О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
Гр.С., 13.05.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.1267 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Т. Б. срещу решение на Софийски градски съд, ІІ В състав, от 28.10.14г., постановено по г.д.№.21/14г.– с което е потвърдено решение на Софийски районен съд, ГО, 72с., от 4.10.13г. по г.д. №.3325/13 – с което предявените от Н. Т. Б. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ са отхвърлени.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че е налице визираното в заповедта за уволнение основание на чл.328 ал.2 КТ, поради което и предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ са неоснователни. Посочил е, че от една страна ищецът е заемал ръководна длъжност /„директор информационни технологии”/, а от друга – уволнението му е било извършено в рамките на предвидения в закона 9-месечен срок от сключване на нов договор за възлагане на управлението с изпълнителния директор на дружеството. Изяснил е, че съществените елементи на договора за управление – който представлява граждански договор за поръчка, са постигане на стопански резултати или икономически показатели – рентабилност, производителност, обем на продажби, печалба и други, като няма пречка той да препраща към програмата за управление на дружеството – както е приел и Софийски районен съд. Споделил е изводите, до които е достигнал първоинстанционният съд – че съгласно съществените уговорки на страните по процесния договор, той има белези на такъв за поръчка, а не на трудов договор. В. съд е извършил тази преценка въпреки че е посочил, че не дължи обсъждане на възраженията, свързани с конкретните характеристики на договора – тъй като ищецът не е изложил такива доводи в исковата молба. Във връзка с оплакванията за неразгледани от първоинстанционния съд възражения, въззивната инстанция е констатирала – че исковата молба е бланкетна; че всички доводи, които ищецът е изложил в жалбата си, се съдържат единствено в представената писмена защита – поради което и основателно не са били разгледани от СРС; че по реда на въззивната проверка не могат да се разглеждат нови доводи и възражения за незаконосъобразност на уволнението, които не са били направени и разгледани от СРС. Посочила е, че предвид обстоятелството, че исковете по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ се разглеждат по реда на бързото производство /чл.310 и сл. ГПК/, след изтичане на дадения от съда срок за становище по реда на чл.312 ал.2 ГПК страните губят възможността да искат други доказателства или да излагат факти извън посочените /чл.313 ГПК/.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. твърди, че са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като въззивния съд се е произнесъл по следните въпроси: 1. „При оспорване на уволнението по чл.328 ал.2 КТ изцяло чрез изявление в исковата молба, с което се твърди, че уволнението на посоченото основание е незаконосъобразно, поради липса на основанието на чл.328 ал.2 КТ, необходимо ли е с оглед разпределение на доказателствената тежест при трудови спорове, ищецът да посочи конкретните пороци на уволнението, по които съдът се произнася, като ги въведе в спора, или само по силата на оспорването изцяло работодателят трябва да докаже всички елементи на фактическия състав, вкл. и наличието на бизнес задача и обвързването на възнаграждението с постигането и в договора за управление, при условията на пълно и главно доказване, или работодателят трябва да доказва само липсата на пороците, изрично посочени в исковата молба и съдът дължи само произнасяне по тях?” /чл.280 ал.1 т.1 ГПК – реш. №.224/23.06.11г. по г.д.№.1184/10, ІІІ ГО на ВКС/; 2.”Допустимо ли е в бързото производство чл.310-317 ГПК ищецът да допълни и уточнява исковата молба по смисъла на чл.143 ал.2 ГПК, без това да води до изменение на основанието иска и ако е допустимо до кой момент в бързото производство?”; 3. „В случаите, когато исковата молба по трудов спор е бланкетна и съдържа само оспорване на основанието за уволнение по чл.328 ал.2 ГПК с изявление за неговата незаконосъобразност изцяло, следва ли съдът да укаже на ищеца бланкетния характер на исковата молба да се поправи по реда на чл.311 ал.2 КТ и ако това не е указано подлежи ли на обезсилване от касационната инстанция?”; 4. „Когато в исковата молба е изцяло оспорено уволнението по чл.328 ал.2 КТ с общо посочване, че не са налице основанията за упражняване на потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение по този ред, възможно ли е исковата молба да бъде допълнена и уточнена, без да бъде изменяно основанието на иска, и ако е възможно дали това е допустимо да бъде осъществено в първото съдебно заседание?”/реш. 459/27.10.11 по г.д.№.1532/10, ІV ГО/. 5. „Задължително ли е при прекратяване на правоотношението по чл.328 ал.2 КТ да бъде изследвано наличието на бизнес задача и/или обвързване на възнаграждението с постигане на бизнес задачата в договора за възлагане на управление, като предпоставка за законосъобразността на прекратяването по този ред, когато в исковата молба оспорването на уволнението е направено общо чрез оспорване на неговата незаконосъобразност изцяло, без да бъде конкретно визиран порок, свързан със съдържанието на договора за възлагане на управление?” /реш. №.481/13.12.11 по г.д.№.168/11, ІV ГО; реш.№.32/25.02.14 по г.д.№.4502/13, ІІІ ГО; реш.№.76/27.03.12 по г.д.№.937/11г., ІІІ ГО на ВКС; реш.№.351/31.10.13 по г.д.№.2188/13, ІV ГО/; 6. „В случаите, когато след възлагане на договор за управление, новият изпълнителен директор е сключил допълнително споразумение с работника по отношение на съществен елемент на трудовото правоотношение /изменение на трудовото възнаграждение/, може ли в един по-късен етап в рамките на 9-месечният срок по чл.328 ал.2 КТ новият изпълнителен директор да уволни именно този служител по реда на чл.328 ал.2 КТ, или със сключването на допълнителното споразумение се приема, че той е преклудирал правото на уволнение по посочения ред, тъй като е включил в своя екип въпросния работник?”; 7. „Допустимо ли е при бланкетно препращане в договора за възлагане на управление към бизнес програмата на дружеството /без конкретизиране към коя програма, кога е приета и от кого/ и без същата да бъде представена като доказателство по делото да се приеме, че е налице конкретна бизнес задача, поставена за изпълнение на тази програма, която да обуслови правото на уволнение по чл.328 ал.2 КТ?”. Поддържа се, че първият, четвъртият и петият въпрос са разрешени в противоречие със сочената от касатора задължителна практика на ВКС, а останалите са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
По отношение на първия въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. В цитираната от касатора практика се съдържа общия принцип, че доказателствената тежест за установяване на законността на уволнението е върху работодателя, съответно че той трябва да докаже законното упражняване на потестативното право да уволни работника или служителя. В. съд не е процедирал в отклонение от този принцип – напротив, посочил е какви са предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.2 КТ и, обсъждайки доказателствата, е приел, че те са налице. От друга страна, въпросът за разпределението на доказателствената тежест не следва да се смесва с този за пределите, в рамките на които се дължи произнасяне предвид соченото в исковата молба основание за незаконност на уволнението и принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. Предвид изложеното въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със сочената задължителна практика на ВКС.
Вторият и третият въпрос са неотносими. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В. инстанция не е обсъждала дали ищецът би могъл да допълни или уточни исковата молба по смисъла на чл.143 ал.2 ГПК в рамките на бързото производство, респективно не е излагала мотиви в тази връзка /доколкото се е позовала на разпоредбата на чл.313 ГПК, това е направено в контекста на посоченото, че след изтичане на дадения от съда срок за становища по чл.312 ал.2 ГПК, страните губят възможността да искат други доказателства или да излагат факти извън посочените/. Аналогично не е обсъждала и дали при общо оспорване на основанието по чл.328 ал.2 КТ се касае за нередовност на исковата молба, следва ли да се дадат указания на ищеца за бланкетния й характера и липсата им води ли до недопустимост на постановеното решение, респективно не е излагала мотиви в тази връзка. Поради това и така поставените въпроси не са от значение за решаващата воля на съда и не съставляват годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касация.
По отношение на четвъртия въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Освен, че е фактически /касае конкретните факти и оплаквания по спора и отговора му може да бъде даден след разглеждането му по същество, вкл. като се имат предвид конкретните уточнения и допълнения/, въпросът е и неотносим – доколкото не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд и той не е излагал мотиви в тази връзка. Поради това не съставлява годно общо основание за допускане на касация.
Основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице и във връзка с петия изведен въпрос. Цитираната практика касае материалноправните предпоставки за наличие на основание на чл.328 ал.2 КТ и не се отнася до процесуалноправния аспект на поставения въпрос. Съгласно същата в основанието за уволнение по чл.328 ал.2 КТ се включва изискването да е сключен договор за управление; съществено е той да има определено съдържание – да включва бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващия предприятието трябва да постигне – производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която да предложи и следва да изпълни по време на действието на договора; липсва ли бизнес задача, не може да се приеме, че е сключен договор за управление, респективно не е налице елемент от фактическия състав на чл.328 ал.2 КТ и извършеното на това основание уволнение е незаконно. В. съд не се е отклонил от така установената задължителна практика. В съответствие с нея /и въпреки че е отразил, че не дължи обсъждане на възраженията, свързани с конкретните характеристики на договора/ той е посочил какви са характеристиките на договора за управление и по същество е приел, че процесният, с оглед съдържанието си, съставлява именно такъв – договор за поръчка, а не трудов договор.
Шестият въпрос е неотносим към решаващата воля на съда. В. инстанция не го е обсъждала и не е излагала мотиви в тази връзка. При това положение той не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване. Отделно от изложеното, съдът и не би могъл да се произнесе служебно във връзка със соченото оплакване без отделното му надлежно въвеждане с исковата молба.
Седмият въпрос също не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Той е фактически и отговорът му би могъл да бъде даден при разрешаване на спора по същество с оглед конкретните особености на съответния случай.
Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На основание чл.78 ал.8 ГПК на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 500лв.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на на Софийски градски съд, ІІ В състав, от 28.10.14г., постановено по г.д.№.21/14г.
ОСЪЖДА Н. Т. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица].61,вх.Б, ет.4, ап.85, да плати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица].2, 500лв. /петстотин лева/ на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: