О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
Гр.София, 30,06,2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 221 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. Г., гр. К. срещу решение № 1735/30.10.2009г., постановено по гр.д. № 1739/2009г. от Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 1211/11.05.2009г. по гр.д. № 3405/2008г. на Пловдивския районен съд и е признато за установено, че Д. Б. Т. не дължи на М. П. Г. сумата от 14000 лв., за заплащането на която е осъден с определение по ч.гр.д. № 68/07г. на Районен съд – гр. К. въз основа на запис на заповед от 20.12.2006г., издаденият изпълнителен лист е обезсилен и е потвърдено решението в частта за отхвърляне на исковете, за недължимост на суми за адвокатски хонорари и разноски по изпълнителното дело.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето на въззивния съд по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът Д. Б. Т., гр. К. оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да отхвърли иска за признаване за установено, че сумата по запис на заповед от 20.12.2006г., въз основа на който е издаден изпълнителен лист, не се дължи, въззивният съд е приел, че записът на заповед не съдържа задължителния реквизит по чл.535, ал.1 ТЗ и не доказано съществуването на каузално отношение, за обезпечаване на задължението по което да е издаден записът на заповед.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е формулирал изрично материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но е развил доводи, че записът на заповед установява съществуването на договор за паричен заем. Позовава се на Решение № 729/19.05.2003г. по гр.д. № 1506/2002г. на ВКС, V г.о., а именно, че в случай, че записът на заповед на съдържа реквизитите по чл.535 ТЗ, то той има характер на разписка, удостоверяваща получаването на сумата от поемателя.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, както и следва изрично да е посочен от касатора. Бланкетното позоваване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Доколкото правните доводи на касатора биха могли да се преценят като поставяне на материалноправен въпрос, то по същия е налице практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК. В Решение № 52/22.05.2009г. по т.д. № 695/08г. на І т.о. е прието, че основанието, на което е сключен един договор, не може да се презюмира, а подлежи на доказване от страната. Съгласно Решение № 78/17.07.2009г. по т.д. № 29/09г. на І т.о. нередовният или недействителен запис на заповед има характер на разписка, доказваща изпълнението, само в определени хипотези, в зависимост от порока на ценната книга, но не във всички случаи нередовният запис на заповед се конвертира в разписка, която се ползва с доказателствена сила за съществуването на заемни отношения между издателя и поемателя. Единствено противоречието на въззивния акт с решение на ВКС по чл.290 ГПК представлява основание за допускане на касационното обжалване – т.2 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл, цитираното от касатора Решение 729/19.05.2003г. по гр.д. № 1506/2002г. на ВКС, V г.о. не е задължително за съдилищата и не обосновава извод за съществуването на въпроси, решавани противоречиво от съдилищата. При наличието на решение на ВКС за уенаквяване на практиката, основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК не са налице.
По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за настоящото производство в размер на 700 лв. по договор за правна защита и съдействие от 11.12.2009г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1735/30.10.2009г., постановено по гр.д. № 1739/2009г. от Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА М. П. Г., гр. К., ул.”В” № 3 да заплати на Д. Б. Т., гр. К., ул.”Н” № 13 сумата от 700 лв. /Седемстотин лв./ – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.