О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
гр. София 03.11.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 31 октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр. дело № 3960 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ответницата Е. Л. М., чрез адв.С. Ч. против определение № 2357/20.07.2017 г. по гр.дело № 4813/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлено искането с вх. № 11066/21.06.2017 г. на Е. Л. М., чрез адв.Ст.Ч. по чл.248,ал.1 ГПК за изменение на решение № 1276/06.06.2017 г., постановено по гр.дело № 4813/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските.Поддържаното основание за неправилност на обжалваното определение е незаконосъобразност. Според жалбоподателката качеството й на ответник по делото е условно, доколкото е необходимо да се извърши провеждането на процеса, тъй като същият изисква ответник, че същата не е ответник по смисъла на ГПК. Поддържа, че са налице предпоставките на чл.78,ал.2 ГПК, а именно ответницата-сега жалбоподател не е дала повод за завеждане на делото и в случая същата не може да признае последиците от действията на своя баща, тъй като такова признаване би било нищожно, поради това, че предмета на спора се нуждае от несъмнено и пълно доказване на иска. Поддържа се също, че е налице процесуална празнота, която не следва да ощети жалбоподателката. Твърди се, че в противен случай ще се окаже, че едната сестра, по-голямата ще заплати на по-малката си сестра, за която сега научава, че й е сестра разноските за установяването на бащинството на последната и ще понесе тежестта от „вината” за неустановения до този момент произход на сестра си, поради смъртта на общия им баща, тъй като последният не е знаел и/или не е могъл да съобщи, че има второ дете, поради факта, че е бил убит. Искането е за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да се измени въззивното решение в частта на разноските, като такива не се присъждат на ищеца.
Ответницата по касационната жалба Л. Д. П., чрез майката и законен представител Д. В. П. и чрез адв. А.М. в писмен отговор е изразила становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е частично основателна по следните съображения:
С обжалваното определение съдът е взел предвид разпоредбите на чл. 294, ал. 2 ГПК и задължителните указания по точното тълкуване и прилагане на закона, дадени от ВКС в отменително Решение № 103/12.10.2016 г., постановено по гр. д. № 1371/2016 г., и е приел, че при повторното разглеждане на делото въззивният съд се произнася и по разноските за водене на делото пред ВКС. Посочил е, че с постановеното по делото въззивно решение се е произнесъл по искането на ищцата за присъждане на сторени съдебни разноски само пред въззивния и касационния съд, но не и пред първоинстанционния съд. Приел е, че чрез своето процесуално поведение – обжалване на първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният установителен иск за произход от бащата, ответницата е станала повод за поддържане висящността на исковото производство – пред въззивния, респ. пред касационния съд, поради което тя трябва да понесе отговорността за сторените от ищцата разноски пред въззивната и касационната съдебни инстанции. Прието е, че в този смисъл са разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК. Прието е също, че наведените в молбата на жалбоподателката допълнителни съображения относно недължимостта на сторените от ищцата съдебни разноски пред въззивната и касационната инстанция са неоснователни.
Изводите на въззивния съд в обжалваното определение по основателността на искането за присъждане на разноски на ищцата са правилни.
С решение № 1276/06.06.2017 г. по гр.дело № 4813/2016 г. Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 227/12.06.2015 г., постановено по гр.дело № 671/2014 г. на Софийски окръжен съд. Със същото решение на основание чл.78,ал.3 ГПК, вр.чл.273 ГПК в полза на Л. Д. П. с бащино и фамилно име след установения титул за произход от бащата Д. Л. М., чрез майката и законен представител Д. В. П. е присъдена сумата 2720 лв. разноски по делото за въззивната инстанция при първоначалното и повторно разглеждане на спора от тази съдебна инстанция и пред касационния съд. Посочената сума представлява сбор от заплатеното адвокатско възнаграждение и възнаграждение за изготвяне и изслушване на допуснати от въззивния съд експертизи. С първоинстанционното решение е признато за установено на основание чл.72, вр.чл.69 СК по отношение на Е. Л. М. – сега молител и ответник по иска, че Л. Д. П., [дата на раждане] от майка Д. В. П. и с баща неизвестен, за което е съставен акт за раждане № 0243/22.03.2010 г. е зачената и произхожда от Л. Ц. М., починал на 12.08.2009 г., съгласно акт за смърт № 0966/13.08.2009 г. на Столична община р-н Т..
Въззивното решение на Софийски апелативен съд е постановено при повторно разглеждане на делото след постановено отменително решение № 103/12.10.2016 г. по гр. дело № 1371/2016 г. на ВКС, III г.о., по чл.290 ГПК.
Съгласно разпоредбите на чл. 294,ал.2 ГПК при повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. С отменителното решение на ВКС, постановено по гр.дело № 1371/2016 г. са дадени задължителни указания в тази насока.
С въззивното решение на Софийски апелативен съд от 06.06.2017 г. по гр.дело № 4813/2016 г. е потвърдено решението от 12.06.2015 г. по гр.дело № 671/2014 г. на Софийски окръжен съд, с което е уважен предявения установителен иск от Л. Д. П. – малолетна, чрез майката и законен представител Д. В. П. за установяване произход от бащата. Ответник по този иск и въззивник е молителката Е. Л. М. – наследник на починалия преди предявяване на иска Л. Ц. М.. Със същото решение по искане на ищцата съдът е присъдил направените от същата разноски пред въззивния и касационен съд в размер на сумата 2720 лв. разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и възнаграждение за изготвяне и изслушване на допуснатите от въззивния съд съдебни експертизи.
Видно от приложените по делото писмени доказателства сторените от ищцата разноски пред въззивния съд при първоначалното и повторно разглеждане на делото, и пред касационния съд са общо в размер на сумата 2550 лв. Посочената сума представлява изплатено от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на сумата 400 лв. при първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд/л.40 гр.д.№ 3224/2016 г. на САС/, 500 лв. за назначена Д. експертиза/л.57 гр.д. № 3224/2016 г. на САС/, 500 лв. адвокатско възнаграждение за касационното производство/л.24 гр.д.№1371/2016 г. на ВКС/, 30 лв. държавна такса по същото касационно дело/л.34/, 350 лв. и 770 лв. възнаграждения за изготвяне на съдебна експертиза при повторното разглеждане на делото от въззивния съд/л.29 и л.95 от гр.д.№ 4813/2016 г. на САС/.
Молителката-ответник по иска е обжалвала първоинстанционното решение, с което е уважен установителния иск за произход от бащата, поради което е образувано въззивното производство при първоначалното разглеждане на делото от Софийски апелативен съд, съответно е образувано и производството пред касационния съд. Поради това процесуално поведение на основание чл.78,ал.1 ГПК следва да се ангажира отговорността на ответницата-сега молител за сторените от ищцата разноски пред въззивната и касационна инстанция. В този смисъл са и изводите на въззивния съд. Последният е определил общ размер на разноските 2720 лв. Настоящият съдебен състав намира, че разноските на ищцата пред въззивния съд при първоначалното и повторно разглеждане на делото и пред касационния съд са общо 2550 лв. – адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещи лица по допуснатите експертизи и държавна такса пред ВКС. С оглед на посоченото обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлено искането на Е. Л. М. за изменение на въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта за разноските над сумата 2550 лв. до 2720 лв.
Вместо отменената част въззивното решение следва да се отмени в частта, с която са присъдени разноски в полза на Л. Д. П. – малолетна, чрез майката и законен представител Д. В. П. над сумата 2550 лв. до 2720 лв. В останалата част обжалваното определение следва да се потвърди.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя определение № 2357/20.07.2017 г. по гр.дело № 4813/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлено искането с вх. № 11066/21.06.2017 г. на Е. Л. М., чрез адв.Ст.Ч. по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение № 1276/06.06.2017 г., по гр.дело № 4813/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските над сумата 2550 лв. до 2720 лв. и вместо отменената част
Отменя решение № 1276/06.06.2017 г. по гр.дело № 4813/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е осъдена на основание чл.78,ал.3 ГПК, вр.чл.273 ГПК Е. Л. М. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], № 25 да заплати на Л. Д. П. ЕГН [ЕГН]/с бащино и фамилно име след установения титул за произход от бащата Д. Л. М./, извършваща процесуални действия чрез нейната майка и законен представител Д. В. П. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] разноски по делото над сумата 2550 лв. до 2720 лв.
Потвърждава определение № 2357/20.07.2017 г. по гр.дело № 4813/2016 г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: