О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
София, 09.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело N 3222/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от М. А. Г.,притежаваща юридическа правоспособност, срещу определение № 2523/15.11.2013 г. по ч.гр.д.№1549/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Касаторката поддържа оплакване за незаконосъобразност на определението на въззивния съд. Счита за необоснован извода,че имотът предмет на предявения от нея иск не е идентичен с имота,предмет на първоначално предявения такъв и че не могат да се отстраняват нередовности в искова молба ,с която се осъществява главно встъпване,тъй като това би забавило процеса. Моли определението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане, с указания третите лица да бъдат конституирани като главно встъпили в процеса.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Посочва, че основният въпрос по делото е материалноправен, тъй като той определя кръга на лицата, за които ще се осъществи допуснатото правораздаване.Твърди,че чрез главно встъпване тя и още едно лице претендират право на собственост върху процесния имот, чиято реституция е настъпила по силата на чл.2 ЗВСВОНИ,според изменението от 1997 г. Неправилно въззивният съд е приел, че исковата молба е нередовна.Този недостатък може да бъде констатиран във всяко положение на процеса и не е пречка за прилагането на чл. 225 ГПК и конституирането на главно встъпили лица. Счита, че основният материалноправен въпрос в обжалваното определение е решен в противоречие с определение № 434/30.07.2009 г. по ч.гр.д.№106/2009 г., І г.о., определение № 174/08.04.2009 г. по ч.гр.д. № 190/2009 г.,ІІІ г.о., определение № 77/23.01.2013 г. по ч.гр.д.№739/2012 г. , ТК, І т.о., постановени по реда на чл. 274 ал.3 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика, а така също и че той е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответниците по частната касационна жалба Н. Н. К. и С. Д. Ц. в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.Р. Н. я оспорват.Изразяват становище,че от частната касационна жалба не може да се установи кои са въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл и как те се свързват с основанията по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.С последващ отговор посочват, че касаторката за втори път предявява иск за процесния имот , като делото не е приключило в нейна полза в първата инстанция.
Ответникът по касационната жалба „П.”-О., представлявано от управителя Й. Г. в писмен отговор ,подаден чрез процесуален представител адв.Е. Н. , я оспорва. Намира, че в частната касационна жалба не се съдържа правен въпрос като общо основание за допустимост на касационното обжалване.
Ответникът по касационната жалба Столична Община не изразява становище.
Третото лице-помагач „Д.-Ж.”-ЕАД , представлявано от главен изпълнителен директор К. Ч. и изпълнителен директор М. Г., в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.Г. И. оспорва частната касационна жалба.Намира, че по поставения процесуалноправен въпрос за отказа на въззивния съд да допусне главно встъпване чрез предявяване на иск за собственост срещу първоначалните страни не са налице специалните основания за допустимост на касационно обжалване.
По допускането на касационно обжалване настоящият състав на
ВКС , ІІІ г.о., констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна ,срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото във връзка с постъпилата искова молба за главно встъпване на трети лица в процеса.
Първоинстанционният съд е сезиран от „Палено”-ЕООД с иск по чл.108 ЗС, насочен срещу Столична Община, Н. Н. К. и С. Д. Ц..Предмет на иска е недвижим имот, представляващ сутерен с мазета, два жилищни етажа и таван от триетажна жилищна сграда, със застроена площ 191,60 кв.м., построена в упи с площ 271,63 кв.м.,намиращи се в [населено място], на посочен адрес, като от първия ответник се претендират описаните етажи от постройката, а от втория и третия ответници- 11/100 ид.части от терена.С протоколно определение от 24.01.2013 г. „Д.-Ж.”-ЕАД е конституирано като трето лице-помагач на ищеца.С определение от 22.02.2013 г. не е приет за съвместно разглеждане предявеният от касаторката и А. А. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу първоначалните страни по делото.Според изложеното в исковата молба в предмета на спора са включени допълнително и партерния етаж на жилищната сграда,състоящ се от два магазина и цялото дворно място и се претендират по 1/30 ид.част от целия имот за всеки от тях.С обжалваното определение е потвърдено определението на първоинстанционния съд.Въззивният съд е приел, че с молбата за допускане на главно встъпване се въвежда предмет, различен от този, за който се води първоначалния процес,като се претендира право на собственост върху партерния етаж на жилищната сграда, състоящ се от две магазинни помещения.Освен това е намерил,че липсва редовна искова молба за главно встъпване,тъй като не става ясно заявеното наследствено правоотношение и твърдението за членствено правоотношение на наследодателя в дружество, притежател на правото на собственост върху имота преди провеждане на отчуждаването му, колко още съдружници е имало и как се извежда претендираната квота.Посочил е още, че липсва индивидуализация на претендирания имот чрез посочване на идентификационни номера и граници.Счел е ,че главно встъпване е допустимо само при редовна искова молба и че същото може да бъде заявено отново по допустим начин до приключване на устните състезания в първата инстанция.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, постановено от въззивния съд. Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на обжалващата страна, задължението да мотивира допускането му, обосновавайки наличието на общо и допълнително основание за това. Като общо основание за допускане на касационно обжалване касаторът трябва да постави правен въпрос, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, засягащи предмета на делото или извършените от него процесуални действия . От изложението към касационната жалба такъв въпрос не може да бъде извлечен. Изречението: „основният въпрос по делото е материалноправен, тъй като той определя кръга на лицата, за които ще се осъществи допуснатото правораздаване.” не може да бъде преценено като общо основание за допустимост.К. съд не би могъл да го формулира въз основа на оплакванията и твърденията на касатора,тъй като би нарушил диспозитивното начало.Но дори и да се приеме,че въпросът е релевантен в процесуалноправен аспект, не са обосновани твърдяните допълнителни основания. В приложените определения на ВКС са разгледани случаи, различни от настоящия. В тях са разгледани съответно въпросът за допустимостта на главно встъпване в производство за издаване на дубликат на изпълнителен лист; дали при преценка налице ли е изискването на чл.225 ал.1 ГПК понятието предмет на спора е тъждествено с понятието правно основание; въпросът за главно встъпване на акционер в производство по вече образувано производство срещу дружеството.Освен това, при наличие на идентитет е необходимо касаторът да направи съпоставка и анализ на разрешенията в тях и обжалвания въззивен акт по поставения въпрос.Когато се твърди допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК въпросът трябва да е свързан с неправилна съдебна практика или с практика, която не е съобразена с промените в законодателството и да се изложат доводи в какво се изразява нейната неправилност и в каква насока трябва да бъде променена . Когато липсва такава, касаторът трябва да посочи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретни правни норми, чието тълкуване иска. Приложението на чл.280 ал.1 т.3 ГПК се изключва, когато касаторът се позовава на допълнително основание по т.1 и сочи задължителна съдебна практика, която счита, че подкрепя негово становище. В случая всички посочени изисквания не са изпълнени, което ще има за последица недопускането на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че главно встъпване е допустимо, когато третото лице претендира за себе си изцяло или отчасти същото материално право, респективно идентичен обект на правото на собственост , което е предмет на висящия спор, при което уважаването на първоначалния иск е несъвместимо с уважаването на иска на главно встъпилото лице и обратно.Недопустимо е разширяването на предмета на спора, чрез въвеждане на нови обекти на правото на собственост с исковата молба за главно встъпване по чл. 225 ал.1 ГПК
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2523/15.11.2013 г. по ч.гр.д.№1549/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: