О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
гр. София, 02.07.2014г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 3702 по описа за 2014г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение на СГС от 28.04.2014г. по в.гр.д. № 13286/2013г., постановено в производство по чл.248 ГПК, с което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по делото решение №935 от 12.02.2014г. по същото дело в частта за разноските като се отхвърли като неоснователно искането на ищеца за присъждане на деловодни разноски, направени пред въззивната инстанция, в размер на сумата 500лв. поради липса на доказателства такива реално да са сторени. Поддържа се оплакване за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Изразява се становище, че на присъждане подлежат единствено реално сторените разноски , а в случая не е установено в процеса реално претендираната сума да е изплатена като възнаграждение на процесуален представител. Искането е да се отмени определението и да се остави без уважение искането на ищеца за присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция.
Ответната по частната жалба страна взема становище за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл.274 ал.2 ГПК, поради което е допустима, като разглеждането й не е обусловено от наличието на основанията по чл.280 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваният съдебен акт е правилен и обоснован. Съображенията за това са следните:
С решение №935 от 12.02.2014г., постановено по в.гр.д. № 13286/2013г., СГС, действащ като въззивна инстанция, е потвърдил изцяло обжалваното и от двете страни по спора – Т. Т. К. и [фирма], първоинстанционно решение, постановено от РС [населено място]. С последното са уважени предявените от Т. Т. К. против жалбоподателя искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 КТ и по чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 КТ до размер 1221,96лв., като в останалата част претенцията за обезщетение до пълния заявен размер от 2001,11лв. е отхвърлена като неоснователна. С решението си въззивният съд не е присъдил разноски за въззивното производство в полза на никоя от страните. В срока по чл.248 ГПК е постъпила молба от [фирма] с искане да се измени горното решение в частта за разноските като искането на ищеца да му се присъдят сторените такива във въззивното производство се остави без уважение. С атакуваното определение въззивният съд е оставил молбата без уважение. За да постанови този резултат съдът е констатирал, че с оглед обоснованият във въззивното решение извод за неоснователност и на двете въззивни жалби, всяка от страните следва да понесе разноските си така, както ги е сторила в процеса, поради което и с диспозитива на акта не са присъдени разноски в полза на въззивника – ищец.
Предвид изложеното релевираните оплаквания на частния жалбоподател за неправилност и необоснованост на постановения от въззивния съд съдебен акт са неоснователни. Не са допуснати нарушения на закона при постановяване на определението, поради което същото следва да бъде потвърдено. Когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено изцяло от въззивната инстанция, направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка. Съобразявайки изложеното въззивният съд не е присъдил разноски за въззивното производство в полза на въззивника-ищец, поради което и обосновано и правилно с атакуваното определение съдът е счел молбата по чл.248 ГПК за неоснователна.
Разноски за настоящата инстанция не са претендирани от жалбоподателя, а с оглед изхода на делото не се и следват. Не са претендирани такива и ответника по жалбата.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС от 28.04.2014г. по в.гр.д. № 13286/2013г., постановено в производство по чл.248 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: