3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
София, 28.10.2013 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Любка Андонова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3898 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. И. П. от [населено място],Столична община срещу въззивното решение на Софийски градски съд,ВК,ІІ-ро “Б” отделение, постановено на 07.01.2013г. по гр.д.№8580/2012г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта,с която е признато за установено по иска на М. К. М. по отношение на Я. И. П. по иска по чл.42,буква”б”,пр.ІІ вр. чл.25,ал.1 ЗН,че саморъчно завещание от 18.01.2008г. на С. П. С.,починал на 14.04.2008г. е нищожно на основание чл.25,ал.1 ЗН поради това,че не е написано и подписано от завещателя,както и че М. К. М. е собственик по наследяване по закон на ? ид.част от апартамент №8,находящ се в [населено място],район “Л.”,[жилищен адрес] и Я. И. П. е осъдена да предаде владението на имота.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения,че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса следва ли да се допусне за разглеждане предявения иск по чл.42,б.”б”,пр.ІІ вр. чл.25,ал.1 ЗН по отношение на племенника на наследодателя,който според касатора не е от кръга наследници,които биха могли да оспорват саморъчното завещание. Поддържа,че е налице спор, който за да бъде решен,би следвало да бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото с оглед противоречива съдебна практика по аналогични случаи. Поставя и въпроса дали съдебно-почерковата експертиза следва да има предвид и сравнителен материал от 2008г.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба В. И. Б. изразява становище по основателността на касационната жалба,но не и досежно наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационна жалба М. К. М. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че допуснатите и приети от първоинстанционния съд единична и тройна графологични експертизи еднозначно и безпротиворечиво установяват,че ръкописните текстове в саморъчното завещание не са написани от завещателя и подписът не е положен от него,като експертизите следва да бъдат възприети като компетентни и безпристрастни. Д. на жалбоподателката Я. П. за това,че експертизите са изготвени въз основа на сравнителен материал,изхождащ от завещателя много преди съставяне на завещанието, е приет за неоснователен. Прието е,че експертизите са използвали оригинали на сравнителен материал,като периодът,през който е съставен, обхваща и период,непосредствено преди смъртта на завещателя /пенсионен картон за последните две години преди смъртта му/,което е дало възможност на експертите да дадат обективно заключение.
За неоснователен е приет и доводът,че М. М. няма правен интерес от предявяването на иска по чл.42,буква”б” ЗН. Изложени са съображения,че искът е установителен,като правният интерес от предявяването му се обосновава от това какви права,произтичащи от закона или предходно завещание,са засегнати от оспореното завещание. Прието е ,че надлежен ищец по такъв иск е всяко лице,което твърди за себе си права,отречени със завещанието. С оглед на това е прието,че М. М. като законен наследник по заместване на завещателя има правен интерес от предявяване на иск за установяване нищожността на завещание,оставено от наследодателя му,тъй като с него се засягат негови права върху завещаното имущество.
Според настоящия състав не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса следва ли да се допусне до разглеждане предявения иск по чл.42,буква”б”,пр.ІІ вр. чл.25,ал.1 ЗН по отношение на племенник на наследодателя. Изводът на въззивния съд,че в разглежданата хипотеза предявилото иска лице има качеството наследник по закон,който има правен интерес да предяви иск за прогласяване нищожността на саморъчното завещание на наследодателя,съответства на трайно установената съдебна практика,вкл. и на посоченото от съда решение №153/15.03.2010г. по гр.д.№4632/2008г. на І ГО на ВКС. Правата на племенника на наследодателя са ограничени по отношение възможността да предяви иск по чл.31 ЗН,но не и по отношение на иск по чл.42 от същия закон.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК в поддържания от касатора смисъл. Решения,които да отричат правото на лице,имащо качеството наследник по закон, да оспори завещанието като неавтентично с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не са представени,нито са посочени. Освен това,както вече беше отбелязано, този въпрос не се решава противоречиво от съдилищата,нито разглежданата хипотеза сочи на такива особености,които да налагат специално тълкуване.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали съдебно-почерковата експертиза следва да има предвид и сравнителен материал от годината на смъртта на наследодателя.
В обжалваното решение е прието,че периодът, през който е съставен сравнителният материал обхваща и времето непосредствено преди смъртта на наследодателя /пенсионен картон от последните 2 години преди смъртта му/. Поставеният въпрос следователно не съответства на данните по делото, както и на констатациите и изводите на съда.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 07.01.2013г. по гр.д.№8580/2012г. по описа на Софийски градски съд,ВК,ІІ-ро “Б” отделение.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: