О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
гр.София, 04.12.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2482 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от Е. Й. Г.-Х. против определение № 2561/30.07.2019г. по ч.гр.д. № 3614/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2572/10.05.2019 г. по гр.д. № 1218/2017 г. на СГС, с което е върната на осн. чл.130 ГПК исковата молба на частната касаторка срещу „П. инвестмънт груп“ЕАД, „Планета инвестмънт груп“АД и „Търговски комплекс М.“ЕАД, поради недопустимост на предявените с нея искове.
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният касатор оспорва възможността решаващият съд служебно да събира доказателства по делото, като преценката за допустимост на исковата молба счита, че следва да се извърши единствено въз основа на представените от страните доказателства. Освен това намира, че от справката в търговския регистър не се установява вписаните апорти да са учредителни. Не са събрани доказателства за изпълнение на изискванията по чл.72 и чл.73, ал.5 ТЗ. Освен това от волята на ищцата по исковата молба е ясно, че иска да оспори действителността на процесния апорт и макар да липсва изричен петитум по чл.26 ЗЗД задължение на съда е било да укаже на страната да уточни претенцията си. Не споделя и аргументите на съда относно липсата на правен интерес от иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ с оглед действитето на съдебното решение по него занапред, тъй като спорът по чл.125, ал.3 ТЗ все още е висящ и по него задължително следва на осн. чл.235, ал.3 ГПК решаващият съд да съобрази решението по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. Иска отмяна на атакуванато определение и върщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответниците по частната касационна жалба „П. инвестмънт груп“ЕАД, „Планета инвестмънт груп“АД и „Търговски комплекс М.“ЕАД оспорват основателността на частната касационна жалба и основанията за допускането на касационно обжалване.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е съобразил, че производството по т.д. № 1218/2017 г. на СГС е образувано по искова молба на Е. Й. Г.-Х. с искане за признаване за установено по реда на чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ, че в ТР по партидите на ответниците „П. инвестмънт груп“ЕАД, „Планета инвестмънт груп“АД и „Търговски комплекс М.“ЕАД са вписани несъществуващи обстоятелства – апорти на недвижими имоти. САС е намерил, че проверката в Търговския регистър на вписаните по партида на дружествата-ответници обстоятелства е извършена в съответствие задължението на решаващия състав да съобрази всички ноторно известни факти, каквито са и тези оповестени в официални регистри. Посочил е, че частната жалбоподателка не е представила доказателства, че в учредителните актове не се съдържат данни за спорните апортни вноски. Отхвърлил е доводите в частната жалба, че СГС е бил длъжен да укаже на ищцата да конкретизира твърденията си във връзка с недействителността на апорта. Въззивната инстанция е приела, че не е налице противоречие в твърденията по исковата молба и противоречие между твърденията и петитума й. Споделил е съображенията на първоинстанционния съд за липса на правен интерес за ищцата от предявения иск. Изложил е съображения, че евентуалното му уважаване не би довело пряко до увеличение на равностойността на дружествения й дял в трето за спора юридическо лице, от което чрез преобразуване са се отделили и учредили нови търговски дружества, апортирали получените при преобразуването недвижими имоти в трите дружества-ответници по исковете с правно осн. чл.29 ЗТРРЮЛНЦ.
След преценка на доводите на частния касатор в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
На основание чл.274, ал.3, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай частният касатор е формулирал следните правни въпроси: 1/ При липса на искане от страна на заинтересования процесуално допустимо ли е съдът служебно да събира доказателства?; 2/ Необходимо ли е волеизявлението на вносителя-собственик на апортираната вещ и на търговското дружество, което приема апорта и при липса на воля на вносителя-собственик на апортираната вещ за внасянето й в капитала на търговското дружество, апортът би ли бил нищожен?; 3/ Страната, която твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство, разполага ли с иск, правна последици от уважаването на който е заличаване на вписаното обстоятелство? Въпросите са поставени в хипотеза на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с обективираната в постановените по реда на чл.290 ГПК решения съдебна практика на ВКС, както следва: по първи въпрос –в противоречие с Решение № 341 / верен номер, а не както е посочено в изложението № 224/ от 02.07.2010г. по гр.д. № 177/2010г. на ВКС, II г.о. и Решение № 178/06.11.2017г. по т.д. № 600/2017г. на ВКС, I т.о.; по втори въпрос – в противоречие с Решение № 172/02.07.2014г. по гр.д. № 2179/2014г. на ВКС, I г.о. и по трети въпрос – в противоречие с Решение № 276/14.09.2015г. по гр.д. № 5496/2014г. на ВКС, IV г.о. и в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/06.12.2002г. по тълк.д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС.
Частният касатор се позовава и на хипотеза на очевидна неправилност.
Според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В тези определени от касатора рамки ВКС е длъжен да селектира частната касационна жалба.
Настоящият състав на ВКС констатира, че не е налице основание за допускане на обжалваното определение до касация по първи въпрос. Контекстът, в който частният касатор поставя същия въпрос, е при обосноваване на довод за нарушение на процесуалните правила от въззивната инстанция, тъй като при преценка на допустимостта на предявения иск, съдът не може служебно да събира доказателства, вкл. и такива от публичен регистър, а следва да се произнесе по допустимостта само въз основа на събраните от страните доказателства. Същевременно обаче посочва противоречие със съдебна практика, която разглежда хипотези на произнасяне от съда по доказателства, които служебно са събрани, като тези доказателства касаят релевантни за спора по същество факти, а не спора по допустимостта на иска и това са били факти, подлежащи на доказване извън хипотезата на чл.155 ГПК. Следва да се има предвид, че дейността на съда по разрешаване на спора по същество е различна от дейността на съда по преценка на допустимостта на иска. Освен това въззивният съд не е приложил за пръв път нормата на чл.155 ГПК, а първоинстанционният съд е извършил проверката в публичния регистър и е обявил това в определението си. Подавайки частната въззивна жалба пред САС, Е. Г.-Х. е имала процесуална възможност да оспори констатациите на СГС относно вписаните в ТР обстоятелства и да представи доказателства, оборващи извода на първата инстанция, че се касе за учредителни апорти. Частната касаторка не е представила доказателства в покрепа на оплакванията си.
Втори и трети въпрос не изпълняват изискванията за общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В обжалваното въззивно определение решаващият състав не е разглеждал предпоставките по чл.72 и чл.73 ТЗ по отношение на непаричната вноска в търговско дружество, следователно поставеният въпрос не се явява обуславящ крайния правен извод по процесуалния спор. Съответно по трети въпрос САС не е отрекъл принципната възможност заинтересовано лице да предяви иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, но изрично се е позовал на условието, което се поставя с цитираната норма – ищецът да има правен интерес от предявяване на иска. Като в конкретния случай, след обсъждане на специфичните за самото дело факти: качество на ищцата- изключен съдружник в трето за спора лице; вземане, което съществува в нейна полза към определен минал момент спрямо трето за спора лице; приложението на чл.8 ЗТРРЮЛНЦ и др. е приел, че липсва правен интерес за ищцата от предявяване на иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. Следователно отговорът на трети въпрос е обвързан от преценката за наличието на правен интерес, в който аспект въпросът не се поставя от частната касаторка, като той не отчита и необходимостта, че тази преценка винаги е конкретна за конкретното дело. Последната освен това предполага проверка на релевантните обстоятелства и доказателства за тях, която дейност стои извън правомощията на касационната инстанция във фазата по чл.288 ГПК.
Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.2 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. В настоящия случай, твърденията в изложението за очевидна неправилност на въззивното определение, повтарящи оплакванията за неправилност в частната касационна жалба, не могат да обосноват извода, че обжалваният акт е очевидно неправилен съобразно направените по – горе разяснения, тъй като определението не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Поради изложеното касационно обжалване не следва да се допуска.
Искане за присъждане на разноски са направили и трите дружества-ответници. Представени са доказателства за заплатено възнаграждение на пълномощника им общо в размер на 600лв., поради което същата сума следва да им се присъди на осн. чл.78, ал.3 ГПК .
Мотивиран от горното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение №2561/30.07.2019г. по ч.гр.д. № 3614/2019 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Е. Й. Г.-Х. да заплати на П. инвестмънт груп“ЕАД, „Планета инвестмънт груп“АД и „Търговски комплекс М.“ЕАД, общо сумата от 600лв., представляваща сторените от дружествата разноски за настоящата инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: