2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
София, 24.04.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №91/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на ДФ [фирма] срещу решение №7347 от 12.11.2012г по гр.д.10874/2012г на Софийски градски съд , с което е потвърдено решение от 07.11.2011г по грд№23659/2011 на Софийски РС , по уважен иск за отмяна на дисциплинарно уволнение,възстановняване на работа и обезщетение
В изложение,с позоваване на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,касаторът извежда въпрос , по които съдът е достигнал до оспорвани от него изводи : може ли служителят да носи дисциплинарна отговорност поради негови действия или бездействия като член на комисия. Счита ,че от тълкуване се нуждаят основанията по чл. 187 т.3 КТ и чл. 190 ал.1 т.7 КТ и че по поставения въпрос няма съдебна практика .
Ответницата в касационното производство не е заявила отговор .
Върховен касационен съд , ІІІ г.о, намира че касационно обжалване по същество не следва да се допуска . Съображенията за това са следните :
С формулирания в изложението въпрос не е отговорено на общото изискване на чл. 280 ал.1 ГПК за конкретност и връзка с решаващите изводи на съда по прилагане на закона като източник на правото .Въззивният съд не е приемал ,че ищцата не следва да носи дисциплинарна отговорност за работата си като член на комисия и отговорът на поставения въпрос не би могъл да е от решаващо значение за изхода на трудовия спор по конкретното дело.
С решаващите мотиви на съда е даден отговор на решаващия за изхода на настоящия спор въпрос , посочил ли е работодателят в заповедта конкретното фактическо основание – нарушение на трудовата дисциплина с неговите фактически признаци ( чл. 186,чл. 187 , чл. 195 ал.1 КТ) ,съответно осъществил ли е работникът нарушението на трудовата дисциплина ,за което е наказан .Изводът в тази връзка е отрицателен , но не защото законовата уредба на основанията за налагане на дисциплинарни наказания е непълна или неясна , или защото съдът е приел ,че като член на комисия, ищцата поначало не е могло да бъде наказвана. В обжалваното решение е посочено ,че твърденията на работодателя за отношението на служителя към работата му в конкретна комисия като „непрофесионално” , без да са посочени конкретни действия (единствено защото не е съгласен с резултата от работата на комисията), не обосновават конкретно провинение , конкретно нарушение на трудовата дисциплина като уволнително основание.
Освен че въпросът не е конкретен и няма пряко отношение към изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение и установяване на съдържанието им при спор за законосъобразност на дисциплинарно наказание ,по него липсва и обосновка съгласно чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .Обилна е практиката на ВКС по всяко от основанията за налагане на дисциплинарно уволнение , както и по въпроса за общите съдържателни изисквания , на които следва да отговаря заповедта по чл. 195 ал.1 КТ . Решаващото съображение на въззивния съд в тази връзка е съобразено с установеното в практиката разбиране кои са признаците на дисциплинарното нарушение от обективна страна .
Предвид гореизложеното, ВКС , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №7347 от 12.11.2012г по гр.д.10874/2012г на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .