Определение №525 от 7.10.2009 по ч.пр. дело №520/520 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
София, 07.10.2009 година
В   ИМЕТО   НА   НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:                ЕМИЛ ТОМОВ
                                   ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов
ч. гр.дело N 520 /2009 г.:
Производството е по чл.274,ал.2,предл.2-ро на ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. К. К. срещу определение № 97 от 24.11.2008 г. по гр.д. № 3945 /2008 г. на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на частната жалбоподателка срещу въззивно решение на Бургаския окръжен съд в частта му, с която е отхвърлил неин иск за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за сумата 930 лева.
В жалбата се поддържа, че определението е неправилно в обжалваната част, тъй като искът по чл.224 от КТ е предявен при условията на обективно съединяване с исковете по чл.344,ал.1,т.т.1-3 от КТ, че исковете произтичат от общ юридически факт – издадената заповед за незаконно уволнение и поради съединяването на исковете по чл.344,ал.1,т.3 и по чл.224 цената на иска по исковата молба надхвърля размера, предвиден в чл.280,ал.2 от ГПК, който се определя от сбора на размерите на двата иска, а така е прието и в ТР № 2 /2004 г. на ВКС – ограничението на обжалваемостта е свързано с цената на иска, а не с цената на отделните обективно съединени искове.
Настоящият тричленен състав на ВКС намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение в производство по чл.288 от ГПК, съставът на ВКС, трето гражданско отделени
е е приел, че М. К. К. е обжалвала въззивно решение в частта, с която е отхвърлен неин иск за сумата 930 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, че предмет е иск за парично вземане и търсената сума е под 1000 лева, от което следва, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд с обжалваем интерес до 1000 лева, а според разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея – прекратено.
Действително първоинстанционният съд е разгледал и уважил обективно съединени искове по чл.344,ал.1,т.т.1-3 от КТ и чл.224 от КТ на жалбоподателката, а ответникът е обжалвал изцяло първоинстанционното решение, при което целият спор се е пренесъл във въззивното производство и въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта по иска по чл.224 КТ и вместо това го е отхвърлил.
Искът по чл.224 КТ е предявен и разгледан и от двете инстанции за сумата 930 лева.
Тъй като критерият, който е използвал законодателят в разпоредбата на чл.280,ал.2 от ГПК, за да определи кои въззивни решения подлежат на касационно обжалване, е обжалваемият интерес на решенията, и той е 1000 лева, а жалбата на М. К. К. е срещу решение по паричен иск (по чл.224 КТ) с обжалваем интерес 930 лева – под 1000 лева и доводите и са неотносими (цената на иска е критерий, използван в отменения ГПК (от 1952 г.), цитираното ТР №2 /2004 г. на ОСГК на ВКС се отнася до приложението на този критерий, но и при приложението на ГПК (от 1952 г.) се преценяваше цената на всеки отделен иск), настоящият състав намира обжалваната част от определението на ВКС за законосъобразно, а жалбата за неоснователна.
Воден от горното, Върховният касационен съд, трето гражданско отделение на основание чл.278 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната касационна жалба на М. К. К. срещу определение № 97 от 24.11.2008 г. по гр.д. № 3945 /2008 г. на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

Scroll to Top