3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№524
С..29.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3402/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по подадена съвместна касационна жалба от П. И. С. с ЕГН [ЕГН] и Р. С. А. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалните им пълномощници, срещу решение № 1362 от 25.06.2015 г. по гр.д. № 1571/2015 г. на Софийски апелативен съд, седми състав, с което след отмяна на решение № 19362 от 20.12.2014 г. по гр.д. № 11442/2013 г. на Софийски градски съд, 9-ти състав в частта, в която на основание чл.226, ал.1 КЗ ЗК”О. – клон България” К. е осъдено да заплати на Р. А. и на П. С. обезщетения за неимуществени вреди над сумите от по 80 000 лв. до по 140 000 лв., ведно със законната лихва върху тези суми от 07.04.2012 г., са отхвърлени предявените от ищците искове за сумите от по 60 000 лв., представляваща разликата над по 80 000 лв. до по 140 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно за законната лихва.
В жалбата се поддържат касационни оплаквания по чл.281, т.3 ГПК, с твърдения за нарушаване на принципа на справедливост и неоснователно занижаване на размерите на присъдените от първата инстанция обезщетения за неимуществени вреди и за необоснованост в частта относно приетото съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия син на ищцата. По съображения в жалбата се иска отмяна на въззивното решение в атакуваните части и уважаване на претенциите за неимуществени вреди в размер на по 140 000 лв. за всеки един от ищците, ведно със законната лихва от увреждането, с присъждане на разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на материалноправния въпрос относно критериите за справедливо определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съгл. чл.52 ЗЗД, както и на въпроси, свързани с предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на претендирани обезщетения за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване по категоричен начин на този принос. По тези въпроси се поддържа допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на: ППВС № 4/1968 г. и на задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, както и допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – по въпроса, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД.
Ответникът по касация – „Застрахователна компания О. – клон България” К., чрез процесуалния си пълномощник, твърди липсата на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение за правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд, след преценка на доказателствата по спора и съобразявайки обхвата на въззивното производство, е приел, че определените от първата инстанция обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от Р. А. – майка на загиналото при ПТП 16-годишно момче И. С. и от П. С., който попада в кръга на лицата по ППВС № 5/69 г., имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на отглежданото, но неосиновено дете, са завишени. Съдът е счел, че за обезщетяване на конкретните и доказани неимуществени вреди от нелепата смърт на детето И. С., е достатъчна сумата от по 100 000 лева за всеки един от ищците. Въззивният съд, преценявайки заключенията на съдебно-медицинската експертиза и на съдебно-техническата експертиза, е уважил и надлежно въведеното от застрахователното дружество възражение за съпричиняване. Приел е, че пострадалият е пътувал в автомобила, управляван от делинквента, без поставен предпазен колан към момента на ПТП, тъй като при поставен предпазен колан не би изпаднал извън автомобила, като размерът на съпричиняването е определен на 20 %. С оглед на това, обезщетенията за неимуществени вреди са редуцирани на по 80 000 лв. за всеки един от ищците, с присъждане на законната лихва върху тях от датата на ПТП – 07.04.2012 г.
Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане касационно разглеждане на делото по поставения от касаторите материалноправен въпрос, свързан с приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, който е значим за изхода на делото. Обжалването следва да се допусне за проверка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос с предвидените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии, въз основа на които следва да се определи справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Останалите правни въпроси, свързани с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и доказването на приноса на пострадалия, са относими към поддържаните основания за касиране по чл.281, т.3 от ГПК.
Предвид недължимостта на държавна такса от касаторите, след обявяване на определението, делото следва да се докладва за насрочване в публично съдебно заседание.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1362 от 25.06.2015 г. по гр.д. № 1571/2015 г. на Софийски апелативен съд, седми състав.
След обявяване на определението, делото да се докладва на председателя на ІІ т.о. за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: