О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
гр. София, 27.06.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1196/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу въззивно решение 87/30.11.2017 г. по в. гр. д. № 733/2017 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение на Плевенски районен съд, с което са уважени предявените от Методи Г. Цонев срещу [фирма] искове с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Касационната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК и е допустима, като към нея е приложено изложение на основанията по чл. 280 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Методи Цонев счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Правният спор е възникнал въз основа на прекратяване на трудовия договор между страните с едностранно изявление на работодателя в уговорения в негова полза срок за изпитване. Ищецът твърди, че от 1999 г. заемал длъжността „пазач невъоръжена охрана“ в ответното дружество. Твърди, че на 03.08.2016 г. подписал връчена му от работодателя молба за преназначаване на длъжност „работник паркинг“ и допълнително споразумение към трудовия договор, като му било обяснено, че няма да има промяна в задълженията му. По-късно узнал, че за новата длъжност бил предвиден шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя. На 28.10.2016 г. му била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Счита, че уволнението е незаконно, тъй като клаузата, предвиждаща срок за изпитване, е недействителна, а издадената заповед за уволнение – незаконосъобразна. Поддържа, че двете длъжности са еднакви по функционални характеристики и задължения.
Работодателят е възразил, че ищецът сам е пожелал да бъде преназначен на длъжността „работник паркинг“, в резултат на което било сключено допълнителното споразумение от 03.08.2016 г. Сочи, че ищецът знаел за предвидения изпитателен срок за новата длъжност, която се различавала по функциите си от предходно заеманата.
По този правен спор Плевенският районен съд е приел, че клаузата за срок на изпитване в допълнителното споразумение към трудовия договор е недействителна поради идентичност в трудовите функции на двете длъжности, поради което е уважил иска за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищецът е работил при ответното дружество на длъжност „пазач невъоръжена охрана“ по безсрочен трудов договор, като с допълнително писмено споразумение бил преназначен на длъжност „пазач паркинг“ и бил уговорен шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя. Със заповед от 28.10.2016 г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ – преди изтичане на уговорения срок за изпитване. С исковата молба е представено заверено копие от длъжностна характеристика за длъжността „пазач невъоръжена охрана“, оригинал от която не се съдържа в представеното от работодателя трудово досие. В съдебно заседание ищецът е посочил, че именно тази длъжностната характеристика му е била предоставена в ксерокопие от служителка на личен състав. Посочената от ищеца служителка, в качеството си на свидетел, сочи че оригинал от документи, в т.ч. и от длъжностна характеристика, не се връчва на служителите. В горния десен ъгъл на представеното от ищеца копие на длъжностна характеристика е поставен печат на дружеството и подпис на изпълнителния директор, но не е посочена дата и липсва изявление на ищеца, че се е запознал с нея. Върху документа е изписан текст – код по Н. и текст „запознат и връчена на дата“, за който е установено, че е изписан от един от разпитаните по делото свидетели. От съдържанието на тази длъжностна характеристика се установява, че основно задължение за длъжността „пазач невъоръжена охрана“ било осигуряването на денонощна охрана на охраняемия паркинг на хотел „Б.“. Това копие от длъжностна характеристика е оспорено с отговора на исковата молба и пред първоинстанционния съд е открито производство по чл. 193, ал. 1 ГПК за оспорване истинността на документа, като въз основа на извършена съдебно-графологична експертиза е установено, че подписът е положен от изпълнителния директор.
В трудовото досие на ищеца е приложена в оригинал длъжностна характеристика за длъжността „невъоръжена охрана“ от 05.07.2002 г., утвърдена с подпис и печат на изпълнителния директор, според която основни задължения на работника са осъществяването на охрана в сградата на хотел „Б.“, опазване на реда и спокойствието на гостите при влизането и излизането в хотела, баровете и ресторантите към него, незабавно уведомяване ръководството и полицейските органи при произшествия, както и други конкретно възложени задачи за длъжността. Установено е, че приложената в трудовото досие длъжностна характеристика не носи подписа на ищеца. Към личното трудово досие е приложена в оригинал и декларация от 25.07.2002 г., с която ищецът е декларирал, че е запознат с длъжностна характеристика на длъжността „охрана“. Подписът, положен върху декларацията, е оспорен от ищеца, поради което Плевенският районен съд е открил производство по оспорването му и въз основа на допусната съдебно-графологична експертиза е установено, че подписът върху оспорената декларация е положен от ищеца.
С исковата молба, ищецът е представил заверено копие на длъжностна характеристика на длъжността „работник паркинг“, в която за работно място е посочено денонощният платен паркинг зад сградата на хотел „Б.“, а като основни функции и задължения са посочени: вежливо и учтиво да посреща клиентите на охраняемия паркинг и подрежда личните моторни превозни средства; да води строга отчетност по приемането на таксуваните от рецепцията на хотела клиенти; да осигурява необходимата охрана по време на личната му смяна; да контролира недопускането на кражби на МПС, злоупотреби, разхищения и пожари в охраняемия паркинг; да проявява бдителност към поведението на гостите и да следи за изоставени багажи; да почиства и поддържа паркинга и площите пред и около него; през зимния сезон да почиства снега и помага за почистването на МПС. Установено е, че представеното от ищеца копие е идентично с оригинала на длъжностната характеристика за длъжността „работник охраняем паркинг“, приложен в трудовото досие на работника.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че релевантни при преценката за действителността на клаузата за срок на изпитване при преназначаване на работника на друга длъжност са реално осъществяваните от работника трудови функции, а не наименованието на длъжността. В. съд е възприел изводите на предходната инстанция, че действителната длъжностната характеристика за длъжността „пазач невъоръжена охрана“ е представената в копие от ищеца, а не приложената в трудовото досие. Въз основа на писмените и гласни доказателства по делото е прието че, трудовите функции по двете длъжности са идентични, тъй като основната трудова функция и на двете длъжности е охрана и контрол за спазване на реда в охраняваните обекти, както и недопускането на кражби. Прието е, че нито видът на охраняваните обекти и работното време, нито допълнителните задължения, съпътстващи основната трудова функция по охрана, представляват съществени различия в трудовите функции, които да обосновават приложимостта на клауза за срок на изпитване на новата длъжност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК работодателят формулира следните въпроси: 1. „Имал ли е право работодателят да включва клауза със срок на изпитване при промяна на заеманите от ищеца длъжности от „пазач невъоръжена охрана“ на „работник паркинг“?; 2. „Налице ли е разлика в трудовите функции на заеманите от ищеца длъжности „пазач невъоръжена охрана“ и „работник паркинг“?; 3. „Достатъчно ли е представянето по делото само на карта за регистрация в бюрото по труда, за да се счита, че ищецът не е започнал работа при друг работодател?“; 4. „Може ли да бъде изследвана автентичността на подпис върху документ /длъжностна характеристика/ представен само като копие? Следва ли когато не е представен оригинал на този документ същият да бъде изключен от доказателствата по делото?“ Поддържа, че са налице основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и са изложени доводи за очевидна неправилност на въззивното решение – основание по чл. 280, ал. 2 ГПК.
При тези данни относно обхвата на правния спор, решаващите мотиви на въззивния съд и посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, ВКС счита, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
По първите два въпроса не е налице основание за допускане до касационно обжалване, тъй като те се отнасят до обосноваността на въззивното решение, а фактическите изводи на въззивния съд не подлежат на проверка в производството по чл. 288 ГПК.
Следващите два въпроса са обуславящи, но не е налице допълнителната предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото дадените от съда разрешения не противоречат на практиката на ВКС. При разрешаването на въпроса „Достатъчно ли е представянето по делото само на карта за регистрация в бюрото по труда, за да се счита, че ищецът не е започнал работа при друг работодател?“ е съобразена практиката, съгласно която доказването на претърпяната имуществена вреда под формата на пропусната полза от страна на уволнения работник може да стане с всички доказателствени средства – най-често на практика с трудова книжка и удостоверение от „Бюро по труда“, както и чрез справка от НАП, че за съответния период ищецът няма регистрирани трудови договори (решение № 447/18.11.2011 г. по гр. д. № 1964/2010 г., IV ГО; решение № 168/25.05. 2011 г. по гр. д. № 1464/2010 г. на III ГО).
Не се констатира противоречие с практиката на ВКС и по въпроса „Може ли да бъде изследвана автентичността на подпис върху документ /длъжностна характеристика/ представен само като копие? Следва ли когато не е представен оригинал на този документ същият да бъде изключен от доказателствата по делото?“. При отсъствието на оригинален документ оспорващата го страна е в обективна невъзможност да докаже, че не е негов автор, тъй като копието като обект на изследване не позволява на графологическата експертиза да изключи евентуално извършената техническа подправка на подписа върху първообраза, чрез откопирване на истинския му подпис през индиго, чрез прекопирване, както и чрез многобройни съвременни способи. Очертаната хипотеза се отразява на разпределението на доказателствената тежест, което според споделените и от настоящия състав на ВКС правни разрешения се възлага по реда на чл. 165, ал. 1 ГПК върху ползващата се от документа страна при положение, че оригиналът му липсва по причини, които законът признава за извинителни (решение № 91/ 01.04.2015 г. по гр. д. № 5960/2014 г., IV ГО; решение № 28/ 04.05.2018 г. по гр. д. № 2063/2017 г. III ГО). Съблюдавайки тази практика относно разпределението на доказателствената тежест, въззивният съд е стигнал до крайния си извод след преценка на всички събрани по делото доказателства, включително и свидетелските показания.
Поради съответствието на разрешението, дадено от въззивния съд със задължителната практика на ВКС и липсата на предпоставки за изоставяне или изменение на установената практика, настоящият състав счита, че не са основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Неоснователни са и доводите за очевидна неправилност на въззивното решение, доколкото не се констатира отклонил от установената практика на ВКС.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 87/30.11.2017 г. по в. гр. д. № 733/2017 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: