О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
София, 14.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1316/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. Т. Г.,чрез пълномощник адв.Р. Н. срещу решение № 2552/23.12.2015 г. по гр.д.№3279/2015 г. на Апелативен съд-София, ГО, 12 състав.
Ответникът по касационната жалба Б. Л. М. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.А. Т. , я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
Въззивният съд е отменил решение № 3004/05.05.2015 г. по гр.д.№4409/2013 г. на Софийски градски съд, І г.о., 8 състав в частта, с която предявеният срещу ответника-касатор в настоящото производство, иск с правно основание чл.45 ЗЗД е уважен за разликата от сумата 30 000 лв. до размер на сумата 50 000 лв. и вместо него е постановил отхвърляне на претенцията за тази разлика. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която искът е уважен за сумата 30 000 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нанесени обиди и отправени клевети към ищеца на 09.03.2013 г. в медийно изявление в телевизионното предаване „Факторът К.“, излъчено в ефира на „ТВ 7“. В частта, с която същият е отхвърлен до пълния претендиран размер от 150 000 лв. като необжалвано , то е влязло в сила. Присъдени са разноски. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че е установен фактът на извършване от касатора на описаните в исковата молба противоправни деяния-публично разгласяване чрез изявления в телевизионно предаване на клеветнически твърдения и обиди относно ищеца. Този извод е направен въз основа на заключенията на едноличната и тричленната съдебно-технически експертизи, аудиовидеозаписите на предаването, свалени на оптичен носител , извършения преглед по реда на чл. 204 ГПК,текстът на предаването на хартиен носител.Намерил е за клеветнически твърденията на касатора ,че ищецът е сред основните участници в енергийната мафия и че по негова вина населението в [населено място] било обгазявано със серодиоксид в продължение на две години по-продължително време, за да може да му се даде лиценз за консултант по ЗУТ и да получи 57 млн. лв. по проекта за изграждане на сероочистваща инсталация. Приел е, че те са опозоряващи и неистински ,тъй като не е доказано, че отговарят на истината.Преценил е като неоснователен довода, че изявлението на касатора не е противоправно, а израз на установеното в чл.39 ал.1,чл.40 ал.1 и чл.41 ал.1 от КРБ и в чл. 10 ЕКПЧОС право на свободно изразяване на мнение и разпространение на информация, доколкото тези права трябва да се упражняват без да се засяга доброто име на другиго.Такива ограничения се съдържат в чл.39 ал.2 и чл.41 ал.1 КРБ и в чл.10 т.2 ЕКПЧОС. Позовал се е на тълкуване,съдържащо се в решение № 20/14.07.1998 г. по к.д.№16/1998 г. на КСРБ. Направил е извод,че нарушаването на тези граници и разпространяването на невярна информация с опозоряващ характер и на обидни квалификации поражда деликтна отговорност. Гражданската отговорност за обида и клевета е средство за защита на честта, личното достойнство, доброто име, репутацията . По същия начин е преценил и идентичен довод относно твърденията на касатора, че ищецът заедно с други посочени лица са част от енергийната мафия, тъй като се бил позовал на статия публикувана в интернетстраницата „У.“. Посочил е, че за да се приеме , че изявлението съдържа цитат или смислово възпроизвеждане на част от статия следва в него да има конкретна препратка към статията, автора, изданието, в което е публикувана. Общото твърдение за информация в интернет не е цитат или смислово възпроизвеждане и не го освобождава от отговорност за вреди. Цитирал е и решение по гр.д.№1251/2012 г. на ІІІ г.о. Направил е обобщаващ извод, че е налице вредоносен резултат и причинна връзка между него и деянието. Въз основа на показанията на свид.Х. е приел, че ищецът е бил изнервен, притеснен след предаването, споделил и за проблеми с кръвното налягане.Посочил е, че този извод не се разколебава от изявлението на ищеца в интервю с журналиста Г. К. в предаването „Свободна зона“, че продължава да работи с американски компании и не е усетил особено отношение, доколкото то не представлява признание на неблагоприятен за страната факт , нито изключва негативните изживявания от процесните клеветнически твърдения. Намерил е за неоснователно и възражението, че неимуществените вреди са причинени на ищеца две години по-рано от информация в „У.“, тъй като обстоятелството дали и през 2011 г. спрямо ищеца е осъществен деликт е ирелевантно. За ирелеватнтен е преценил и факта дали има независимо съпричиняване предвид солидарната отговорност на съизвършителите към увредения. Намерил е за необорена презумпцията за вина. При определяне размера на обезщетението е направил преценка относно: характера на клеветническите твърдения, които сочат на изключително укорима проява; че някои от твърденията,които изрично са цитирани, са останали недоказани; общественото положение и личността на ищеца, като публична фигура с изградено име в професионалните среди и широка известност в обществото; публичността на клеветите, чрез средство за масова информация и станали известни на широк кръг лица; направеното клеветническо изявление по изключително важен, актуален и с дългогодишна давност проблем при заострено обществено внимание; интензитета и продължителносттта на търпените негативни психични изживявания; обществено-икономическите условия в страната. В съответствие с тази преценка е намерил,че искът е основателен до размер на сумата 30 000 лв.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилно възприемане фактическата страна на спора, поради липсата на всестранен анализ на доказателствата по делото; за неправилен извод относно наличието на противоправност на поведението на касатора, упражнил свое конституционно право на мнение, както и да го разпространява; че твърдяното обстоятелство за забавяне на договора за рехабилитация е вярно; че не е налице виновно поведение; че размерът на обезщетението е крайно завишен.
В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1т.1 ГПК.
Излага, че в решение по гр.д.№1376/2011 г.,ІV г.о. е прието, че не е противоправно поведението при изказване на мнение с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с неговия пост, дейност или занятие. Посочва, че изявленията му представляват мнение с негативна оценка за работата на ищеца като консултант по проекта А. „Б.“ и че оценъчните съждения не могат да се проверяват за вярност, те представляват коментар на фактите. Намира, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС относно установяването на наличие на противоправно поведение по отношение репарирането на вреди, причинени от непозволено увреждане. За да е обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване обуславящият въпрос трябва да е формулиран изрично, а не по подразбиране.Това не е сторено. Дори и да се приеме,че е налице произнасяне с решаващите мотиви на въззивния съд по третирания в изложението проблем относно установяване на противоправно поведение при изказване на негативно мнение, не е налице твърдяното отклонение от представената задължителна съдебна практика, тъй като въззивният съд е приел,че в случая не става въпрос за оценъчни съждения, а за фактически твърдения , които не са доказани и са с клеветнически или обиден характер. Тези твърдения не представляват просто негативно становище за личността и поведението на ищеца, а касаят неосъществени позорящи факти във връзка с професионалната му дейност, пряко насочени и целящи да уязвят неговото достойнство. Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които ще бъдат засегнати други конституционни ценности , каквито са доброто име и правата на другите граждани. В нейното съдържание не се включва възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права. Именно с оглед това виновно и противоправно поведение на касатора е присъдено обезщетението за неимуществени вреди.
По-нататък в изложението , отново без изрична формулировка, а с цитати от приложена задължителна съдебна практика, се поставя темата за справедливостта като критерий при определяне на обезщетението при деликт. Касаторът твърди, че размерът му е прекомерен с оглед реално претърпяното от ищеца, че не е направена преценка за обема, интензитета, продължителността на твърдяните отрицателни изживявания.Намира, че изводите на въззивния съд са в противоречие с разрешенията ,съдържащи се в ППВС №4/23.12.1968 г., решение по т.д.№461/2011 г., ІІ т.о., решение по гр.д.№414/2010 г., ІІІ г.о.,според които справедливостта като критерий за определяне обезщетението при деликт не е абстрактно понятие, а представлява преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, преценени адекватно в тяхната съвкупност, в мотивирано изложение за преценката на приноса им в увреждането, а не само изброяването им като релевантни за определяне на справедливо обезщетение.Следва да се отбележи, че задължителната практика , създадена от състави на ВКС по реда на чл.290 ГПК не е относима, тъй като се отнася за неимуществени вреди в резултат на физически увреждания. За да бъде обосновано допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е необходимо да бъде приложена задължителна практика по поставения въпрос при пълна фактическа и правна идентичност на разглежданите случаи, да се съпоставят изводите по него , да се анализира в какво се изразява противоречието. Не е налице твърдяното отклонение от ППВС№ 4/1968 г. Въззивният съд е изложил подробни мотиви относно конкретните обстоятелства, обуславящи размера на присъденото обезщетение , обсъдил ги е и е обосновал мотивацията си при определянето му. Обезщетението е в съответствие с доказателствата по делото, с вида и характера на причиненото на ищеца увреждане. Преценени са в съвкупност всички обстоятелства, които са от значение за размера на неимуществените вреди. То е справедлив еквивалент на причинените страдания на ищеца, а с това е съответно и на принципа за справедливост.
Тъй като не е обосновано общо и поддържаното допълнително основание, не следва да се допусне касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
При този изход на делото би следвало да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, но не са представени доказателства за заплащането му чрез платежен документ или чрез договор за правна защита и съдействие, с отбелязване на издължаването им в брой, в съответствие с разрешенията в ТР № 6/06-11-2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК-т.1.Искането не е доказано, тъй като е приложен единствено списък на разноските, но и в него не е посочено, че възнаграждението е заплатено. Присъждат се само действително направени разноски.Поради това искането не може да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2552/ 23.12.2015 г. по гр.д.№ 3279/ 2015 г. на Апелативен съд-София, ГО, 12 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: