3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
София, 10.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч. гр. дело № 4018/2019 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 87195/04.07.2019 г. на И. Д. А., подадена чрез адв. Ал. М. против определение № 13246/31.05.2019 г. по в. ч. гр. д. № 5656/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба вх. № 5069544/18.04.2019 г. против разпореждане № 54428/ 28.02.2019 г. по гр. д. № 27429/2017 г. по описа на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба и производството по делото е прекратено.
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение поради нарушения на материалния закон, съществени нерушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и произнасяне по същество на спора.
Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което жалбоподателят се позовава бланкетно на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с въпроса : „Следва ли ако е налице нередовност на един от съединените искове, а другите са редовни, то подлежи ли на връщане изцяло исковата молба“.Сочи и основанието по чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че подадената частна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните мотиви:
Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба на И. А., уточнена с молби вх. № 5070738 от 26.04.2018 г. и вх. № 5128771 от 07.08.2018 г. срещу Директора на Института за изследване на обществото и знанието при БАН, с искане да бъде признато съществуването на трудовото му правоотношение с ответника за периода от 01.01.1989 г. до датата на предявяване на исковата молба по сключен между тях трудов договор от 01.01.1989 г., прекратено със заповед № 39 от 29.03.1991 г., като в условията на евентуалност – при уважаване на главния иск и искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за недопускане на работа за периода от 29.03.1991 г. до 03.08.2018 г.
За да остави без уважение частната жалба Софийски градски съд е приел, че исковата молба е била нередовна, като с депозираните молби ищецът не е изпълнил изцяло дадените му указания и не е отстранил нередовностите й – не е посочил ясна и точна обстоятелствена част на допустима искова претенция, както и надлежен ответник, по отношение на който са наведени противоречиви, взаимно изключващи се твърдения.Освен това съдът е посочил,че дори да е насочен срещу надлежен ответник, предявеният иск за установяване съществуване на трудово правоотношение е недопустим, при наличие на противоречиви твърдения в обстоятелствената част на исковата молба относно издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение – от една страна, че заповедта е нищожна, а от друга, че същата била незаконосъобразна, без да е била обжалвана.Отделно от изложеното не били отстранени и нередовностите по евентуалния иск за обезщетение за недопускане на ищеца до работа.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационен контрол определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Частната касационна жалба, по която е образувано настоящото производство е срещу определение, постановено в производство по чл. 357, ал. 1 и чл. 213, ал. 1 КТ имащо характер на трудов спор, който обаче не попада сред изключенията визирани в чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК – решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетение по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. Главният иск е за установяване на съществуването на трудово правоотношение по чл. 357 КТ и не попада в предметния обхват на предвидените в чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК изключения, а евентуалния иск за обезщетение за недопускане до работа е под предвидения праг за допустимост на касационното обжалване от 5000 лв.
Водим от гореизложеното Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 87195/04.07.2019 г. на И. Д. А. срещу определение № 13246/31.05.2019 г. на Софийски градски съд по в. ч. гр. д. № 5656/2019 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 4018/2019 г. по описа на ВКС, IV-то г. о.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: