О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№526
гр.София, 23.11.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 504/2012 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.второ във връзка с чл.286, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 6111 от 14.06.2012 год. на С. Н. Ж., П. Г. Ж. и К. Н. Г., и тримата от [населено място], срещу определение № 199 от 28.05.2012 год. по гр.дело № 250/2012 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което на основание чл.280, ал.2 ГПК е оставена без разглеждане касационната им жалба вх.№ 4784 от 14.02.2011 год. срещу въззивното решение № 1644 от 30.12.2010 год. по гр.дело № 1777/2010 год. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2436 от 05.07.2010 год. по гр.дело № 4879/2009 год. на Варненския районен съд, 30-ти състав за уважаване на предявения иск по чл.109 ЗС за преустановяване на неоснователни действия, пречещи на ищците да упражняват правото си на собственост чрез премахване на метална решетка към незастроената част на дворно място в [населено място], [улица], цялото с площ * кв.м., съставляващо УПИ *, * в кв.* по плана на *-ти микрорайон на [населено място].
Поддържат се оплаквания, че неправилно е била изтълкувана разпоредбата на § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК/обн., ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./. Според жалбоподателите, като „висящи производства” следва да се считат всички заварени висящи до изменението производства, а не само висящите към същия момент пред касационната инстанция. Твърди се, че съдът е следвало да укаже на касаторите да представят доказателства за определяне цената на иска към настоящия момент – съгласно пазарната оценка на имота към 2012 год., а не съобразно данъчната му оценка по удостоверението от 2009 год.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
С искова молба вх.№ 9009 от 14.05.2009 год. е предявен иск по чл.109 ЗС за премахване на метални решетки, с които била заградена и заключена незастроената част от дворно място, цялото с площ * кв.м. в [населено място], съставляващо УПИ *,* в кв.* по плана на *-ти микрорайон.
От удостоверение изх.№ [ЕГН]/26.05.2009 год. на [община]/л.64 на гр.дело № 4879/2009 год. на В., 30-ти състав/ е видно, че данъчната оценка на имота възлиза на 266,70 лева. Същата сума са посочили ищците с молбата си от 15.06.2009 год., с която са представили и банков документ за внесена държавна такса в размер на 50 лева /л.л.59 и 60 от делото/. Първоинстанционният съд е възприел посочената цена на иска с разпореждане от същата дата.
Съгласно чл.69, ал.1, т.2, предл.първо ГПК цената на иска за собственост е равна на данъчната оценка или се равнява на 266,70 лева.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира обжалваното определение за законосъобразно.
Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 14.02.2011 год., т.е. след изменението на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, което е в сила от същата дата. Новата редакция на процесуалната норма предвижда критерий, който изключва касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева. Меродавна е цената на иска при предявяването му пред първоинстанционния съд. Съгласно чл.70, ал.1, изр.второ ГПК, въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Предвид на това, не може този въпрос да се преразглежда след предвидения от закона краен момент, включително и при подаване на касационна жалба срещу въззивното решение. Ето защо, неоснователно касаторите поддържат, че е следвало да им се укаже да представят доказателства за определяне на цената на иска към момента на подаване на жалбата, респ. към момента на произнасянето на ВКС по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
След като касационното производство е образувано въз основа на жалба срещу въззивното решение, подадена след изменението на процесуалния закон от 21.12.2010 год., преценката за допустимостта на касационното обжалване на извършва съобразно нововъведения критерий за обжалваемост на въззивните решения, съгласно който цената на иска следва да надвишава сумата 5 000 лева. Новата процесуална уредба е влязла в сила веднага с обнародването на ЗИД на ГПК от 21.12.2010 год. и съдът е длъжен да я приложи по силата на незабавното действие на новия процесуален закон.
В обобщение, обжалваното определение е съобразено с изричната разпоредба на § 6 от ЗИД на ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, с която е изменен чл.280, ал.2 ГПК и е изключен касационния контрол върху въззивните решения по дела с цена на иска до 5 000 лева, като недопустимостта на касационното обжалване в тези случаи следва по аргумент за противното и от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, съгласно която разпоредба висящите производства /в т.ч. и касационните дела, образувани по жалби, постъпили до влизане в сила на изменението на закона/ се разглеждат по досегашния ред.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 199 от 28.05.2012 год. по гр.дело № 250/2012 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/