3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
гр.София, 24.04.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 83 по описа
за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерството на физическото възпитание и спорта срещу решение от 28.05.2012 г., постановено по гр. д. № 11864 по описа за 2010 г. на Софийския градски съд, въззивно отделение ІV „Д” състав, с което е отменено решение от 18.01.2010 г. на СРС, 52 състав, постановено по гр. д. № 9370 по описа за 2009 г., в частта за осъждане на К. Б. К. да заплати на МФВС 125 лв. на основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ и 20 лв. мораторна лихва, постановено е друго за отхвърляне на тези искове и решението на СРС е потвърдено в частите, с които искът за отговорност за липси е отхвърлен над 125 лв. до 6 690,61 лв. и за мораторна лихва над 20 лв. до пълния предявен размер от 712,33 лв.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Посочва, че не е получил препис от въззивната жалба на другата страна. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК по въпроса дали работодателят е вменил с длъжностната характеристика на служителя отчетнически функции.
Ответникът по жалбата К. К. счита, че тя не следва да бъде допускана до касационно обжалване, като я оспорва и по същество.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е предявил срещу ответника К. Б. К. искова молба за заплащане на липси в размер на 6 690,61 лв. и за 712, 33 лв. мораторни лихви с твърдението, че съгласно длъжностната му характеристика той е бил материално отговорно лице. Ответникът е изпълнявал по силата на трудово правоотношение длъжността „изпълнител-технически сътрудник” в НАСБ „В.” в дирекция „Държавна собственост” в Д.. Позовавайки се на длъжностната характеристика за заеманата от ответника работа, въззивният съд е приел в обжалваното решение, че на ответника не са били възложени отчетнически функции, свързани със съхраняване на вещите, за чиято липса е претендирал касаторът. Следователно поставеният от касатора въпрос е обусловил изхода на спора, но даденият от въззивния съд отговор на този въпрос не е в противоречие, а съответства на задължителната практика на ВКС. Съгласно раздел ІV от длъжностната характеристика за длъжността „изпълнител технически сътрудник” НАСБ „В.”-Дирекция „Държавна собственост” преките задължения на ответника са били да подпомага за оптималното функциониране и ползване на базата, да следи за изпълнение на поставените задачи, да следи за правилното поддържане и техническата безопасност на лифта и да оказва помощ на механика на лифта при експлоатацията на съоръжението. Единствените материално отговорни функции за длъжността са били свързани с подпомагане на отчетността на продадените карти и билети за ползване на лифта, а не със съхраняването на процесните вещи. Ето защо от формулираните в длъжностната характеристика трудови задължения на ответника не може да се достигне до извода, че ответникът е имал отчетнически функции относно вещите, поради което не носи отговорност за тяхната липса на основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ. В този смисъл е задължителната практика на ВКС, отразена в решение № 426 от 6.8.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС. Според това решение работникът или служителят, заемащ длъжност, в чиято длъжностна характеристика не са включени специфичните отчетнически функции по събиране, съхраняване, разходване или отчитане на парични или материални ценности, не носи отговорност за липса по реда на чл.207, ал.1, т.2 от КТ.
Във връзка с твърдението си, че не е получил препис от въззивната жалба на другата страна, касаторът не е формулирал въпрос от значение за изхода на спора, по който може да се допусне касационно обжалване. Това процесуално нарушение не води до недопустимост на въззивното решение, поради което касационно обжалване не може да бъде и служебно допуснато.
В обобщение следва да се приеме, касационната жалба не отговаря на предвидените в чл.280, ал.1 от ГПК критерии за селекция, поради което касационното обжалване не трябва да бъде допускано.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.05.2012 г., постановено по гр. д. № 11864 по описа за 2010 г. на Софийския градски съд, въззивно отделение ІV „Д” състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: