О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
гр. София, 18.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и осмата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 467 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 от ГПК, във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. второ от ГПК.
Образувано е по частната жалба на С. К. К. от гр. С., против определение № 472 от 29 април 2008 г., постановено по гр.д. № 588 по описа на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за 2009 г., с което касационната жалба на частния жалбоподател е оставена без разглеждане.
В частната жалба се сочи, че материалният интерес на иска е 1550 лева; решението на въззивния съд не е влязло в сила; спорът е не само относно материалния интерес, а и за това дали правилно трето лице е определено като наследник на бащата на частния жалбоподател; въззивният съд неправилно е квалифицирал спора.
Ответникът Х. К. К. в отговор по смисъла на чл. 276 ал. 2 от ГПК изтъква доводи за неоснователност на жалбата.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е допустима.
За да постанови атакуваното определение тричленният състав на ВКС приел, че предметът на касационната жалба е решение на въззивен съд в частта, с която е отхвърлен иск по чл. 31 ал. 2 от Закона за собствеността за сумата от 775 лева, поради което жалбата е процесуално недопустима.
Частният жалбоподател е предявил искова молба по реда на чл. 31 ал. 2 от Закона за собствеността за сумата от 1550 лева, представляваща обезщетение за ползването на имота от брата на ищеца за периода 26 ноември 2004 г. – 5 декември 2005 г. Във въззивното решение съдът приел, че процесният имот е съсобствен не само между страните по спора, а техен съсобственик се явява и трето за спора лице, поради което отменил частично решението и отхвърли иска за сумата над 775 лева до пълния предявен размер от 1550 лева.
Определението на касационния съд е правилно.
Определението е постановено при действието на ГПК от 2007 г. По този процесуален ред са изключени от касационен контрол въззивните решения по дела с обжалваем интерес до 1000 лева – чл. 280 ал. 2 от ГПК. В разглеждания случай частният жалбоподател е имал интерес да атакува решението на въззивния съд само в отхвърлителната му част – а именно за 775 лева, тъй като в останалата му част решението на районния съд е оставено в сила. Предявеният иск е за парично обезщетение, поради което обжалваемия интерес в случая се определя именно от размера на отхвърлената претенция. След като тя е под определената в закона граница от 1000 лева, то изводът на тричленния състав на ВКС е правилен.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 472 от 29 април 2008 г., постановено по гр.д. № 588 по описа на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за 2009 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: