 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК, следва да бъде ясно и точно посочен от касатора.
В случая, този въпрос не е посочен, нито може да се установи от съдържанието на изложението или на касационната жалба. Цитирането на принципните постановки на тълкувателния съдебен акт, нито заместват, нито могат да определят кой правен въпрос, разрешен в атакуваното определение има предвид страната.
Касаторът, също така, следва да се обоснове за наличие на допълнителните условия по чл. 280, ал. 1 т. 1 – 3 ГПК според поддържаното основание.
Несъгласието с постановеното от съда, не е такава обосновка, нито отменя изискването за формулиране на правния въпрос, при решаването на който въззивният съд е достигнал до съответния резултат, като определението му противоречи на задължителна съдебна практика или е постановено при наличие на противоречива съдебна практика или пък изисква разглеждането му с оглед точното приложение на закона и за развитие на правото.
В заключение, частната касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане – както стана ясно, липсва формулиран правен въпрос, а също така и обосновка по допълнителните условия за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 772/29.04.2011 г., постановено от Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 1293/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: