4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
София, 24.04.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №108/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Ч. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ Б. АД срещу решение № 260 от 31.10.2012г. по гр.дело № 453/2012г. на Ловешки окръжен съд Потвърдено е решение от 27.07.2012г по гр.д.№584/2012г на Ловешки районен съд за отмяна на дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение.
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се посочва, че обжалваното решение е в противоречие с практика на Върховния касационен съд по два правни въпроса . В аргументиране на основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК като първи въпрос се сочи недопустимостта на свидетелски показания за опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ,изведен в императивната разпоредба на чл.164 ал.1 т.6 КТ , игнориранана от въззивния съд поради това ,че е допуснал на ищеца гласни доказателства за да опровергава съдържанието на изготвени от него писмени отчети до работодателя , за чието неверно съдържание (поради противоречие в двата документа) служителят е наказан .Обективираната лъжа и измама в отчетите съдът неправилно е определил като „ „неправилно попълване”.Изложението не сочи задължителна съдебна практика на ВКС ,с която обжалваното решение е в противоречие .
На следващо място се сочи противоречие с реш. №86/2011 д.№1734/2009г и реш. №379/2011 по д._100/2011 ІV г.о ,практика на ВКС по чл. 290 ГПК ,предвид предвид съдържащия се в обжалваното решение мотив във връзка с квалификацията на дадено поведение като „ злоупотреба с доверието на работодателя Въззивният съд е изтъкнал липсата на реални неблагоприятни последици ,които биха мотивирали ангажиране на дисциплинарна отговорност. Разрешение в обратен смисъл се дава в цитирана задължителна практика на ВКС – злоупотреба с доверие е налице и без да е извлечена имотна облага. Касаторът отново подчертава заблуждаващите и измамливи действия на наказания служител ,предвид пълното фактическо разминаване между двата негови отчета .
В отговор ответника П. М. Н. оспорва да е налице основание за допускане до обжалване и претендира разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Доводите и оплакванията от процесуално естество ,че недопустимо и в нарушение на забраната по чл. 164 т.6 ГПК за събирани гласни доказателства , не е довело до формулиране на правен въпрос ,не е изпълнено общото условие на чл. 280 ал.1 ГПК. Изложението не съдържа и обосновка във връзка с посоченото основание на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , което не е и възможно ,без правен въпрос да бъде формулиран.
За пълнота следва да се изтъкне, че свидетели за били изслушани не за опровергаване съдържанието на „частен документ” , а за установяване на обстоятелства при които е извършено оспорваното нарушение , неговото естество, поведението на наказания ,т.е все обсотятелства подлежащи на естановяване с всички доказателствени средства в трудовия спор , обстоятелства по смисъла на чл. 189 КТ включително и същите работодателят е следвало и е бил длъжен да вземе предвид . Наложеното наказание е било отменено с решаващия мотив , че работодателят е игнорирал това свое задължение за преценка изцяло , отказал е да съобразява безспорно установените пред него обстоятелства и факти , довели до неправилно отразяване на данни в отчета, поведението на служителя и неговата вина в тази връзка, с оглед тежестта на нарушението и съответната за нето санкция . Цитираната от защитата практика на ВКС няма връзка с горната решаваща преценка на въззивния съд и обстоятелствата по делото , тъй като нито в заповедта за наказание ,нито в мотивите на съда е прието да има нарушение по чл.187 т.8 КТ. Тезата за „злоупотреба с доверие” защитата на работодателя развива без отношение към спора и по своя преценка ,като довод за обжалване .
Следва да се присъдят разноски на ответника по жалбата в размер на 700 лева
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 260 от 31.10.2012г. по гр.дело № 453/2012г. на Ловешки окръжен съд
Осъжда Ч. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ Б. АД със седалище [населено място] да заплати на П. М. Н. от [населено място] сумата 700 лева разноски
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .