4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
гр. София,19.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №22 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба на ЗК [фирма], срещу решение № 1534 от 17.07.2013г. по в.гр.д. № 511/2013г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Султана С. Д. на основание чл.226 ал.1 от КЗ сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно с претендираната законна лихва, считано от 19.01.2007г. до окончателното й изплащане и на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските за двете производства в размер на 3 937,50 лева. Оплакванията на жалбоподателя – застраховател са както за недопустимост, така и за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част. Жалбоподателят поддържа,че решението в частта, с която са уважени претенциите на ищцата Султана С. Д., е недопустимо, тъй като съдът е признал за основателна претенция, която не се основава на възникнало материално правно притезание. В касационната жалба се сочи, също че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при превратно обсъждане на събраните по делото доказателства.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК жалбоподателяг поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за достъп на решението до касация по въпроса допустимо ли е съдът да приеме за разглеждане, да формира мотиви за основателност и да присъди суми по иск за репариране на вреди, предявен от лице, което не е сред кръга лица с право на обезщетение, изрично указан в ППВС № 4/1961 г., на ППВС № 5/1969 г., както и на ППВС № 2/1984г. Твърди, че с атакуваната осъдителна част на решението си САС се е произнесъл по този материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, изразена в цитираните постановления, като е приел, че ищцата Султана Д. принадлежи към кръга на изчерпателно изброените лица, които са надлежно легитимирани да претендират обезщетяване на претърпените от тях неимуществени вреди при смърт на пострадал от непозволено увреждане.
Ответницата по жалбата Султана С. Д. я оспорва, като твърди липса на посочените основания за допускане на касационен контрол по чл.280 от ГПК, съответно на неправилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадени е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което след частична отмяна на първоинстанционния акт, на ищцата Султана С. Д. е присъдено обезщетение в размер на 35 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди по повод смъртта на А. Д., настъпила при ПТП, причинено от водач на МПС, чиято отговорност е застрахована при дружеството – жалбоподател, въззивният съд е приел, че ищцата попада в кръга лица, имащи право обезщетение за неимуществени вреди. Обосновал е този извод със съображенията,че ищцата е живяла на съпружески начала с починалия от 1990г., не са се разделяли и имат общо дете, което са отглеждали заедно.
По доводите на жалбоподателя за недопустимост на обжалваното решение:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., ако съществува вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол. Твърдението на жалбоподателя, че атакуваното въззивно решение е процесуално недопустимо, понеже ответницата по жалбата Султана С. Д. няма качеството на лице от кръга на активно легитимираните да претендират присъждане на обезщетение по реда на чл. 226 ал.1 от КЗ за неимуществени вреди от смъртта на мъжа, с когото е живяла на съпружески начала, не сочи на такава вероятност. Въпросът за активната материалноправна легитимация е винаги такъв по основателността на исковата претенция, но не обуславя нейната процесуална допустимост.
По въведените в жалбата основания за допускане на касационно обжалване:
В настоящата хипотеза формулираният от жалбоподателя въпрос е относим към предмета на конкретното дело, образувано по предявен иск по чл.226 ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но не се доказва наличието на релевираната от жалбоподателя допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Тази предпоставка предполага по формулирания материалноправен въпрос въззивният съд неправилно да е приложил норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС. В случая не е налице твърдяното противоречие между посочените от жалбоподателя три постановления на Пленума на ВС и произнасянето на състава на САС по релевирания от дружеството правен въпрос за принадлежността на ищцата към кръга от лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. В настоящата хипотеза ищцата и загиналият при процесното ПТП А. Д. са живели без брак, т. е. не е било налице престъплението двубрачие (по смисъла на чл. 179, ал. 2 НК), посочено в ППВС № 2/1984 г. като единствена пречка за това да се търси обезщетение за неимуществени вреди от преживелия в такава престъпна брачна връзка съпруг. Произнасяйки се по релевирания от застрахователя в изложението към жалбата му материалноправен въпрос, САС е посочил в мотивите към обжалваната осъдителна част на решението си не само, че връзката между ищцата и загиналия А. Д. е била трайна и продължителна и че от нея има дете, но и че с ППВС № 2/1984 г. се изоставя въведеното с предходното ППВС № 5/1969г. допълнително изискване фактическото съпружеско съжителство „да не противоречи на правилата на морала“.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1534 от 17.07.2013г. по в.гр.д. № 511/2013г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Султана С. Д. на основание чл.226 ал.1 от КЗ сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно с претендираната законна лихва, считано от 19.01.2007г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от изпълнителните директори Мария М. – Г. и Л. Г. Г. да заплати на Султана С. Д. [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], офис 4, адв.Д. Й., сумата от 3600 лева / три хиляди и шестстотин лева/, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.