4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№523
София, 25.06. 2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1094 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу тази част от Решение № 35 от 05.05.2011 год. по т.д.№ 43/2011 год. на Бургаския апелативен съд с която въззивният съд е потвърдил Решение № 246 от 01.10.2011 год. по т.д.№ 526/2006 год. на Бургаския окръжен съд в частта с която „.. е отхвърлен искът за присъждане на законна лихва за забава, считано от 06.03.2006 год.; уважени са първия и втория от насрещните искове на [фирма]; присъдени са разноски”.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по отношение на 5 въпроса.
Ответникът по касация [фирма] е подал насрещна касационна жалба при условията на чл.287 ал.2 ГПК срещу тази част от въззивното решение с което са приети за основателни исковите претенции на [фирма] и за неоснователни – насрещно предявените претенции на старозагорското дружество. Представен е и писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК в който сочи, че не са налице сочените основания за допускане на касационен контрол. Изразил е и становище по същество, че касационната жалба е неоснователна, а въззивния акт в обжалваната от [фирма] част – обоснован и законосъобразен.
Становището на настоящия съдебен състав, че не са налице основанията по чл.2980 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, произтича от следното:
Твърдението по исковата молба е, че между страните по делото е бил сключен на 03.11.2004 год. договор за изработка, подвид „строителство”, като [фирма] [населено място] е имал качеството на възложител, а [фирма] – качеството на изпълнител.
Обективно съединените искове с които изпълнителят е сезирал Бургаския окръжен съд са за: 1./ Иск с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата 443380.55 лв. – стойността на извършени и незаплатени строително-монтажни работи (СМР); 2./ Иск за сумата 88676.11 лв., представлява ДДС върху първата от заявените претенции; 3./ Иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 187290.95 лв. – обезщетение за забавено плащане на сумата по п.1 за периода 08.12.2006 – 07.12.2009 год.; 4./ Иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 37458.23 лв. – обезщетение за забавено плащане на сумата по п.2 за периода 08.12.2006 – 07.12.2009 год. Поискал е и присъждането на законни лихви върху сумите по п.1 и п.2, считано от датата на исковата молба и до окончателното плащане, както и присъждането на разноски.
По реда и в срока на чл.211 ГПК ответникът [фирма] е предявил при условията на частичност, насрещни искови претенции за: 1./ Сумата 25010 лв. по чл.92 ал.1 ЗЗД – неустойка за забава по чл.VІ.3 от договора; 2./ Сумата 25010 лв. по чл.92 ал.1 ЗЗД – неустойка за забава при изпълнението на СМР за срока по сключен на 07.03.2005 год. анекс; 3./ Сумата 25010 лв. по чл.82 ЗЗД – претърпени вреди от некачествено извършени СМР; 4./ Сумата 25010 лв. по чл.82 ЗЗД – претърпени вреди от неизпълнение на договорни задължения към трето лице; 5./ Сумата 25010 лв. по чл.82 ЗЗД – претърпени пропуснати ползи от ненастаняването на туристи.
Първоинстанционният съд е приел, че предявените от [фирма] искове са неоснователни. Уважил е насрещно предявените. Бургаският апелативен съд е приел за основателни исковете на [фирма] за присъждане на възнаграждение за извършени СМР и заплащането на ДДС върху дължимата сума. Счел е за основателни само насрещните искове за присъждане на неустойка и за неоснователни – исковете по п.3, п.4 и п.5, посочени по-горе. Пререшил е първоинстанционното решение в посочените части и е редуцирал размера на присъдените разноски.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът [фирма] сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Противоречието „с практиката на ВКС и съдилищата”, касаторът е въвел по отношение на въпросите: 1./ „За допустимостта на постановяване на немотивиран съдебен акт, пренебрегващ задълженията на съда по чл.12 и чл.236 ГПК по отношение на част или на целия предмет на спора; допустимостта за отказ да се произнесе по направено и прието възражение за прихващане. Съдът е отказал за извърши цялостна проверка на правилността на решението на окръжния съд по всички доводи, изложени в жалбата до него, без да посочи с какви конкретни данни се опровергават доводите по жалбата, подкрепяйки ги със съответните материали по делото и съответния материален или процесуален закон; 2./ „Относно допустимостта да бъдат изградени фактически изводи върху погрешно конструиран доказателствен процес. В резултат на съществено нарушение на доказателствения процес – приложението на чл.154 ГПК, във връзка с разпределението на доказателствената тежест между страните – съдът е направил погрешен извод относно пълнотата на строителната документация и кой носи тежестта за доказване на факта на нейното предаване; 3./ „Допуснато е съществено процесуално нарушение на нормата на чл.188 ал.1 ГПК (отм.), обезпечаваща правилността на решението, с което са нарушени основни процесуални права на касатора”; 4./ „Дължи ли строителят неустойка на възложителя, ако забавата в изпълнението на задълженията му по договора за строителство не са причинени от неговото виновно поведение, а от обективни причини или причинени от възложителя”; 5./ Нищожен ли е анексът поради невъзможен предмет, ако предметът му е изграждане на сграда до определена кота в определен срок, а съгласно одобрените проекти сградата няма такава самостоятелна кота.”.
Становището на настоящия съдебен състав е, че посочените от касатора въпроси нямат характеристиката на значими правни въпроси по критериите на т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК, по които въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС или съдилищата. Под формата на въпроси, по първите три от тях, са изложени твърдения за допуснати от апелативния съд нарушения на процесуалния закон, които са довели до неправилност на изводите му. Дори това да е така, то би съставлявало основание по чл.281 т.1 ГПК, но не и по чл.280 ал.1 ГПК. Четвъртият посочен въпрос би отговарял на критериите, ако въззивният съд в своите правни изводи действително бе приел, че невиновното неизпълнение, било поради обективни причини, било поради липса на кредиторово съдействие, обуславя отговорността за неустойка. Такава правна теза във въззивното решение не се съдържа. Има ли виновно неизпълнение или не е въпрос по съществото на спора, съобразно конкретните факти и доказателства. Дори становището на БАС, коя от страните по договора е неизправна да е неправилно, това не може да се интерпретира като произнасяне от него по правния въпрос за налагане на санкция на изправната страна по договора. Същото касае и петият от поставените въпроси. Събирани са по делото доказателства относно това, съществува ли кота, като посочената в анекса. Съдът е приел, че такава кота е съществуваща и дори цифровото и изражение да е различно, то това не лишава съглашението по анекса от предмет. Както неколкократно бе посочено, дори изводът да е неправилен, това е въпрос по същество – чл.281 ГПК.
Поради изложените съображения, касационен контрол по жалбата на [фирма] не следва да бъде допуснат. Това обуславя произнасянето и по насрещната касационна жалба на [фирма] и оставянето и без разглеждане на основание чл.287 ал.4 ГПК.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма] е поискал присъждането на разноски, но доказателства за направени такива не са представени, поради което ВКС не ги присъжда.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 35 от 05.05.2011 год. по т.д.№ 43/2011 год. на Бургаския апелативен съд по касационната жалба на [фирма].
ОСТАВЯ без разглеждане на основание чл.287 ал.4 ГПК касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 35 от 05.05.2011 год. по т.д.№ 43/2011 год. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.