О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
гр. София 27.07.015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 14 юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 2684 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от С. И. К., чрез адв. М. С. срещу определение № 916/16.01.2015 г. по гр.дело № 20270/2014 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено определение от 23.10.2014 г. по гр. дело № 3034/2013 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото по отношение на ответника Администрация на Министерски съвет.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение са нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна и връщане делото на районния съд за продължаване на процесуалните действия по предявените искове.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. представлява ли индивидуален административен акт заповедта на Министър-председателя за прекратяване на правоотношението между държавна комисия и нейния председател или заповедта е волеизявление на работодател по смисъла на КТ, 2. трудово или служебно е правоотношението, което възниква между държавна комисия и нейния председател, 3. кой се явява ответник по дело за присъждане на обезщетения за неправомерно прекратено правоотношение между държавна комисия и нейния председател – държавната комисия или Министър-председателя/Министерския съвет/, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по частната жалба Администрация на Министерски съвет, чрез процесуалния представител С. В.-държавен експерт с юридическо образование е изразил становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на частната жалба по същество.
Ответникът по касационната жалба Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез председателя П. Д. в писмен отговор е изразил становище за основателност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
С обжалваното определение Софийски градски съд като въззивна инстанция е потвърдил определение от 23.10.2014 г. по гр.дело № 3034/2013 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото по отношение на ответника Администрация на Министерски съвет.
Прието е, че съгласно чл.61, ал. 2 КТ, когато със закон, а в случая чл. 12, ал. 3, изр. 2-ро ЗОПДИППД/отм./ е предвидено трудовото правоотношение да възниква с акт на орган, висшестоящ и различен от този, при който се полага труд – в случая с акт на Министър-председателя за назначение на Председателя на К. правоотношение се създава с органът, на който служителят престира работната си сила и в който се намира съответната длъжност, че това е Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност/К./ – сега Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/К./. Прието е, че първоинстанционния съд правилно е приложил разпоредбите на чл.61 КТ и се е съобразил с практиката на ВКС – т.решение № 1/30.03.2012 г. по т.дело № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС и е постановил, че ответник по подадената искова молба от жалбоподателя е К., като правоприемник на К., а не органът по назначението – Министерски съвет и в частност юридическото лице Администрация на Министерски съвет. Прието е, че Администрация на Министерски съвет не е надлежно процесуално легитимиран ответник по иска с пр.осн.чл.344 КТ за отмяна на уволнението на ищеца-сега жалбоподател със заповед КВ-35/20.04.2011 г. на Министър –председателя Б.. При тези съображения съдът е потвърдил обжалваното определение на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по отношение на Администрация на Министерски съвет.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия и втори въпроси, формулирани в изложението. Същите са неотносими към предмета на спора. Тези въпроси са разрешение с определението на Софийски градски съд от 16.01.2015 г. по гр.дело № 20270/2014 г. в частта, с която е потвърдено определение от 23.10.2014 г. по гр.дело № 3034/2013 г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение възражението на ищеца С. И. К. за неподведомственост на спора на гражданския съд. В тази част определението на Софийски градски съд е влязло в сила. Със същото е прието, че правоотношението, по което ищецът-сега жалбоподател е престирал труд на длъжността председател на К. е трудово правоотношение, че спорът за законността на прекратяването му с атакуваната заповед на Министър-председателя на РБългария е граждански и подлежи на разглеждане от общите граждански съдилища и съответно от Софийски районен съд. Тъй като поставените въпроси от жалбоподателя не са разрешени от въззивния съд в частта от определението, предмет на настоящата частна жалба и не са обусловили решаващите му правни изводи съдът преценява, че въпросите не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Неоснователни са доводите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по третия въпрос от изложението.
Съгласно тълкуването, дадено в т.4 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Формулирания правен въпрос от жалбоподателя касае приложение разпоредбите на чл.61,ал.2 КТ, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението и е установена трайна съдебна практика. Според т.решение № 1/30.03.2012 г. по т.дело № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС надлежен ответник по исковете по чл.344,ал.1 КТ, предявени от работник или служител, чиито трудов договор е сключен при условията на чл.61,ал.2, изречение първо КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Решаващите правни изводи на въззивния съд в частта на обжалваното определение са в съответствие с тази практика на ВКС.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по този правен въпрос.
Изложените съображения налагат извода, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението от жалбоподателя С. К..
С оглед изхода в полза на ответника по частната жалба К. не следва да се присъждат разноски за настоящото производство на основание чл. 78,ал.8 ГПК, тъй като не е защитаван от юрисконсулт.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 916/16.01.2015 г. по гр.дело № 20270/2014 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено определение от 23.10.2014 г. по гр. дело№ 3034/2013 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото по отношение на ответника Администрация на Министерски съвет.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: