О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
гр. София, 17.12.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2859 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна жалба от „111 С.-БГ”О. против определение № 2728/29.08.2018г. по ч.гр.д. № 3841/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 30.03.2018г. по гр.д. №1932/2017г. на СГС, ГО, VI-12 с-в за прекратяване на производството по делото.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното оределение. Иска се отмяна на същото и постановяване на друго за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Ответникът по частната жалба ЗК”Уника”АД и третото лице помагач- „Скорпион шипинг”ООД не са подали писмен отговор.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК.
САС е бил сезиран с частна жалба срещу прекратително определение на първоинстанционния съд по предявен от частния касатор иск с правно осн. чл.134 ГПК за заплащане на обезщетение по договор за застраховка между ЗК„Уника“ АД и „Матео 69“ООД / последното явяващо се длъжник на ищеца/. Въззивната инстанция е констатирала, че в исковата молба са наведени твърдения, че частният касатор е кредитор на застрахованото лице, то от своя страна бездейства и не търси заплащане на застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие. Изрично след трикратни указания на СГС до ищеца същият поддържа искане за присъждане в негова полза на застрахователното обезщетение, а не в полза на застрахованото лице. САС е приел, че е налице неотстранено противоречие между обстоятелствена част и петитум на иска по чл.134 ГПК, поради което е потвърдил прекратителното определение на първоинстанционния съд.
Според изричната разпоредба на чл.274, ал.3 ГПК частната жалба подлежи на разглеждане по реда на чл.280, ал.1 ГПК, т.е. на първо място касационната инстанция проверява дали са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване – изпълнени ли са изискванията за наличие на общо основание по чл.280, ал.1 ГПК и на някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. Съласно изричните укзания по т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да постави конкретен правен въпрос, който е обусловил решаващите правни изводи на съда в обжалвания съдебен акт и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, като касационният съд е ограничен в зададената рамка да извърши своята дейност по селекция, без да има право сам служебно да извежда тези въпроси.
Видно от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касатор поставя следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните, както и да обсъди всички приети по делото доказателства?; 2/Какъв правен способ следва да избере ищецът при бездействие на превозвача „Матео 69”ЕООД, за да реализира правата си спрямо застрахователя?; 3/Кои са процесуалните предпоставки за предявяване на иска по чл.134 ЗЗД? Въпросите са въведени при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие между обжалваното определение с практиката на ВКС по поставените въпроси.
Настоящата инстанция намира, че нито един от правните въпроси не отговаря на изискването за общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. При проверката на предпоставките за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск въззивният съд е обсъдил всички релевантни доводи на ищеца, като наличието или не на правен интерес от предявяване на иска не е поставено като решаващо условие за крайния правен извод за недопустимост на производството по иска. Вторият въпрос няма характеристиката на правен, който да е обусловил даденото от САС разрешение относно приложението на конкретна правна норма.
По трети въпрос САС не е отрекъл, че посочената от частния касатор предпоставка – твърдение на ищеца, че е кредитор на лицето, което бездейства и не упражнява правата си спрямо ответника – длъжник по иска с правно осн. чл.134 ЗЗД, е необходима за обосноваване на правния интерес на ищеца от предявяване на иска. Същевременно въззивният съд е приел, че тя не е достатъчна, за да е допустимо производството по исковата молба. Както е посочено и в цитираното в изложението Решение № 138/05.01.2015г. по т.д. № 1727/2014г. на ВКС, II т.о. ищецът по този иск в качеството си на процесуален субституент следва да претендира осъждане на ответника не за себе си, а за носителя на притезанието. Изрично въззивният съд е посочил, че на три пъти на частния касатор са давани указания да отстрани противоречието между обстоятелствена част и петитум на иска – ищецът твърди, че в качеството си на процесуален субституент като кредитор на друго дружество, което с бездействието си застрашава възможността му да се удовлетвори за вземането си, предявява пред съд правата на своя длъжник срещу ответника, като едновременно с това иска осъждане в своя полза, а не в полза на посочения титуляр на имущественото право. Следователно САС се е произнесъл в съответствие с цитираната пракитка на ВКС. Обстоятелството, че извън процеса, в кореспонденция със застрахователя титулярът на вземането е изразил съгласие застрахователното обезщетение да се изплати направо на кредитора, сега частен касатор, не променя горния извод. Цитираното изявление по съществото си представлява овластяване на определено лице по смисъла на чл.75 ЗЗД да получи доброволно извънсъдебно изпълнение на задължението от страна на длъжника. Съдебното решение по осъдителен иск е насочено към принудително изпълнение на защитаваното в исковия процес накърнено субективно право и всякога се явява защита, респ. санкция в полза на титуляра на това право. Тогава, когато процесуалните правила, които имат отношение към процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, могат да бъдат дерогирани по съгласие на страните в процеса, това изрично е предвидено в закона – напр. чл.19, ал.1 и чл.117 ГПК. Очевидно хипотезите относно отнасянето на спора пред арбитраж или пред друг местнокомепетентен съд по волята на страните стоят извън разглеждания в настоящето производство случай.
Поради неизпълнение на условията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на определението на САС.
Водим от горното, състав на Първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2728/29.08.2018г. по ч.гр.д. № 3841/2018г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: