О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
гр. София 11.05.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 24 април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 5126 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място], чрез юрисконсулт С. К. срещу решение № 259/11.01.2016 г. по гр.дело № 20290/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № II-64-177/08.07.2014 г. по гр.дело № 4/2014 г. на Софийски районен съд в частта, с която са уважени предявените искове от М. И. Г. против [фирма] с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата 7 758. лв. обезщетение за времето на оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода 23.10.2013 г. до 23.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 02.01.2014 г.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. кога при реализирано нарушение на трудовата дисциплина, произтичащо от липса на упражнен контрол, може да се обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. кой е релевантният момент за определяне на нарушение на трудовата дисциплина, произтичащо от липсата на упражнен контрол непредставянето в срок на документи, съгласно утвърдени вътрешни за работодателя правила – сроковете, съгласно вътрешните за работодателя процедури, или в по-късен момент в хода на дисциплинарното производство, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по касационната жалба М. И. Г., чрез адв.Р. С. в писмен отговор е изразила становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложените и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1, т. 2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищцата М. Г. със заповед № 59/15.10.2013 г. и за отмяна на посочената заповед, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение за периода от 23.10.2013 г. до 23.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 02.01.2014 г. до окончателното изплащане.
Въззивният съд е възприел правните изводи на първоинстанционния съд за основателност на исковите претенции, изведени въз основа на правилно установена по делото фактическа обстановка и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях.
От фактическа страна е прието, че с процесната заповед за уволнение № 59/15.10.2013 г. на директор дирекция „Магазини” и директор „Човешки ресурси” при [фирма] дисциплинарната отговорност на ищцата е ангажирана за неупражнен контрол върху подчинен служител Ж. И. в резултат на което са били реализирани 37 тегления на обща стойност 8 902,55лв., от които 35 тегления на стойност от 8 522,55лв. по партиди на бизнес клиенти с отбелязани в системата на управление на взаимоотношенията с клиентите „Amdocs“ със статус „closed“/ „cancelled“; за липсата в системата за съхранение и архивиране на документи „Filenet“ на молби от клиентите за извършване на транзакции, /към датата на проверката/, като молбите са били сканирани и представени на по-късен етап от ищцата; за подписани молби от лица, които към момента на тегленето нямат качеството на представители на съответната фирма, за изтеглени депозити от юридически лица, заличени от търговския регистър; за тегления в брой от юридически лица в противоречие с установената процедура за транзакции с депозити на клиенти, съгласно която това следва да бъде осъществявано само по банков път.
Преценен е за правилен извода на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано посоченото в заповедта за уволнение нарушение – липса на молби, изходящи от клиентите за теглене на депозити, към датата на тегленето, която липса да не е била установена от ищцата. Приет е за обоснован извода, че относно това обстоятелство не следва да бъдат кредитирани показанията на разпитания по делото свидетел Н. Т. К.-С., тъй като същите не се подкрепят от останалите представени от ответника писмени доказателства. Според въззивния съд заявеният от свидетеля факт за липсата на молби към датата на тегленето на депозитите се опровергава от представената от самия ответник „мемо записка“ от 21.08.2013г., изходяща от В. Н., към която препраща и заповедата за уволнение. Посочил е, че записката изрично е отразено само обстоятелството, че молбите на клиентите не са били сканирани и въведени в системата „FileNet“, но че са били налични и именно като такива впоследствие са били сканирани от ищцата и въведени в системата. Приел е, че в посочения документ липсва твърдяната от ответника констатация молбите да не са били налице към релевантния момент /тегленето на депозитите/ и да са представени едва в хода на започналото дисциплинарно производство. С оглед на това е приет за недоказан твърдяния от ответника факт за изплащане на депозитите на клиентите при липса на подадени от тях молби и за неупражнен от ищцата контрол по отношение наличието на същите.
Въззивният съд е приел за установено нарушението от представеното по делото и неоспорено от ищцата писмено доказателство- „мемо записката“ – липсата на сканиране на молбите на клиентите в сроковете, установени с т.1 от Процедурата за транзакции с депозити на клиенти – в деня на подаването или на следващия ден, тъй като според съда от документа е видно, че тяхното сканиране е извършено в един по-късен момент.
Относно останалите нарушения, посочени в процесната заповед за уволнение съдът е приел, че не представлява нарушение на трудовата дисциплина твърдяното от ответника изплащане на депозити на клиенти със статус „closed“, тъй като според съда този статус сочи приключване на правоотношенията между тези клиенти и ответника. Прието е, че като последица от преустановяването на правоотношенията от тези клиенти са изтегляни и внесените от тях депозити, предвид предназначението на последните – да гарантират на клиента, че няма да бъдат преустановени предоставените им от ответника услуги след надвишаване на кредитния лимит. Посочил е, че в представената по делото от ответника Процедура за транзакции с депозити на клиенти липсва установена забрана за връщане на депозити на клиенти с определен статус, включително и на такива със статус „closed“, че такава забрана липсва като част от приложимите условия, разписани в т.2 на Процедурата. С оглед на това е формиран извод, че по делото не е установено от ищцата да е извършено нарушение на трудовата дисциплина, свързано с неупражнен контрол върху действията на нейния подчинен служител по отношение на изплатените от последния депозити на клиенти с посочения статус.
По отношение на останалите обстоятелства, описани в неоспорената от ищцата „мемо записка“ от 21.08.2013г. – подписване на част от молбите от лица, които към момента на тегленето не представляват съответното дружество, наличието на такива, изходящи от ЮЛ – заличени от търговския регистър, респ. наличие на молби, подписите по които не съответстват на подписите в документите на същите фирми, публикувани в търговския регистър или сканирани във „FileNet“ съдът е изложил и доводи в хипотеза, че със записката се установява наличието им. Прието е, че представената по делото Процедура не изисква при тегленето на депозит проверка дали съответното ЮЛ е вписано или заличено от търговския регистър към момента на подаване на молбата, че подобна проверка физически е невъзможна, тъй като ответникът не е доказал да е осигурил достъп на служителите си до този регистър. Относно твърдяното несъответствие на подписите, положени на част от молбите, съдът е приел за основателно възражението на ищцата, че не разполага със специалните знания за извършване на графологическо сравнение дали подписите съответстват на тези, сканирани в системата „FileNet“ или на тези по търговския регистър. Формиран е извод за неоснователност на твърдението на ответника за реализирано от ищцата нарушение на трудовата дисциплина, произтичащо от липсата на упражнен контрол за посочените обстоятелства.
По отношение на последното посочено в процесната заповед за уволнение нарушение- тегления на депозити в брой от юридически лица в нарушение на разписаното в процедурата предписание за връщането им единствено по банков път, съдът е приел, че от ответника в съответствие с носената от него доказателствена тежест не са ангажирани доказателства за наличието му, че то не фигурира в представената по делото „мемо записка“, съответно не е установено и от събраното гласно доказателство.
Като е взел предвид изложеното съдът е приел, че от събраните по делото доказателства е установено единствено неизпълнението на трудовото задължение, възложено на ищцата с длъжностната й характеристика и Процедурата за теглене на депозити- за упражняване на контрол върху работата на подчинени й служители при тегленето на депозити от клиенти по отношение изискването за сканиране и въвеждане в системата „FileNet“ на подадените от клиентите молби. Прието е, че това доказано по делото неизпълнение само по себе си не е с особено голяма тежест и поради липсата на установени други предходни нарушения на трудовата дисциплина от ищцата, не може да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. С оглед на това е изведен извод за незаконосъобразност на атакуваната заповед.
Съдът е приел с оглед доказаната по делото незаконосъобразност на уволнителната заповед за основателен предявения иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ за отмяна на уволнението и обусловените от него искове по чл.344,ал.1 т.2 от КТ – за възстановяване на ищцата на длъжността, заемана преди уволнението и по чл.344,ал.1, т.3, вр. с ч.225,ал.1 от КТ – за присъждане на обезщетение за времето на оставане без работа в резултат на незаконното уволнение до доказания размер от 7 758 лв.
При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в уважената част на предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по двата въпроса, формулирани в изложението на жалбоподателя. Всеки от въпросите е формулиран общо и бланкетно, и поради това не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Според практиката на ВКС – т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Тъй като въпросите в изложението са формулирани общо и не са обусловени от правните изводи на въззивния съд по настоящото дело същите не представляват правни въпроси. Освен жалбоподателят не е обосновал и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – не е посочил какво е значението на всеки от поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателят не е посочил, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Поставените въпроси касаят приложението на чл.330,ал.1,т.6 и чл.187,ал.1,т.3 КТ, които разпоредби са ясни и пълни и не се налага тълкуване. По приложението им е установена многобройна задължителна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението от жалбоподателя [фирма], чрез юрисконсулт Св.К..
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по касационната жалба следва да се присъди сумата 600 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 259/11.01.2016 г. по гр.дело № 20290/2014 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 31497/08.03.2016 г., подадена от ответника [фирма], със седалище и адрес на управление, [населено място], [улица], чрез юрисконсулт С. К..
Осъжда [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], [улица] да заплати на М. И. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] сумата 600 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: