2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
гр. София, 12 ноември 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 3930 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 и с чл. 95, ал. 5 от ГПК.
Образувано е по частна (наименована „четвърта“) жалба с вх. № 13804/26.07.2018 г., подадена от А. И. В. срещу определение от 29.06.2018 г., постановено по частно гр. дело № 6528/2017 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното определение е оставена без уважение молба по чл. 95 от ГПК на жалбоподателката за предоставяне на правна помощ за отстраняване на нередовностите на подадената от нея по същото дело частна касационна (наименована „втора“) жалба с вх. № 8524/09.05.2018 г.
Частната жалба с вх. № 13804/26.07.2018 г., по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на апелативния съд. В жалбата се излага оплакване за неправилност на обжалваното определение, като се твърди, че жалбоподателката няма финансова възможност да ангажира адвокат във връзка с изготвяне на изложение за допускане на касационно обжалване.
Като разгледа частната жалба по същество, съдът намира следното:
За да постанови обжалваното определение от 29.06.2018 г., въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ на жалбоподателката, като е изложил съображения, че съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗПП правна помощ се допуска, когато страната по делото не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. От представената от жалбоподатеката по делото декларация от 30.10.2017 г. съдът е установил, че тя разполага с недвижимо имущество (няколко недвижими имота), получава пенсия, наем и аренда от земеделски земи, предвид което е приел, че жалбоподателката разполага с достатъчно средства за ангажиране на адвокат.
Преди постановяването на обжалваното определение от 29.06.2018 г., обаче, с определение от 31.10.2017 г. на Софийския градски съд (СГС) жалбоподателката е освободена на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащането на държавна такса при администрирането на предходна нейна частна жалба, при същите декларирани от нея обстоятелства. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 12 от тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените ? процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 от ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. При постановяване на обжалваното определение от 29.06.2018 г. САС не е установил такава промяна в обстоятелствата. Тъй като предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса и по чл. 23, ал. 3 от ЗПП за предоставяне на безплатна правна помощ са едни и същи, то това разрешение важи и за производството по чл. 95 от ГПК. Поради това, изводът на въззивния съд, че жалбоподателката разполагала с достатъчно средства за ангажиране на адвокат, е неправилен, още повече, че адвокатското възнаграждение, което жалбоподателката би следвало да заплати, за да упълномощи адвокат по делото, във всички случаи значително надхвърля размера от 15 лв. на държавната такса по предходната частна жалба, от внасянето на която такса жалбоподателката вече е освободена от съда.
Независимо от гореизложеното, обжалваното определение от 29.06.2018 г., с което е отказано предоставянето на правна помощ на жалбоподателката, е правилно като краен резултат по следните съображения:
Частната касационна жалба с вх. № 8524/09.05.2018 г., за отстраняване нередовностите на която жалбоподателката иска предоставяне на правна помощ, е подадена срещу постановеното по същото частно гр. дело, въззивно определение № 1141/02.04.2018 г., с което САС е оставил без уважение частната жалба на жалбоподателката срещу (т.е. – потвърдил е) постановеното по делото първоинстанционно определение от 22.03.2017 г. на СГС, с което е прекратено производството по гр. дело № 3378/2017 г. и делото е изпратено по подсъдност на Административния съд София-град. Прекратеното първоинстанционно гражданско дело е образувано пред СГС по иск на жалбоподателката срещу Националната агенция по приходите за заплащане на сумата 5 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди. От това следва, че съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 4, във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК – тъй като цената на иска е до 5 000 лв., въззивното определение № 1141/02.04.2018 г. не подлежи на касационно обжалване и е влязло в сила, а подадената срещу него частна касационна жалба с вх. № 8524/09.05.2018 г. е процесуално недопустима. Следователно, исканата от жалбоподателката правна помощ не следва да ? се предоставя, както съгласно разпоредбата на чл. 24, т. 2, предл. 3 от ЗПП – поради недопустимостта на частната ? касационна жалба, така и съгласно разпоредбата на чл. 24, т. 1 от ЗПП – тъй като предоставянето на исканата правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на жалбоподателката, а такава полза няма, тъй като тя е обжалвала неподлежащо на касационно обжалване, влязло в сила въззивно определение.
При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира обжалваното определение от 29.06.2018 г. на САС за валидно и процесуално допустимо, а по горните съображения – и за правилно като краен резултат. С оглед на това, то следва да бъде потвърдено.
Предвид установеното по-горе, делото следва да бъде върнато на апелативния съд за осъществяване на правомощията му по чл. 286, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 4 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението от 29.06.2018 г., постановено по частно гр. дело № 6528/2017 г. на Софийския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за извършване на съдопроизводствени действия, съгласно изложеното в мотивите към настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: