О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
[населено място], 13.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 3296 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез едноличния собственик И. С. Г., представляван от адв. Г. Ф. срещу решение № 1139/23.06.2015г. по в.т.д. № 1366/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1823/21.11.2014г. по т.д. № 4809/20123. на Софийски градски съд, ТО, VI-7състав в обжалваните части, с които [фирма] е осъдено да заплати на кастора на осн. чл.208, ал.1 КЗ / отм./ сумата от 51 534,30 лв. застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 00140428/06.03.2012г. и разноски от 5561лв. и вместо е него е постановено друго за отхвърляне на иска по чл.208, ал.1 КЗ /отм./.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията [фирма] в писмения отговор на касационната жалба излага съображения за неоснователност на касационната жалба и за липса на основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е било налице застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Индустриален пожар“ за застраховано имущество – оранжерии. Обвързващи страните са били и Общи условия, за предаването на които касаторът е декларирал, че е било осъществено и че ги приема. САС е намерил, че касаторът не е доказал твърдените застрахователни събития „естествено натрупване на сняг и лед“ и „буря“ да са представлявали покрит риск. Застахователната полица не е съдържала изрично покритите рискове и по делото не са били представени ОУ на застрахователя за имуществено застраховане „Индустриален пожар“. Според въззивния съд ОУ не са ноторно известни факти, същите не са били признати от насрещната страна, която с отговора на исковата молба е оспорила иска. САС е отчел, че в доклада по чл.146 ГПК първоинстанционният съд не е приел тези обстоятелства за ненуждаещи се от доказване и изрично е указал, че касаторът като ищец носи доказателствената тежест за установяване, че е настъпило застрахователното събитие и то представлява покрит по смисъла на сключената застраховка риск. Допълнително въззивната инстанция е изложила аргументи за неоснователност на иска, поради липса на задържала се покривка от сняг и лед за процесния период 09.03.2012г.-16.03.2012г. предвид събраните писмени доказателства и заключението по СМЕ. Освен това САС е счел, че правото на застрахователно обезщетение не принадлежи на касатора, а на трето лице, в чиято полза е сключена процесната застраховка – [фирма]. Не може да се приеме,че е налице отказ от уговорката в полза на банката-бенифициент. Поради тези съображения предявеният иск е намерен за неоснователен.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя процесуалноправен въпрос : Длъжен ли е въззивният съд да даде указания на ищеца относно възможността да предприеме процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, с които да се установи настъпването на застрахователното събитие „естествено натрупване на сняг или лед“ и „буря“, с което да докаже, че представляват осъществил се риск по застрахователния договор, при условие, че застрахователната полица не визира изрично покритите рискове по застраховка „Индустриален пожар“ и по делото не са представени Общите условия, а от своя страна в доклада си по чл.146 ГПК първоинстанционният съд е приел, че ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, а оспорва само процесуалната легитимация на ищеца? Касаторът счита, че даденото от САС разрешение по този въпрос е в противоречие със задължителните разяснения по т.2 от ТР №1/2013г на ОСГТК на ВКС относно служебните задължения на въззивния съд да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответните доказателства. Освен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът въвежда и такъв по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като намира, че правният въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
ВКС намира, че въведеното общо основание по чл.280, ал.1 ГПК в конкретния случай е във връзка с принципния въпрос за правомощията на въззивната инстанция относно извършването на нов доклад по чл.146 ГПК по спора.
При разглеждане на спора САС не е извършил нов доклад и не е указал на касатора, че не сочи доказателства за твърдените от него факти, че „натрупването на сняг и лед“ и „буря“ са покрити по процесното застрахователно правоотношение рискове и че те са настъпили. Както е посочено в самото въззивно решение, а и видно от извършения от СГС доклад по чл.146, ал.1, т.5 ГПК изрично първоинстанционният съд е указал на ищеца /касатор/, че носи доказателствена тежест да ангажира доказателства за наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение по процесната полица, настъпването на застрахователното събитие и че то е покрит риск по смисъла на сключената застраховка. Следователно произнасянето на САС по поставения процесуалноправен въпрос е при фактическа обстановка различна от посочената от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Освен това въззивният съд е обосновал и допълнителен аргумент за неоснователност на иска предвид сключване на договора за застраховка в полза на трето лице и липса на отмяна на тази уговорка, както и на отказ от същата от третото лице. Ето защо ВКС приема, че не само въз основа на приетото от въззивната инстанция относно доказването на релевантните факти: кои рискове са покрити от застрахователния договор и дали се е осъществило застрахователното събитие, е достигнат крайният правен резултат. Гореизложеното налага извод, че не е изпълнено изискването за наличие на общо по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване.
Не е осъществено и допълнителното основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С разясненията по т.2 от ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/. Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, а дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. Хипотезите на служебно произнасяне на въззивния съд във връзка с доклада по делото се заключават до: осигуряване правилното приложение на императивния материален закон, дори и във въззивната жалба да липсва оплакване за неговото нарушаване в първоинстанционното решение и когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/.
В конкретния случай касаторът с отговора на въззивната жалба не е направил оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение във връзка с доклада по делото, за да се приеме, че за въззивния съд е съществувало задължение по чл.269, изр.2 ГПК да извърши съответна проверка на действията на първоинстанционния съд по доклада. Не се касае до приложение на императивна материалноправна норма, нито до променена правна квалификация на предявения иск от въззивния съд.
Касационната инстанция счита, че не е изпълнено и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото касаторът формално се позовава на значимостта на поставения от него правен въпрос към точното приложение на закона и развитието на правото. Значение за точното приложение на закона ще е налице, ако разглеждането на този въпрос ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяването й с оглед на промени в законодателството и обществените условия. Въпросът би бил от значение за развитие на правото, ако законите са неясни, непълни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
С оглед изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1139/23.06.2015г. по в.т.д. № 1366/2015г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: