О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
Гр. София, 22.08.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на десети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.д. № 623/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Д. А., непълнолетен, действащ със съгласието на майка си С. Х. П., чрез процесуалния им представител адв. М., срещу решение № 2106/01.11.2016 г. по в.гр.д. № 1604/2016 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, с което е обезсилено решение № 449/14.01.2016 г. по гр.д.№ 8452/2014 г. по описа на Софийския градски съд и производството по делото е прекратено.
В жалбата се поддържат доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост при постановяване на въззивното решение, изразяващи се в липса на указания за представяне на доказателства, от които зависи упражняването на правото на иск, липса на мотиви защо не се възприемат доводите на първата инстанция относно допустимостта на иска и др. Моли се обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и делото да се върне на друг състав на въззивния съд със задължителни указания.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: „1/ Длъжен ли е въззивният съд служебно да отстрани процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд, като даде указания по чл.145 ГПК за изясняване на предпоставките, които следва да се установят за упражняване правото на иск и указания относно подлежащите на доказване факти?; 2/ Представлява ли положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск процедурата по чл.288 ал.9 КЗ вр. чл.288 ал.11 /отм./, основна или допълнителна е същата, по-късното й възникване заздравява ли предходната й липса и следва ли съдът служебно да следи за наличието й към датата на постановяване на решението, като укаже на страната необходимостта от установяване на процесуалната си легитимация, както и с какъв съдебен акт следва да се произнесе съдът в случай, че счете един иск за недопустим поради преждевременното му предявяване – с определение или с решение за прекратяване на производството?; 3/ Следва ли при постановяване на съдебното си решение, въззивният съд да изложи мотивите, обусловили решението му за отмяна на първоинстанционното решение?”. Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, съответно обосновани.
Ответникът по касация – ГАРАНЦИОНЕН ФОНД [населено място], чрез процесуалния си пълномощник ю.к. П., изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, а по същество счита същото за правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, с оглед данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. На посоченото основание тя е допустима и следва да бъде извършена преценка относно предпоставките за допускане на обжалваното решение до касация.
Съставът на въззивния съд, предвид изложеното в жалбата и отговора против нея, е приел следното: С обжалваното решение Фондът е осъден да заплати обезщетение за вредите на ищеца, причинени от водач, управлявал незастраховано по риска „Гражданска отговорност” превозно средство. За да постанови решението си, СГС не е зачел направеното от ответника правоизключващо възражение за недопустимост на исковата молба, поради преждевременното й завеждане – без ГАРАНЦИОННИЯТ ФОНД да е бил уведомен в предходен момент за ПТП и да е поискано от него заплащане на обезвреда. Въззивният съд е счел това възражение, на което изцяло се основава и въззивната жалба, за основателно. Приел е, че с разпоредбата на ал.11 на чл.288 КЗ /отм./ се изреждат процесуални предпоставки за предявяване на иска. Същите са такива за допустимост на съдебната защита, респективно за надлежното упражняване на правото на иск. Исковата молба би могла да има естество на покана за изпълнение спрямо исковата сума, при спазена процедура съобразно чл.288 КЗ /отм./ и липсващ в законния срок отговор от Фонда, предлагане на неадекватно спрямо вредите обезщетение или пълен отказ да се плати такова. Тя обаче не може да санира липсата на проведено пред ответника производство въз основа на искане за обезщетение. С оглед изложеното е формиран извод за недопустимостта на исковото производство и постановеното по делото първоинстанционно решение.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано, по следните съображения:
Между страните по делото не е съществувал спор /както в първата, така и във въззивната инстанция/, че до предявяването на иска, извършено броени дни преди изтичане на общата погасителна давност, ищецът не е заявявал претенцията си за обезщетение на претърпените неимуществени вреди пред Гаранционния фонд. Ако първоинстанционният съд е извършил процесуални нарушения, като не е изследвал своевременно въпроса за допустимостта на иска с оглед правилото на чл.288 ал.11 ГПК /отм./, при наличие на такова възражение в отговора на исковата молба, а въззивният съд служебно е достигнал до извод, че исковата молба е недопустима и не е изискал доказателства за наличието на положителните процесуални предпоставки за упражняване на правото на иск, указани в горната норма, то това би било процесуално нарушение от вида на визираните от касатора. В случая обаче цялата въззивна жалба е основана на възражението за недопустимост на исковата претенция на основанието, по което съдът се е произнесъл, а в отговора на жалбата ищецът не е изложил твърдения, че е отправил искането си за обезщетение първо към Фонда. С оглед горното следва да се приеме, че формулираният първи процесуалноправен въпрос не е обуславящ за изхода на спора, т.к. за установяване на предпоставките за упражняване правото на иск съобразно чл.288 ал.11 КЗ /отм./ е ненужно даването на указания относно подлежащите на доказване факти – такива просто не са били осъществени, както е приел и въззивният съд.
Вторият въпрос частично е обусловил решаващата правна воля на въззивния съд, доколкото той е приел, че процедурата по чл.288 ал.9 КЗ вр. чл.288 ал.11 /отм./ представлява положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск против Фонда. Този извод обаче е в съответствие с актуалната практика на ВКС, ТК по чл.290 ГПК – решение № 208/02.09.2013 г. по т.д.№ 364/2011 г. на ІІ ТО, съгласно което, нормата на чл.288 ал.11 КЗ /отм./ действително съдържа процесуални предпоставки за предявяване на искове срещу Гаранционния фонд. В същия смисъл са и съответните норми в сега действащия КЗ.
Предвид обстоятелството, че въззивният съд не е разгледал спора по същество, а е прекратил производството като недопустимо, заявеният от касатора трети въпрос няма значение за така постановения резултат от въззивната проверка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ТК, второ отделение приема, че касаторът не е доказал кумулативното наличие на общите и допълнителни основания на чл.280 ал.1 ГПК, на които се позовава, поради което и исканият достъп до касация следва да бъде отказан. В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение за изготвен писмен отговор против жалбата.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2106 от 01.11.2016 г. по в.гр.д. № 1604/2016 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав.
ОСЪЖДА Х. Д. А., непълнолетен, действащ със съгласието на майка си – С. Х. П., да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД сумата 200 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: