О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
гр.София, 14. 06. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на десети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1994/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, VІІ-ми състав, постановено под № 1* на 16.06.2009 год. по в.гр.дело № 1263/2009 год., с което е оставено в сила решение № 91 от 20.03.2009 год. по гр.дело № 334/2008 год. на К. районен съд за отхвърляне предявените искове с правна квалификация: чл.331 КТ за сумата 1 441,92 лева и по чл.128, ал.1 КТ за сумата 60,48 лева.
Недоволен от въззивното решение е касаторът Ц. А. Д. от гр. С., представлявана от адвокат М от Пловдивската адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване понеже въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, свързани с приложението на чл.331 КТ във връзка с чл.228, ал.1 КТ и чл.17, ал.1 НСОРЗ-прилага съдебна практика.
От „В”ЕАД със седалище гр. С. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е пиел, че допълнителното възнаграждение по чл.38 КТД не е с постоянен характер, поради което не се включва в елементите на брутното трудово възнаграждение за определяне размера на обезщетението, предвидено от чл.15, ал.2 от НСОРЗ. Взето е предвид, че ищцата е получила обезщетение по чл.331 КТ в размер на 1 330,56 лева, в който смисъл и констатациите на неоспорената съдебна експертиза. Направен е извод за недоказаност за разлика от 1 441,92 лева, същото се отнася и до разликата в трудовото възнаграждение 60,48 лева, претендирана за последния пълен работен месец – януари 2008 год. Отчетено е, че допълнителните доплащания по чл.38 КТД за същия месец е в размер на 300 лева и с оглед неговия характер не се включва при изчисляване размера на обезщетението по чл.331 КТ.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение приема, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Доколкото незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” е все пак „противоречива” е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Останалите съображения в касационната жалба са основания по чл.281 ГПК.
Представените съдебни решения касаят друга фактическа обстановка:
Решение № 1* от 17.05.2000 год. на ІІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд е във връзка с приложението на чл.213, ал.1 и ал.2 във връзка с § 1, т.1 КТ.
Решение от 15.10.2008 год. по гр.дело № 507/2008 год. на Русенския окръжен съд е свързано с начина на редовно плащане на трудовите възнаграждения съгласно чл.270 КТ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено под № 1* на 16.06.2009 год. по в.гр.дело № 1263/2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: