Р Е Ш Е Н И Е
№ 525
София 10.06.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на втори юни през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1502 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание§2 ал.3 от ГПК/отм./,във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Г. С. С. и И. С. С. -двамата от гр. С., чрез процесуалния им представител – адвокат В против въззивно решение от 18.02.2008г.по в.гр.д. № 3* по описа за 2006г.на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решение от 20.03.2006г.по гр.д. № 5402/2005г.на Районен съд София.
Посоченото касационно основание е чл.218б б.”в”от ГПК/отм./- неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.218г от ГПК/отм./.
В съдебно заседание страните не се явяват. Касаторите се представляват от адвокатите В. и Ж. ,които пледират за отмяна на постановения въззивен акт.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение на СРС,с което е отхвърлен предявения от Г. С. С. и И. С. С. против Н. Г. Г. иск с правно основание чл.27,във вр.с чл.30 от ЗЗД за унищожаване на договор за продажба,сключен поради заплашване на 1.04.2003г. с н.а. № 41 т.І рег. № 803 д.33/2003г. За да постанови решението си въззивният съд е приел,че не са налице преки доказателства,въз основа на които да бъде направен извод за опорочаване на волята поради заплашване,а наличните косвени доказателства не са достатъчни за да установят по несъмнен начин изложените в исковата молба твърдения.
Съгласно чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания.
В случая посоченото е неправилност на решението и необоснованост. Касаторите считат,че в нарушение на съдопроизводствените правила не са обсъдени доказателствата за наличието на реални заплахи за саморазправа с ищците и малолетното им дете,за нанесен побой на ищеца и упражнена принуда,които са породили основателен страх и са ги мотивирали да прехвърлят собствеността върху имота. Твърдят,че е необоснован извода на съда,че заплахите за живота и здравето на личността могат да бъдат установени с преки доказателства. Заплахи от този род съставляват престъпление и те обикновено се доказват с косвени доказателства,каквито са наличните по делото показания на разпитаните свидетели, които установяват,че в периода преди продажбата ищецът е бил уплашен,нервен, принуден да спи в други домове и да крие семейството си. Позовават се и на решение на СГС І г.о.по гр.д. № 612/1999г.,което въззивния съд не е обсъдил и което считат,че косвено допринася за установяване на действителните взаимоотношения между страните.
Настоящият съдебен състав споделя тезата на касаторите.
Предмет на настоящето производство е иск по чл.27,във вр.с чл.30 от ЗЗД за унищожаване поради заплашване на сключен между страните по делото договор на 1.04.2003г.с н.а. № 41 т.І рег. № 803 д.33/2003г.за покупко-продажба на магазин № 4 със застроена площ от 26.64кв.м.,на две нива,съгласно утвърден архитектурен проект за преустройство, находящ се в гр. С. ел.”Искър”№28,в партерния етаж на сградата на „Раковски”№ 68,ведно с 40/745ид.ч.от общите части на сградата и от дворното място за сумата от 23 000лв.
За да се приеме, че е осъществен състава на чл. 30 ЗЗД, освен непозволени и противоречащи на закона или морала действия, извършени от едната страна по договора, законът изисква тези действия да са предизвикали основателен страх у другата страна, който да е оказал въздействие върху нея при подписването на договора. Заплашването е основание за унищожаване на сделката,когато едната страна е била принудена от другата чрез възбуждане на основателен страх. То може да бъде насочено срещу живота,здравето,честта,достойнството,имуществото на заплашеното лице или на близките му. Заплашване е налице не само когато заплахата е изразена в неправомерно деяние,но и когато само по себе си то не е такова. При заплашването увреденият съзнава естеството на сделката,но я сключва,за да избегне последици,които той счита по-неблагоприятни.
В конкретния случай е установено въз основа на показанията на свидетелите по делото- че непосредствено преди сключването на договора /през месец март 2003г./ -ищецът е бил ”видимо притеснен”и умърлушен”-според свидетелката Ц леля,което обяснил с това, че „един човек ми е дал много пари и трябва да му ги връщам”. За същия период- свидетелката О/семейна приятелка на ищците/ разказва за случай, при който,в дома й,в нейно присъствие ответникът се е обадил на ищеца и от разговора станало ясно,че го заплашва”,защото „му дължи пари и иска да му прехвърли магазина на ул.”Раковска”. След този разговор -той и съпругата му „бяха много изплашени и затова останаха да спят вкъщи”/според свидетелката/,като ”цяла вечер Г. обикаляше,пушеше,казахме му да не се притеснява,с каквото можем ще му помогнем”. Същата свидетелка е дала показания и че „заради заплахи от Н. ,Г. беше бит”. За наличие на побой през този период по отношение на ищеца-говорят и свидетелката Ц,която установява,че през месец март Г. е бил „с ударено око,разбит нос и каза,че го е бил Н. и му казал да напусне магазина,защото той му бил вече собственик” и свидетеля И/таксиметров шофьор/. Според показанията на последния -през месец март 2003г.,той е возил Г. от басейна”Спартак”до кв.”Хиподрума”,от където взели съпругата и детето му и ги закарал до Банкя. Г. е бил” уплашен,целия в кръв”. Всички „бяха изплашени много”, изисквали да кара бързо и при въпроса му –„какво се е случило”, Г. му казал,че „бил заплашен заради някакво дело”. В тази връзка са показанията на свидетелката Ц,според които –детето и ищцата С живяли една седмица при нея в Банкя през месец март 2003г.,защото племенникът й бил заплашван и й казал: ”Поне,лелче,жената и детето трябва да скрия”. Според показанията й-когато ги е завел с таксито-„мобилният му телефон звънеше и стана неузнаваем,каза ми:”Отново ми се обаждат”. Казали му: ”ще изчезне детето ти,ще изчезне жена ти, внимавай”.
При така дадените свидетелски показания-настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на въззивния съд за липса на доказателства,въз основа на които да бъде направен извод за опорочаване на волята поради заплашване. Гласните доказателства са единни и непротиворечиви и те недвусмислено сочат,че непосредствено преди сделката е налице въздействие върху волята на ищците, чрез възбуждане на основателен страх, както за техния живот,така и за живота и здравето на детето им.становената промяна в настроението, във външния вид,обстоятелството,че ищците са били принудени да спят в чужди домове,изложените по-горе факти,които са споделяли с най-близките си,недвусмислено сочат,че през този период те са се страхували именно защото са били заплашени. Обстоятелството,че заплахата е свързана с процесната сделка се установява отново от свидетелските показания,според които „продажбата не беше по тяхно желание,а с оглед на натиска”/св. Оцетова/и „този магазин на „Раковска” под натиск е бил прехвърлен. Преди това не е имал намерение” /според св. Ц/. Тезата на въззивния съд,че не следва да се дава вяра на свидетелските показания,защото те не са дадени от очевидци,не се споделя от настоящата инстанция, тъй като е обичайно въздействието върху психиката да не е публично. Отделно- създадените вследствие на това въздействие страхови представи – могат да бъдат установени само чрез косвени белези,каквито най-често са : промяна в настроението, в поведението,предприемане на определени действия за защита, споделяне с близки.
В конкретния случай са налице и други косвени доказателства,които преценени във връзка с гореизложеното,потвърждават извода за наличие на хипотезата на чл.30 от ЗЗД. От приетото като доказателство Решение от 26.02.2003г./месец преди процесната продажба/ по гр.д. № 612/99г. на СГС- е видно,че между същите страни е бил висящ спор с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД- за обявяване на окончателен на сключен между тях предварителен договор-отново за покупко-продажба на магазин/от 18.03.1999г.на магазин за плодове и зеленчуци в ж.к.”Хиподрума”ул.”Булаир”№1 до бл.110.,а от проведен по реда на чл.114 от ГПК/отм./ разпит на ответника се установява,че той е закупил от ищеца освен магазина на ул.”Раковска” и склад/който също се използва като магазин/ на ул.„Росица”. Касае са за период от време-началото на 2003г.,когато между страните по делото безспорно са били налице имуществени отношения, във връзка с извършвани между тях сделки,като за една от тях- процесната- е установено,че е сключена вследствие на засягане на лични права и интереси на продавача. За същата е налице фактическия състав на заплашването,включващ:1. сключена сделка; 2.създадени страхови представи за предстояща злина у една страна вследствие на поведение на другата страна и 3.сключване на сделката под влияние на тези страхови,като възбуждането на страховите представи е в нарушение на добрите нрави.
Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме,че процесната сделка е сключена поради заплашване. Горното налага- обжалваният въззивен акт да бъде отменен и пред вид факта,че делото е изяснено от фактическа страна,спорът следва да бъде решен по същество като бъде уважи предявения иск.
С оглед на горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 18.02.2008г.по в.гр.д. № 3* по описа за 2006г.на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решение от 20.03.2006г.по гр.д. № 5402/2005г.на Районен съд София и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
УНИЩОЖАВА договор от 1.04.2003г.покупко-продажба на магазин № 4 със застроена площ от 26.64кв.м.,на две нива,съгласно утвърден архитектурен проект за преустройство, находящ се в гр. С. ел.”Искър”№28,в партерния етаж на сградата на „Раковски”№ 68,ведно с 40/745ид.ч.от общите части на сградата и от дворното място за сумата от 23 000лв. ,сключен между Г. С. С. и И. С. С. и Н. Г. Г. с н.а. № 41 т.І рег. № 803 д.33/2003г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.