3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
София, 30.07.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1905/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] и [фирма] срещу постановеното от състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, определение № 248 от 26.03.2014 г. по ч. т. д. № 372/2014 г., допълнено с определение № 566 от 09.07.2014 г. С посочените определения са оставени без разглеждане като процесуално недопустими частните касационни жалби на [фирма] и на [фирма] срещу определение № 3007 от 20.11.2013 г. по ч. гр. д. № 2205/2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено определение № 8286 от 08.10.2013 г. по гр. д. № 2221/2013 г. на Бургаски районен съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, и делото е върнато на Бургаски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частните жалбоподатели молят за отмяна на обжалваното определение като неправилно по съображения, изложени в жалбата.
В писмен отговор по чл.276 ГПК ответниците Д. П. Р. и П. Х. Р. изразяват становище за неоснователност на частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане частните касационни жалби на [фирма] и [фирма] срещу определението по гр. д. № 2205/2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено определение на Бургаски районен съд за прекратяване на производството по гр. д. № 2221/2013 г. и за изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд и делото е върнато на Бургаски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че жалбите са процесуално недопустими, тъй като обжалваното с тях въззивно определение е постановено по търговско дело с цена на исковете 3 550.57 лв. и 550.41 лв. и с оглед изричната разпоредба на чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК не подлежи на касационен контрол. Недопустимостта на жалбите е обоснована и със задължителните указания в т.9в от Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, от които е направен извод, че определението на въззивния съд, с което е отменено първоинстанционното определение за прекратяване на делото поради неподсъдност и делото е върнато на първоначално сезирания съд за разглеждане на предявения иск, не подлежи на касационно обжалване.
Обжалваното определение е правилно.
С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела.
Предмет на обжалване с подадените пред първия състав на ВКС, Търговска колегия, частни касационни жалби е въззивно определение, с което въззивният съд се е произнесъл по частни жалби срещу определение на първоинстанционен съд, с което е прекратено производството по предявени срещу [фирма] и [фирма] искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за връщане на недължимо платени суми по договор за банков кредит и за заплащане на обезщетение за забава и делото е изпратено по подсъдност на друг първоинстанционен съд. Определението е постановено по търговско дело, тъй като исковете са предявени срещу търговци, а спорът за връщане на претендираната с главния иск парична сума е свързан с договор за банков кредит, съставляващ абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.7 ТЗ. Цената на всеки от обективно съединените искове е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела – 10 000 лв. При тези обстоятелства първият състав на ВКС е направил законосъобразен извод, че като постановено по търговско дело с цена на исковете под 10 000 лв. обжалваното с частните касационни жалби въззивно определение е изключено от обхвата на касационния контрол по силата на изричната разпоредба на чл.274, ал.4 ГПК, което обуславя недопустимост на жалбите.
В съответствие със закона е и вторият извод в определението – че предвид постановената от въззивната инстанция отмяна на първоинстанционното определение за прекратяване на делото поради неподсъдност на спора въззивното определение не подлежи на касационно обжалване. С разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК е предвидена възможност за обжалване с частна касационна жалба на определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. Определението, с което въззивният съд отменя определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото поради неподсъдност и връща делото на сезирания от ищеца съд за продължаване на съдопроизводствените действия, не попада в хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК и поради това обжалването му с частна касационна жалба е недопустимо. Аргумент в подкрепа на това разрешение се съдържа в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.9в, на която се е позовал съставът на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС. Според дадените с т.9в от цитираното тълкувателно решение указания, на обжалване с частна касационна жалба подлежи само определението, с което въззивният съд потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради неподсъдност на спора, но не и определението, с което делото е върнато на първоначално сезирания съд за разглеждане на предявения иск.
По изложените съображения обжалваното с частната жалба определение № 248 от 26.03.2014 г. по ч. т. д. № 372/2014 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, допълнено с определение № 566 от 09.07.2014 г. по същото дело, следва да бъде потвърдено. Изложените в частната жалба доводи относно подсъдността на предявените искове са неотносими към преценката на правилността на обжалваното определение и не следва да се обсъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, определение № 248 от 26.03.2014 г. по ч. т. д. № 372/2014 г., допълнено с определение № 566 от 09.07.2014 г. по същото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :