3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№523
гр. София,11.06.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на `десети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 1047 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение № 224 от 26.09.2012г. по в.гр.д. № 132/2012г. на Апелативен съд – Велико Т., с което след отмяна на първоинстанционния акт, са отхвърлени предявените от касатора искове по чл.422 ГПК вр. чл.535 ТЗ за установяване по отношение на [фирма], [населено място], и Ю. Д. Г., [населено място], че същите дължат солидарно на ищцовото дружество сумата от 25 401,72 лева по запис на заповед от 04.08.2006г. в качеството на издател, съответно на авалист, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото въпроси: /1/ Относно допустимостта в производството по чл.422 ГПК да се прави и разгледа възражение от авалиста въз основа на каузалното правоотношение между издателя и поемателя по запис на заповед; /2/ Ако записът на заповед е издаден за обезпечаване на всички искове на лизингодателя, произтичащи от договор за финансов лизинг, следва ли, че записът на заповед обезпечава само вземанията за една година, ако е предвидено, че след плащане на задълженията по договора за тази година, лизингополучателят може да поиска от лизингодателя връщане на менителничния ефект?; /3/ Основателна ли е претенцията на пизингодателя по запис на заповед, ако сумата по него съответства или е по-малка по размер от вземанията на лизингодателя по договор за финансов лизинг, станали изискуеми към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение?; /4/ Ако лизингодателят и лизингополучателят са се съгласили, че лизингополучателят издава записи на заповед за обезпечение на всички искове на лизингодателя по договор за финансов лизинг, ефектите обезпечават ли вземанията по договора за финансов лизинг, станали изискуеми след датата на падежа по ефекта, но преди предявяване на документа в заповедно производство?. Касаторът се позовава на допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Ответникът по жалбата, Ю. Д. Г., оспорва същата. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението, а при допускането му иска потвърждаване на атакувания акт, като правилен. Претендира направените от него разноски в касационното производство.
Ответникът, [фирма], [населено място], не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което се отхвърлят исковете по чл.422 ГПК, въззивният съд е приел, че е налице злоупотреба с право, която е недопустима, съгласно чл.289 ТЗ. Според решаващия състав, поемателят, въпреки знанието си, че не му се дължи сумата, умишлено е упражнил права по записа на заповед с цел увреждане на издателя и авалиста, тъй като в качеството си на лизингодател, не е изпълнил задължението си да върне записа на заповед за 2006г. при погасени задълженията на лизингополучателя за 2006г. по договора за финансов лизинг. Изводът, че се касае за умишлено поведение е изведен от факта, че в счетоводството на лизингодателя няма осчетоводени непогасени вземания за 2006г. Независимо, че е имало знание, че задълженията за 2006г. са погасени и записът на заповед за тази година е следвало да бъде върнат, съзнателно са предприети действия с цел увреждане на лизингополучателя, за който би настъпила вреда, ако два пъти заплати задълженията за 2006г.
Формулираните от касатора въпроси по чл.280, ал.1 от ГПК, не обуславят изхода на спора по иска по чл.422 ГПК по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като въззивният съд е отхвърлил исковете единствено, поради приетото от него наличие на злоупотреба с право по см. на чл.289 ТЗ от страна на поемателя. Решаващият състав не е разгледал възражението на авалиста, основано на каузалното правоотношение между издателя и поемателя, поради което поставеният от жалбоподателя в тази връзка въпрос е неотносим за спора. Останалите три въпроса са свързани с преценка на конкретни клаузи от договора за финансов лизинг и тяхното тълкуване, която не може да бъде предмет на проверка във фазата на селектиране на касационната жалба, тъй като касае правилността на обжалвания акт.
Следователно, по отношение на въпросите не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол – въпросът да е обусловил изхода на делото. Предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, това е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол на съдебния акт, поради което не следва да се обсъжда релевираните от жалбоподателя допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 от ГПК.
Въпреки изхода на делото, на ответника не могат да бъдат присъдени направени от него за настоящото производство разноски, тъй като липсват доказателства за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 224 от 26.09.2012г. по в.гр.д. № 132/2012г. на Апелативен съд – Велико Т..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.