О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
София, 21.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №334/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Й. Д. С. и Т. П. С. чрез пълномощници си адв. Б адв. Силвия Р. срещу решение №4600 от 28.10.2009г по гр.дело №1594/2009г. на Софийски градски съд , с което при повторното разглеждане на делото пред въззивен съд , в обжалваната част е оставено в сила решението по гр.д. № 11436/2004г на Софийски районен съд . По иск с правно основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД ,за абсолютно симулативен е признат договор за покупко-продажба на недвижим имот. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд, респ. противоречиво разрешаване на процесуалния въпрос за допустимостта на свидетелски показания в хипотезите на чл. 134 от ГПК(отм) при установяване на симулация,ако ищеца има вина за изгубване на обратното писмо и ако въз основа на показанията на един свидетел съдът приеме ,че обратен документ е бил както съставен , така и изгубен ,респ. предаден на едната страна, която няма интерес от разкриване на симулацията и същевременно тази страна се явява ответник, оспорил съществуването на документа. В изложението защитата на касаторите не оспорва като установено още в практиката на ВС на РБ разрешение , според което е от значение дали загубването или унищожаването на документа е в следствие на виновно поведение на страната , която желае да се ползва от него ,но в противоречие с тази практика е пренебрегнато наличието на груба небрежност. Доводите в тази накоса , подкрепени с приложени реш. №132 от 13.05.2003г ІV г.о на ВКС,реш. № 1* от 13.05.1966г Іг.о на ВС на РБ ,и др., защитата подвежда под основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК ,но по същество доводът следва се квалифицира като основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК . За да се подкрепи теза ,че СГС е пренебрегнал наложената практика на ВКС за несъмнено доказване на загубването на документа ,се цитира решение № 1* от 13.05.1966г Іг.о на ВС на РБ,а по основанието на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК се поддържа още и противоречие по въпроса ,следва ли изгубването или унищожаването на документа да се установи в отделен процес(със сила на пресъдено нещо),както приема ВАС в свои решения №741 от 2003г на Vотд. 3830от 2005г, ІV отд или това е допустимо в същия процес по иска за нищожност . Друг противоречиво решен въпрос е този за предварителния ,предхождащ характер на съглашението за уговоряне на удовлетворение на кредитора различно от предзвиденото в закона ( чл. 152 от ЗЗД ). Симулативната сделка не би могла да е „последваща” , в този смисъл е реш. № 1* от 2009г на ВКС ІІ г.о.. Този въпрос, според касаторите , е материалноправен и решен противно на трайната практика
Освен довод ,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС ,се поддържа и основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по въпроса следва ли показанията на единствен свидетел ,действащ адвокат , да се кредитират както за факта на съставяне на обратно писмо , така и за обстоятелствата по предаването, съхранението и изгубването му ,предвид забраната по чл. 133 от ГПК .
В отговор ответниците Х оспорват основанията за допускане до касация и обстойно развиват доводи ,че разрешението на въззивния съд , засягащо въпросите по прилагането на чл. 134 от ГПК (отм) и чл. 152 от ЗЗД е в съгласие с константната практика , прилагат копия от решения на ВКС и искат присъждане на разноски .
След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК ,както и по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК .
Доколкото приложените към изложението съдебни решения са представени в обосновка на въпроси извън задължително разрешените от Пленум или ОСГК, т.е не с оглед противоречие със задължителната тълкувателна практика на ВС на РБ или Върховния касационен съд и това не се твърди , доводите във връзка с прилагането на чл. 134 ал.1 от ГПК (отм) следва да бъде обсъдени по основанието на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК.
По този критерии , основание за допускане на решението до касационно обжалване не е налице. С решение №320 от 30.04.2010г по гр.д. №4174/2010г, ІV г.-о на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК вр. чл. 2901 т.1 от ГПК ,Върховният касационен съд вече изрично закрепи като правилна практиката, според която при изгубен не по вина на позоваващата се страна документ, законът позволява установяването му със свидетелски показания и това важи за случаите ,когато се касае за обратно писмо или съглашение , което иницира привидност на съгласието в сключен между издателите на документа договор . В настоящия случай, именно с указания в този смисъл, делото е било върнато за ново разглеждане на въззивмния съд ,съгласно отменителното решение №120 от 16.02.2009г на ВКС ІV г.о. Дадените указания са съобразени
По разрешениия с цитираното по- горе гр.дело №4174/2010г, ІV г.-о на ВКС случай ,привидността е произтичала от съдържанието на правната сделка ,като с договор за продажба страните са прикрили обезпечена сделка, при която кредиторът по парично задължение получава правото на собственост като гаранция за връщане на заем – едно нищожно по силата на чл. 152 от ЗЗД съглашение , като в постоянната практика на ВКС няма колебание ,че съдът не само служебно ще констатира правните последици на недействителността относно обстоятелствата по уговорки от този вид (тогава , когато установяването им не е пряк предмет на иска , предявен на основание разкриване на симулация) но и следва да съобразява най- вече тези фактически обстоятелства,когато преценява налице ли са предпоставките на чл. 134 от ГПК (отм) и допуска гласни доказателства , когато кредитира или не кредитира като достоверни снетите показания, включително и когато преценява дали документът , обратно писмо , не се намира у заинтересованата страна поради нейна вина ,или той не е бил в нейно държание поради други обстоятелства .
От тази практика въззивният съд не се е отклонил ,а е преценил конкретните обстоятелства по делото. Съставен, документът за разкриване на симулацията е останал в държание на свидетеля – пълномощник на ответника ,който ответник е купувач по симулираната сделка и кредитор по паричния заем . Този свидетел , по собствените му показания, е предложил на страните правната форма на отношенията им и кредитирани , показанията му не сочат на вина у ищеца, задето не е получил лично в държание обратния документ. Като длъжник по заем ,във връзка с изисканите заемодателя обезпечения, продавачът по симулираната сделка,не действа виновно, ако не настоява за предаването на обратния документ в свое държание , а се довери на това, трето лице да го съхранява .
По този въпрос нито едно от приложените решения не постановява обратното .
Тезата в изложението на касатора по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК за противоречие на дадено от Софийски градски съд разрешение с приетото в решение № 1* от 13.05.1966г Іг.о на ВС на РБ , реш. № 678 от 1955г или реш. № 132 от 15.05.2003г , е неоснователна. Настоящият съд не приема довод,че цитираното решение № 1* от 13.05.1966г Іг.о на ВС на РБ извежда относим, пренебрегнат в случая „критерии” относно формата на вина при загубване на документ ,във връзка с поставения въпрос за нейното значение, при допускане на гласни доказателства по чл. 134 ал.1 от ГПК (отм) .
Конкретността на случая по настоящето дело, с оглед изведения в изложението въпрос , е била веднъж съобразена от Върховния касационен съд при постановяване на решение №120 от 16.02.2009г на ВКС ІV г.о. Там е указано като допустимо , да бъде разпитан въпросният свидетел адв. Г, който е бил пълномощник на ответниците по сделката, знае за уговорките между страните и твърди наличието на съставено обратно писмо , в последствие предадено на ответната страна , която понастоящем не е заинтересована да се разкрие симулацията . Доверяването на показанията на един и същи свидетел относно това , че обратното писмо е съставено ,съхранявано от свидетелстващия и в последствие предадено на страната, която с оглед защитната си позиция оспорва тези факти , не поставя процесуално правен въпрос по смисъла на чл. 134 ал.1 от ГПК (отм), свързан с допускане на доказателствата , а се отнася до преценката им, като решаваща дейност на съда по същество . При това защитата на касаторите не е посочила съдебно решение , в което да се отрича възможността едно и също лице да свидетелства както за съставянето, така и за изгубването на документа. В тази връзка Върховен касационен съд не приема и довод за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по този въпрос , за да се извежда (неясно откъде) тълкуване ,че който свидетелства за съставянето , не може да свидетелства за изгубване или унищожаване на същия документ , или обратно.
Тезата в изложението ,че е налице противоречива практика по въпроса следва ли доказването ,че документът е изгубен , да става в отделен процес ,е несъстоятелно подкрепена с примери от практиката на административните съдилища. Предметът на административно- съдебното производство е различен от този на исковия процес, във който няма пречка релевантни за гражданското отношение факти да бъдат установени . Неоснователен е доводът за противоречие с решение № 1* от 19.01.2009г на ВКС ІІ г.о. В него е обсъждан предварителен договор и по едно от възраженията за недействителност , свързано с института на чл. 152 от ЗЗД , е изтъкнато, че конкретният предварителен договор „не е съглашение между страните ,което да представлява по време предварително уговаряне по смисъла на чл. 152 от ЗЗД , предхождащо вземането на кредитора”. Предмет на настоящия спор обаче е разкриването на симулация .
Поисканите от ответната страна разноски следва да бъдат присъдени ,по сключения договор с дата 25.02.2010г тези разноски съдът приема за установени и доказани до размера на отразените (т.3 .1 , 3) като платени 2000 лева .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 28.10.2009г по гр.дело №1594/2009г. на Софийски градски съд ІІд състав
Осъжда Й. Д. С. и Т. П. С. от гр. С., да заплатят на Х. А. И. и А. Х. И. от гр. С. сумата 2000 лева разноски в настоящето производство .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .