О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
Гр.С.,14.06.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юни през двехиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Г.
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.2261 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. Б. срещу решение №.17/27.01.16 по г.д.№.747/2015г. на Хасковски окръжен съд – с което е потвърдено решение №.629/21.10.15г. по г.д.№.1316/15г. на Районен съд Хасково за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ.
Ответната страна Обединени ученически общежития Х. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за неоснователни, тъй като е налице посоченото в заповедта за уволнение основание на чл.328 ал.1 т.2 КТ /съкращение в щата/ и работодателят е извършил законосъобразен подбор съобразно чл.329 КТ. За да достигне до този извод е приел, че е налице реално съкращение в щата – доколкото е съкратена заеманата от ищеца длъжност „възпитател” с ново щатно разписание считано от 4.05.15 /щатните бройки от 15 са намалени на 14/. От друга страна е извършен и подбор между всички лица, заемащи длъжността „възпитател”. При оценяването по раздел І „Критерии Квалификация” комисията по подбора е работила на база писмени документи /защото само с тях се установява образователна и професионално-квалификационна степен/, като ищецът не е възразил, че другите възпитатели притежават образователен ценз или професионално-квалификационна степен, които са различни от приетите от комисията, респективно, че той притежава по-висока степен на образование от приетата и каквато и да е професионално-квалификационна степен; не твърди и да е налице липса, недостатъци или несъответствия на длъжностната му характеристика с въведените при подбора критерии. Същевременно единствено той е с длъжност „възпитател” /останалите са „старши възпитатели”/ и това му отнема автоматично една точка; една точка му се отнема и поради това, че не притежава никаква професионално-квалификационна степен; такава не притежават още двама възпитатели /И.Р. и П.Д./, но по критерий І.1 те получават 10 точки /за висше образование с придобита степен магистър и придобита педагогическа правоспособност/, а и имат с по една точка повече за кариерно развитие и израстване по ПМС 254 – т.е. още при оценяването по първата група критерии, които са изцяло обективни, ищецът има най-малко точки от всички лица и се класира на последно място. От друга страна, нивото на извършване на работата се установява от показанията на разпитаните свидетели. Съдът е посочил, че ищецът не въвежда конкретни възражения – защо счита, че нивото на изпълняваната от него работа е оценено неправилно. Обстоятелството, че по делото не е представена негова длъжностна характеристика е ирелевантно – тъй като няма съмнение, че заеманата от него длъжност по своята същност е на педагог, който работи с деца в училищна възраст, а заложените в раздел ІІ критерии за оценяване са универсални – тъй като са относими към педагогическия персонал като цяло; не се касае за субективно и целенасочено съставяне на критерии при подбора, така че да бъде предизвестен резултата от него – съкращение на ищеца. Събраните по делото доказателства са убедителни и следва да се кредитират в частта, в която свидетелите оценяват нивото на извършваната от възпитателите работа.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса „следва ли квалификацията на работниците, участвали в подбора, да се преценява въз основа на документи за завършено образование и допълнителна квалификация, или може да се доказва със свидетелски показания, и следва ли доказателствената тежест от това да се носи от работодателя, при доказване с писмени доказателства?” – който е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС /реш.№.281/10.10.14 по г.д.№.3080814, ІV ГО; реш.№.188/10.05.12 по г.д.№.428/11, ІV ГО/.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Съгласно цитираната задължителна практика в тежест на работодателя е да представи доказателства относно законосъобразността на извършения подбор, както и че при спазване на изискването за квалификация се е ръководил от действително притежаваната от работниците и служителите квалификация – която следва да се установи не само от работодателя в хода на съдебното производство, но и с писмени доказателства, установяващи съответното ниво на квалификация от страна на лицата, участвали в подбора /реш.№.281/ 10.10.14 по г.д.№.3080814, ІV ГО на ВКС/. Преценката на работодателя по чл.329 ал.1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, като съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329 ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа /реш.№.188/10.05.12 по г.д.№.428/11, ІV ГО на ВКС/. В случая въззивният съд не се е отклонил от тази практика. Въпросът се задава в контекстна на твърдения, че по делото липсват надлежни писмени доказателства относно квалификацията /документи за завършено образование и допълнителна квалификация/ на участниците в подбора. Такива, обаче, не са били своевременно въведени в предмета на спора. След указания на съда в определението по чл.140 ГПК за прецизиране на противоречиво оспорване във връзка с подбора, исковата молба е била уточнена в първото съдебно заседание. Общото оспорване на констатациите на комисията и извършения от нея подбор е било изрично конкретизирано от пълномощника на ищеца – като е заявено, че се оспорват единствено оценките за професионалните качества на ищеца и начина, по който той изпълнява трудовите си задължения – т.е. оспорва се приетото от работодателя относно втория визиран в чл.329 КТ критерий – „ниво на изпълнение на работата”. При това положение ответникът не е бил длъжен да се защитава и да ангажира доказателства във връзка с отразеното в протокола за подбор в частта му относно квалификацията /образование и допълнителна квалификация/ – респективно правилно съдът, като е изходил от липсата на такова оспорване, е извършил проверка съобразно същността и обхвата на оспорването /т.е. обсъждане на резултатите в контекста на липса на оспорване относно приетото във връзка с образованието и допълнителната квалификация и наличие на оспорване относно приетото във връзка с критерия „ниво на изпълнение на работата”/. При това положение той е процедирал не в отклонение, а в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС и принципа за диспозитивното начало в гражданския процес. Предвид това основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице.
С оглед изхода на спора на ответната страна се дължат направените разноски пред касационната инстанция – 500лв. адвокатски хонорар за отговор на касационната жалба.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.17/27.01.16 по г.д.№.747/2015г. на Хасковски окръжен съд
ОСЪЖДА С. К. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица].28, със съдебен адрес [населено място], [улица].10, адв. Ю. Б. М., да плати на Обединени ученически общежития Х., [населено място], [улица].8, 500лв. /петстотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.2 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: