1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
ГР. София, 27.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.10.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
И. ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №424/10 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Й. Т. срещу въззивното определение на К. окръжен съд /ОС/ по ч.гр.д. №219/10 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по заведения от касатора срещу М. Т. иск за развод и за предоставяне упражняването на родителските права за малолетното дете от брака С. Торач, род. през 2005 г., поради липса на компетентност на осн. чл.3, пар.1, б.”а”, т.1 от Регламент №2201/03 г. ЕО.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу определение по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторът се позовава на т.3 като сочи, че от значение за спора и за точното прилагане на закона във връзка с компетентността е процесуалният въпрос: Съдът на коя от държавите – членки е компетентен да разгледа спора за развод и родителски права, когато: постоянният и настоящ адрес на ответницата е в РБ; бракът, чието прекратяване се иска е сключен в РБ, малолетното дете на страните е родено в РБ, български гражданин е и се намира на територията на РБ; искането за развод е предявено пред български съд и ответницата е получила препис от исковата молба на адреса си в страната.
Поставените въпроси не налагат допускане на обжалването, за изясняване на точния смисъл и връзка на нормите, на които се е позовал въззивният съд.
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът – касатор е гражданин на Н., ответницата и детето – български граждани, но всички имат обичайното си местопребиваеане в Н.. Ответницата е сезирала съда там с молба за развод и упражняване на родителските права, на 19.03.10 г. Настоящото дело е заведено на 17.03.10 г. При тези данни първоинстанционният и въззивният съд са приели, че компетентен да се произнесе по иска за развод и упражняване на родителските права е съдът в Н. на осн. чл.3, пар.1, б.”а”, т.1 от регламент №2201/03 г. ЕО.
Съобразно посочената разпоредба компетентни да разглеждат дела, свързани с развод са съдилищата на държавата членка, на чиято територия съпрузите имат обичайно местопребиваване. За ищеца е безспорно, че живее в Н. и е неин гражданин – л.12. В исковата си молба твърди, че ответницата и детето му живеят при него в Н. от 2006 г. От представените извлечения от регистрите на населението е видно, че детето е регистрирано там на 24.10.07 г. Ответницата твърди и от данните по делото не е опровергано, че също живее постоянно в Н. при детето си, макар при завеждане на делото да пребивават временно в Б..
При тези данни е видно, че съпрузите са граждани на различни държави членки на ЕС, но – както и малолетното им дете, са с обичайно местопребиваване в Н.. Затова компетентни да разгледат делото са съдилищата на тази държава –членка на осн. чл.3, пар.1 и чл.8, пар.1, приложим при спазване условията на чл.9, 10 и 12 / няма данни за обстоятелствата, на които се позовава касаторът във връзка с първия: детето да се е преместило трайно в Б. и да има ново обичайно местопребиваване в страната, нито компетентността на бълг. съд да е приета по см. на този и на чл.12/.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение от 5.07.10 г. по ч.гр.д. №219/10 г. на К. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: