4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
София, 20.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1676/2016 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „ [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк][жилищен адрес] чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 1593 от 08.06.2015 г. по т.д. № 3298/2014 г. в частта, с която Апелативен съд – София се е произнесъл по въззивната жалба на дружеството срещу прекратената от Окръжен съд – Перник по т.д. № 517/2009 г. част от предявения иск с правно основание чл.694 ТЗ, като е потвърдил/оставил е без уважение въззивната жалба на [фирма] по отношение на вземания за лихви по договор № 645 от 06.12.2000 г., както и вземания за лихви върху неприето вземане от 63 356.08 лв. по споразумителен протокол от 12.08.2006 г.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакуваното въззивно определение. Изразява се несъгласие с изводите на решаващия състав на Апелативен съд – София, като се излагат съображения, че се касае за акцесорни взимания, по които липсата на изрично произнасяне от страна на синдика, при първоначално неприемане от синдика на вземанията за главница, не следва да лишава кредитора от правото да води установителен иск по чл.694 ТЗ.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по следния въпрос: Допустим ли е иск по чл.694 ТЗ за установяване съществуването на вземания за лихви, които са предявени по предвидения в закона ред, но за които не е налице изрично произнасяне от страна на синдика, като вземанията не са включени в списъците на приетите и на неприетите вземания и при положение, че синдикът при разглеждане на предявените вземания не е приел и вземанията за главниците, върху които са начислени претендираните лихви за забава.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на едноседмичния преклузивен срок, считано от връчване на препис от въззивното определение.
За да постанови обжалваното определение, съдебният състав на Апелативен съд – София е възприел становището на първата инстанция за недопустимост на предявения от [фирма] установителен иск по чл.694 ТЗ в частта, с която се претендира установяване съществуването на вземания за лихва по договор от 06.12.2000 г. за сумата над 88 164.35 лв. до 143 717.48 лв. , както и за лихва върху сумата 63 356.08 лв. по споразумителен протокол от 12.08.2006 г. Въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на данните относно : предявените от [фирма] вземания в общ размер на 295 526.63 лв., включващи: сумата 144 006.20 лв. главница по договор от 06.12.2000 г.; 88 164.35 лв. – лихва; вземане в размер на 63 356.08 лв. – по споразумение от 12.02006 г., неконкретизиране от страна на кредитора на лихва, претендирана с молба от 13.06.2008 г., отказът на синдика да приеме тези вземания, както и частичното уважаване на възражението на дружеството, съответно включване в списъка на приетите вземания вземането на ищеца за цялата главница по договор от 06.12.2000 г. – в размер на 144 006.20 лв. Въз основа на тази преценка е формирал извод за липса на идентичност на предмета на делото по предявения иск с вземанията, които са били предмет на разглеждане от синдика във фазата на предявяване на вземанията и изготвяне на списъците на приети и на неприети вземания. В атакуваното определение е акцентирано върху предпоставките за надлежно упражняване правото на иск по чл.694 ТЗ от кредитор, а именно: предявяване на вземането пред синдика в сроковете и по реда на ТЗ, произнасяне от синдика по него,депозирано в срок възражение срещу отказа за приемането му и произнасяне от съда с определение по чл.692 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в атакуваната част.
Формулираният от частния касатор въпрос е относим изцяло към правилността на определението. От друга страна, въпросът е основан изцяло на поддържани в хода на производството доводи за надлежно предявяване на вземания за лихви за периода след 06.12.2004 г. върху главницата по сключен с ответното дружество – длъжник договор за доставка на апарат „Спектротест”, както и върху главницата по сключено на 12.08.2006 г. споразумение, които доводи не са възприети от въззивната инстанция. Освен това, част от въпроса – относно акцесорния характер на вземанията, предмет на установителния иск по чл.694 ТЗ, не би могъл да се приеме и като обуславящ за изхода на делото, тъй като в обжалвания съдебен акт не са формирани решаващи изводи в такава насока.
Независимо от недоказаността на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, не е налице и поддържаното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно тълкувателната практика на ВКС по т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, значимият за изхода на делото въпрос би имал значение за точното приложение на закона и за развитието на правото при нова правна уредба, която е непълна или неясна или при необходимост за изоставяне на дадено неправилно тълкуване, или за даване на ново правно разрешение в резултат на променени обществено икономически условия в страната. Тези изисквания в случая не са налице, тъй като по процесуалните предпоставки за надлежно упражняване на установителния иск по чл.694 ТЗ е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС /например решение по т.д. № 492/2006 г., І т.о./, вкл. и задължителна такава / например, решение по т.д. № 1562/2015 г., решение по т.д. № 535/2009 г., І т.о. и др./ в съответствие с която е и постановеното въззивно определение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1593 от 08.06.2015 г. по т.д. № 3298/2014 г. на Апелативен съд – София в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: