О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
гр. София, 13.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 568/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № ІІІ – 114 от 21.10.2014 г. по гр. дело № 1571/2014 г. на Бургаски окръжен съд, трети граждански състав.
Ответникът по касация – Д. М. Х. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение взе предвид следното:
С цитираното въззивно решение състав на Бургаски окръжен съд е потвърдил решение № 132 от 24.06.2014 г. по гр. дело № 835/2013 г. на Карнобатски районен съд, с което първоинстанционният съд е уважил предявените от Д. М. Х. против [фирма], [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, имуществената претенция в размер на сумата 11173.86 лв., ведно със законната лихва върху обезщетението от 09.10.2013 г. до окончателното му изплащане, присъдил е в полза на ищеца разноски в размер на сумата 720 лв., присъдил е на държавата сумата 120 лв., разноски за експертиза по делото, сумата 546.95 лв., държавна такса и по 5 лв. държавни такси за издаването на всеки изпълнителен лист по присъдените разноски в полза на държавата. С въззивното решение са присъдени разноски в полза на ищеца. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че процесното уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е било извършено, без да се спази изискването на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ – получаване на предварително разрешение от Инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение, предвид заболяването на Х. от диабет, за наличието на което към 14.08.2013 г., датата на уволнението съдебният състав се е позовал на медицинската експертиза. Мотивите обусловили посочения извод съдържат отговор на оспорването, направено от ответника за неотносимостта на конкретния случай към приложното поле на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Въззивният съд се е позовал на съдебна практика /решение по гр. дело № 477/2010 г. на състав на ВКС, ІV г.о./, съгласно която закрилата има обективен характер и единственото изключение от този принцип е когато работникът умишлено е въвел работодателя си в заблуждение, че не страда от заболяване, за което се предвижда закрила. Решаващите изводи, обусловили изхода на делото са, че работодателят не е установил твърдението си, че ищецът умишлено е укрил заболяването си от него, както и че събирането на информация от работодателя не е предварително съобразно действащата правна уредба. Изводът, че работодателят не е установил твърдението си, че ищецът умишлено е укрил заболяването си от него, окръжният съд е обосновал с приетите от него за установени обстоятелства за това, че процесното заболяване е било отразено в медицинска документация, която е била на разположение на работодателя, с неустановяване твърдението на работодателя, че в деня на връчване на заповедта за уволнение е поискал от ищеца да попълни декларация за здравословното си състояние, но последният бил отказал. Предвид тези изводи окръжният съд е приложил разпоредбата на чл. 344, ал. 3 КТ и е приел исковете за основателни.
В приложението към касационната жалба се твърди, че Бургаският окръжен съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС по процесуалноправен въпрос, формулиран, както следва: „За да приложи правилото на чл. 176, ал. 3 ГПК, следва ли съдът да изпрати съобщение лично до законния представител на юридическото лице, страна по делото, с което да го задължи да се яви пред съда, за да отговори на поставените му въпроси, като го предупреди за последиците от неизпълнение на това задължение?”. Поставеният въпрос не притежава характеристиките на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като произнасянето по него самостоятелно не обуславя изхода на делото. Предопределящ за изхода на делото е изводът, че работодателят не е установил твърдението си, че ищецът умишлено е укрил заболяването си от него, който е обоснован не само с констатациите на въззивния съд по цитирания въпрос, но и с други мотиви, за недоказване връчването на декларация за здравословното състояние на ищеца. Предопределящ за изхода на делото е и изводът, че събирането на информация от работодателя не е предварително по смисъла на действащата правна уредба. Следователно с така поставения въпрос не е релевирано основание за допускане на касационно обжалване. За това и съдебната практика, на която се позовава страната в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /решение по гр. дело № 2879/2008 г., решение по гр. дело № 158/2009 г., решение по гр. дело № 281/2009 г., решение по гр. дело № 417/2010 г. на състави на ІV г.о./ не релевира допълнителни основания за допускане на касационен контрол. В този смисъл приложението не е съобразено с разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1.
Следващият въпрос, поставен въз основа на твърдение за основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е формулиран, както следва: „Може ли въззивната инстанция по своя инициатива да изисква даването на обяснения от страна по делото по реда на чл. 176 ГПК и да формулира въпроси към нея или за това е необходимо отправянето на доказателствено искане от другата страна по реда на чл. 156, ал. 3 ГПК?”. По този въпрос касаторът не е обосновал допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез позоваването на съдебна практика, която е формирана в резултат на неточно приложение на закона или на съдебна практика, която не е актуална предвид промяната на законодателството, а при твърдение за липсата на съдебна практика чрез обосноваване на съществуваща непълнота, неяснота или противоречивост на конкретни норми, за да се създаде практика по приложението им. В приложението са изложени доводи за различия в уредбата на чл.114 ГПК /отм./ в сравнение с чл. 176, ал. 1 ГПК, но не и за непълнота, неяснота или противоречивост на процесуалноправната уредба. В този смисъл приложението не е съобразено с разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 4. Ето защо и по този въпрос не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Във връзка с твърдение за наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК е поставен следния въпрос: „Счита ли се за изпълнено задължението на работодателя за предварително събиране на информация за заболяванията на работниците и служителите си по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ, когато работодателят е поискал информация за тях от служителя при връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ?”. Не е на лице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въпросът, разрешен в решението по гр. дело № 4442/2013 г. на състав на ВКС, ІV г.о. е за зачитане доказателствената стойност /сила/ на частен свидетелствуващ документ, подписан от страните, който е приет като доказателство по делото и не е оспорен, декларация подписана от ищеца, че не боледува от болест по цитираната наредба. В случая въззивният съд се е произнесъл по приложението на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ в хипотеза, при която ищецът не е удостоверил пред ответника – работодател, че не боледува от процесното заболяване, ищецът не е подписал декларация с такова съдържание, т.е. не е налице въвеждане на работодателя в заблуждение, че Х. не страда от заболяване, за което се предвижда закрила. Следователно хипотезите по двете дела са различни, съответно въпросите не са идентични. При липсата на идентичност на правните въпроси не е налице общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на общо основание е достатъчно съображение за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания. В този смисъл са разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, които не са съобразени от касатора, при поставяне на цитирания въпрос. Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като касаторът не е обосновал допълнително основание по нормата чрез позоваването на съдебна практика, която е формирана в резултат на неточно приложение на закона или на съдебна практика, която не е актуална предвид промяната на законодателството. При твърдение за липсата на съдебна практика жалбоподателят е задължен да обоснове съществуването на непълнота, неяснота или противоречивост на конкретни норми, за да се създаде практика по приложението им. Д., че липсвала дефиниция на понятието „предварително събиране на информация” не съставлява обосноваване на допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като липсата на легална дефиниция на конкретно правно понятие, в случая „предварителна информация” /чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба/ не налага необходимост от тълкуване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, освен ако в приложението е обоснована непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, което в случая касаторът не е направил. Освен това разпоредбите на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ и чл.1, ал. 2 от цитираната наредба са ясни – те регламентират процедура, предхождаща уволнението. Случая, разгледан в посоченото касационно решение е различен от настоящия и се отнася до доказателствената стойност на декларацията, в която ищецът въпреки наличието на заболяване по Наредба № 5 от 20.02.1987 г. е удостоверил липсата му. Ето защо и по този въпрос не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Във връзка с твърдение за наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК е поставен следния въпрос: „Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни ?”. По този въпрос касаторът не е обосновал основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол. Въпросът е формулиран в хипотеза, която не отразява разрешенията, приети от окръжния съд. Неговият състав е обсъдил спорния въпрос за това, спазени ли са изискванията на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ от страна на работодателя, като е разгледал и хипотезата, при която в деня на връчване на заповедта за уволнение, от ищеца са били изискани данни за актуалното му здравословно състояние – обстоятелство, изложено в показанията на свидетеля Л. Е.. Въззивният съд е приел, че дори на тази дата да са били изискани данни за актуалното здравословно състояние на ищеца, събирането на информация не е предварително, поради което е направил извод за неизпълнение от работодателя на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Следователно цитираният въпрос е формулиран с оглед становище на страната за необсъждане на доказателство, несъвпадащо с процедирането на съда, обсъдил отношенията между страните и предвид изнесените от свидетеля Е. обстоятелства. При това положение не е налице отклонение на въззивния съд от приетото в решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. дело № 4744/2008 г. на ВКС, състав на І г.о., съгласно което съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства, съответно не е налице основание за допускане на касационен контрол.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 360 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ – 114 от 21.10.2014 г. по гр. дело № 1571/2014 г. на Бургаски окръжен съд, трети граждански състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Д. М. Х. разноски за касационното производство в размер на сумата 360 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: